Политика

Мирише ми лошо: Парламентът ще обсъжда нов механизъм за борбата с мръсния въздух

Идеятa на ДБ е гражданите да могат да обжалват програмите на държавата и общините за качество на въздуха и да се борят с опасните миризми, пише още в законопроекта

Проблемите на русенци със задушливите миризми стоят в основата на законовите предложения на ДБ

Мила Чернева

Проблемите на русенци със задушливите миризми стоят в основата на законовите предложения на ДБ © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Години наред жителите на Русе се оплакват от задушливи миризми ту на бакелит, ту сладникави, които ги притесняват, но ръцете им са вързани. В бъдеще обаче гражданите ще могат да сигнализират за "дискомфорт в обонянието" и институциите ще знаят как да измерят и реагират на евентуално нарушение. Това предвиждат промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), предложени от група депутати от "Демократична България".

Звучи като сложна задача, но не задължително невъзможна. "Цялата идея тръгва точно от Русе и проблемите, които имаме там. Като един център на промишлеността имаме много такива проблеми с миризми, които идват от предприятията. Институциите казват, че няма измервателни уреди, няма законодателство за това, и ни казват: просто си мислете, че не е вредно", разказва пред "Капитал" народният представител от крайдунавския град Иван Белчев от ДБ, един от вносителите на законопроекта. Такива казуси е имало и в други градове в страната. Подобен закон е приет през 2020 г. в Румъния.

Втората част от законопроекта е също толкова важна - тя включва възможността на граждани и неправителствени организации да обжалват националните и общинските програми за подобряване на качеството на въздуха в едномесечен срок от приемането им. България е изправена пред санкция от Европейската комисия (ЕК) точно защото страната не гарантира достъп до правосъдие по темите за въздуха, и тази законова промяна ще предотврати осъждането на страната по поредна наказателна процедура.

Сладко-вреден аромат

Законопроектът включва термина "дискомфорт в обонянието", който ще бъде подробно разписан в наредба, която трябва да се приеме от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Именно в този документ ще е ключов за регулацията на замърсители, които гражданите усещат по миризмата, и в него се крие и най-сложната задача.

"Ние искаме да си партнираме с институциите - МОСВ и МЗ, така че да се изготви тази наредба. Не очакваме само те да бъдат водещи. Очакваме да поканят както народни представители, така и НПО сектора, за да може да се направи това", казва Иван Белчев. Той уточни, че в корена на законопроекта стоят проблемите, с които хора и институции се сблъскват на регионално ниво, и затова е важно да се ангажират екоактивните граждани и регионалните ведомства, за да се изготви адекватно решение.

Наредбата ще може да въведе употребата на наличните по света технологии и да посочи как да се измерват и проверяват източниците на миризмите, тъй като сега капацитетът на институциите е ограничен.

Белчев подчерта, че във въпросната наредба за "дискомфорт в обонянието" ще може да се включат сигнали не само към заводи, но и към битови случаи, при които се горят нерегламентирани боклуци за отопление например.

На въпрос дали е проучен опитът в чужбина депутатът уточни, че в Румъния са приели такъв закон за миризмите, който обаче е отразен в българските медии леко подигравателно, защото се акцентира върху това, че ще се глобяват съседите, които готвят и умирисват жилищния блок. Всъщност в румънския закон се включват и предприятията.

Шансът да кажеш на общината, че греши

В предложените промени в ЗЧАВ всъщност се уточнява, че "засегнати общности" - термин, който съществува в българското законодателство (в закона за опазване на околната среда например), ще могат да обжалват програмите и плановете на национално и общинско ниво в едномесечен срок.

Още през май 2020 г. ЕК предупреди България, че трябва да осигури достъп до правосъдие на гражданите, що се отнася до мръсния въздух. Това беше подчертано и от еврокомисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс в интервю за "Капитал" преди две години. Чак сега обаче се стига до законодателна инициатива в тази посока.

Орхуската конвенция, която се занимава именно с достъп до информация и участие на обществото по въпроси на околната среда, е подписана от България.

Въпреки това сега липса законово уреден механизъм. В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) излезе с решение, че НПО-тата не могат да обжалват плановете за въздуха на общините - в конкретния случай ставаше дума за София. Ако бъде прието предложението на ДБ, това ще се промени.

"Очакваме [подкрепа от другите партии], това е самото начало на една истинска борба за подобряването на качеството на въздуха", казва Иван Белчев.

Предложенията за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух ще бъдат гледани в комисиите по околната среда и водите, по здравеопазване, по въпросите на ЕС и по регионална политика, преди да стигне до пленарната зала.