Как се появи българското вето срещу Северна Македония и защо най-накрая може да падне

Блатото с Македония и влизането в него

За да разберем защо всъщност е толкова важно френското предложение, трябва да се върнем назад. Основното недоволство на българските управляващи спрямо македонските им колеги (поне официално) е неизпълнението на Договора за добросъседство от 2017 г.

Тези, които са чели договора, няма как да не са забелязали, че той е доста постен откъм детайли. В неговите 14 члена няма кой знае каква дълбочина и конкретика на исканията и задълженията на отделните страни. Най-конкретната част е създаването на съвместна експертна комисия, която да се опита да разреши историческите и образователни спорове - като например, че Гоце Делчев и цар Самуил са българи и какво да пише в учебниците за времето преди 1945 г.

Още тогава беше ясно, че работата на тези комисии няма да е лесна. Разплитането на наслоени с години стереотипи и постигането на компромис (и от двете страни) е сложна задача, която става невъзможна, когато се намеси политиката. Комисиите се движеха бавно и мудно, като повечето спънки идваха от македонска страна. Затова и налагането на българското вето през 2020 г. заради "неизпълнението на договора" не спомогна особено на учените, които освен всичко друго трябваше да работят и с краен срок. Всъщност до голяма степен може да се каже, че в началото ветото беше инициатива на един малък кръг дипломати във Външно, които от години са недоволни от липсата на реципрочност в Скопие.

И тук стана сложно.

Твърде общите членове на договора трудно можеха да служат като извинение за вето, а е невъзможно да обясниш на французи и германци или на австрийци и чехи, че налагаш вето, защото не можете да се разберете за историята. България (о, изненада) далеч не е единствената държава в Европа, която има проблеми със съседите си и историята си.

Малшансът беше още по-голям, тъй като начело на дипломацията тогава стоеше Екатерина Захариева - човек, който мнозина във Външно си спомнят с потрес и който по думите на няколко висши дипломати не е особено добър в това да изразява сложни дипломатически позиции.

Резултатът беше, че над година никой в ЕС не можеше да разбере какво точно иска България, докато македонската страна доста обиграно започна масирана кампания и страната изпадна в почти пълна изолация. След което правителството на Борисов падна и кормилото пое Румен Радев. Той реши, че въпросът със Северна Македония и ветото е светият граал на българската външна политика. Което е по-лошо - започна да добавя нови условия, които ги нямаше в договора.

Зоран Заев дойде на крака при служебния премиер Стефан Янев, но отношенията тогава не помръднаха особено Фотограф : Велко Ангелов

Оттам се появи и искането за българите в конституцията например. България говореше все по-неясно, но тропаше все по-силно. Германия, която председателстваше съюза, се отказа от започването на преговори, а отчаянието в Западните Балкани започна да става осезаемо. Зоран Заев падна от власт в Северна Македония и дойде Димитър Ковачевски. В България пък пристигна кабинетът на Кирил Петков.

Протегнатата ръка на Париж

След което на континента избухна война. Изведнъж стана двойно по-важно да се даде перспектива на страните от Западните Балкани, където Русия вършее от години. Френският президент Еманюел Макрон пое лично задачата да разбере какво мъчи София и Скопие.

Трябва да се отбележи, че френските дипломати свършиха много работа. Внесеното в Народното събрание предложение е сериозен напредък. В общата декларация се казва, че преговорите ще започнат, след като съседната държава промени конституцията си - нещо, по което само преди половин година нямаше никакво съгласие. В преговорната рамка пък е добавен специален абзац, който казва, че напредъкът на Северна Македония ще бъде измерван и спрямо изпълнението на двустранния договор, както и на протокола към него.

Това е забележително, първо, защото европейските институции правят нещо, което преди две години германският външен министър в прав текст нарече невъзможно - вкарват двустранен проблем в общите преговори за членство на ЕС. И второ, защото за разлика от договора, в протокола има конкретни ангажименти, които са впечатляващи. Този протокол трябва да бъде подписан тази седмица, преди каквото и да е решение да бъде взето. България, с други думи, удържа видима победа в голямата си балканска битка.

Ти ги пусни. Не, ти ги пусни

Българско-македонските преговори обаче имаха нещастието отново да попаднат на най-неудобното време. Съветът тази седмица съвпадна с вота на недоверие срещу кабинета на Кирил Петков. Една от официалните причини за вота беше именно позицията за Северна Македония и твърдението на Слави Трифонов, че Петков е готов да "предаде" българските интереси.

Това неясно обвинение така и не беше конкретизирано. Но резултатът беше, че правителството твърдо отказа да се занимава с темата и я прехвърли към парламента. Под двойния огън на Трифонов и президента Радев, който продължаваше да твърди, че няма критерии, срокове и механизми в протокола, новият напън щеше най-спокойно да умре.

Премиерите на България и Северна Македония Кирил Петков и Димитър Ковачевски проведоха срещи в Скопие и София, но безуспешно, преди да се намеси Париж Фотограф : NA

Но този път се намесиха външни фактори. В последните няколко седмици "Демократична България" опитваше да преговаря с ГЕРБ за подкрепа за вдигането на ветото. Тези преговори вероятно нямаше да доведат до резултат, ако натискът отвън не се беше засилил. Източник на "Капитал" потвърди, че лидерът на ГЕРБ Борисов е имал разговори "на най-високо ниво", на които вероятно му е било подсказано, че на карта е заложена европейската легитимация на партията в случай на отказ и от това предложение.

Не е ясно дали това е тласнало бившия премиер към изказването му в сряда сутрин, но е факт, че Борисов направи почти шизофренна реч, в която едновременно нападаше Кирил Петков ("страхливец и лъжец") и му предлагаше подкрепа ("ще има 59 депутати за даването на зелена светлина"). Опитът на човека, чието правителство наложи ветото, да се представи като спасител обаче беше силно помогнат от "Продължаваме промяната".

Изпаднали в недоверие и несигурност преди вота на недоверие и след категоричното нежелание на Асен Василев и Кирил Петков да внесат предложение за гласуване в парламента, депутатите в управляващата партия се оказаха неспособни да вземат бързо решение.

Така доскорошните управляващи предадоха инициативата на ГЕРБ и ДПС, които внесоха предложения за вдигане на ветото в Народно събрание. След дълги спорове, едва в четвъртък вечерта стана ясно, че ще се случи някакво обединение около обща декларация. Това, по всичко изглежда, ще е един от последните актове, които този парламент ще може да произведе.

Възможно е и нищо от това да не сработи и всичко да пропадне отново. Отказът на македонското правителство от френското предложение (и предполага се, от протокола към него) също ще сложи прът в колелата.

Но за първи път от години насам тази заложническа драма най-накрая имаше изгледи да приключи. Това щеше да позволи на българската външна политика да диша нормално, на македонското правителство - да се занимава с някой от многото проблеми, които има да разрешава, а на Европейската комисия - да върши онова, което прави най-добре - водене на преговори и следене на резултати. Но не би. На Балканите нещата рядко свършват толкова лесно.