Докато България реши дали да приеме френското предложение, Северна Македония го отхвърли

В същото време в София продължават дебатите във външната комисия на парламента дали да се подкрепи декларация за вдигането на ветото и ако да - чия.

Все още има шанс, твърди Макрон

Кирил Петков обясни в Брюксел, че не може да вярва на бившия премиер Бойко Борисов, който вчера обяви, че депутатите от ГЕРБ ще подкрепят вдигането на ветото. "Той казва сутринта: искам да подкрепя влизането на Северна Македония в ЕС - което е страхотна позиция - в същото време той блокира комисията в парламента същия следобед: "Този тип двойствени действия, говорене на едно и правене на друго, се случваше през последните 12 години", заяви Петков. Премиерът в оставка не пожела да се ангажира с никаква прогноза какво ще стане в София. Според него обаче е станало ясно, че част от българските искания са вече искания на Европа и това ще бъде трудно за приемане от Скопие.

За да успокои напрежението, френският президент Еманюел Макрон, чиято държава председателства съюза, заяви, че е "малко рано" да се предвижда споразумение между България и Северна Македония още в четвъртък.

"Следващите часове и следващите дни ще бъдат критични, за да видим дали ще стигнем до споразумение", каза Макрон преди срещата си с либералните лидери от групата Renew Europe. "Все още е твърде рано."

В парламента - обвинения и хаос

Шансът, за който Макрон говори, се състои в това българският парламент да одобри официално позиция, с която да позволи на правителството да вдигне ветото. Вчера бяха внесени две такива предложения - от ДПС и от ГЕРБ. Днес проект за решение внесоха и от "Демократична България".

Заседанието на комисията по външна политика в сряда беше провалено от ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане" с аргумента, че темата трябва да се отложи, защото няма внесено решение на Министерския съвет. Такова решение не беше внесено и в четвъртък.

Външният министър Теодора Генчовска, която е назначение на ИТН, каза пред комисията, че е внесла в Министерския съвет проект за решение за приемането на френското предложение, но то не е било разгледано по време на заседанието на правителството в сряда.

Новината за македонския отказ дойде в българския парламент, докато депутатите слушаха доклада на външния министър в оставка за предложението за решаването на спора и двустранния протокол. Изказването на македонския премиер Димитър Ковачевски беше прочетено по време на комисията от председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов. "Това обезсмисля всичко, което правим, и искам да ви видя сега всички тук как ще гласувате", каза той.

Депутатите от комисията продължиха с изслушването на Генчовска, след което трябваше да обсъдят внесените в парламента три проекта за решения. По време на обсъждането на трите проекта за решение депутатите от ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС се обединиха около изготвянето на общ проект. ИТН и "Възраждане" бяха против приемането на такъв документ, а от БСП заявиха, че се въздържат, и призоваха да не се бърза.

След половин часова почивка за уточняване на текста обаче стана ясно, че общ проект за решение няма да има, заради несъгласието на ПП да подкрепи такъв документ. Така депутатите от комисията гласуваха поотделно трите внесени проекта. Тези на ГЕРБ и ДПС не получиха подкрепа от депутатите от комисията. Мнозинство събра предложението на "Демократична България", което беше представено от съпредседателя Христо Иванов, който е и негов вносител. "За" него обаче гласуваха не само от ПП, но и от ГЕРБ и от ДПС. БСП се въздържаха, а от ИТН и "Възраждане" бяха "против".

В проекта за решение се изброяват условията, при които България може да даде зелена светлина за началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Това са ефективното изпълнение на Договора за приятелство от 2017 г. и протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия. Както и гарантиране на правата на българите в Северна Македония чрез тяхното вписване наравно с другите народи в конституцията на съседната държава. Всичко това при наличието на европейски гаранции за изпъленинето на тези условия. Гласуването на документа в пленарната зала вероятно ще бъде утре.

Докъде сме

В доклада Генчовска констатира напредък в преговорния процес със Северна Македония и определи френското предложение като "добро" заради вкарването на българските искания в преговорната рамка. Ключов документ е двустранният протокол, в който всъщност са записани всички условия на България. В него се съдържат и механизмите за промяна в съдържанието на учебната програма, за премахване на малцинствените и териториалните претенции на Северна Македония към България, както и отварянето на архивите на бившите комунистически служби в съседната ни държава.

"Съдържанието на настоящия протокол отразява рамковата позиция на България от 2017 г. Допуска се обаче компромис от рамковата позиция от 2019 г. и той е свързан с необходимостта от повече време за промяната на учебниците и за отварянето на архивите", се казва в доклада.

Съвместният протокол обаче все още не е подписан от двете страни. Генчовска обясни, че е "хубаво това да стане заедно с приемането на преговорната рамка", защото именно този документ гарантира изпълнението на условията, които са договорени.

Зам.-председателят на комисията по външна политика Кристиан Вигенин се поинтересува дали външно министерство има намерение да финализира този протокол и каква е перспективата това да стане в близките дни. Генчовска не даде ясен отговор по въпроса, а сега вече не е ясно и дали македонската страна изобщо има намерение да го подпише.

Депутатите от комисията се интересуваха и дали ако до края на френското председателство ветото остане, френското предложение ще бъде валидно. "Това предложение може би ще бъде валидно до края на френското председателство. Не мога да се ангажирам какво ще предложи чешкото председателство", каза Генчовска.