За да влезе в парламента, Слави Трифонов може да (п)обърка държавата

Целта на Трифонов

Допитването за мажоритарна система на практика създаде ИТН като партия. Сега, когато социологическите прогнози оставят формацията на Трифонов извън бъдещия парламент, бившият водещ очевидно ще пробва познатия модел, за да събуди стихналия интерес към себе си. На избирателя ще се продаде нова надежда за "оправяне на България", този път с постигане на чисто ново държавно устройство, за да имаме и ние "всичко хубаво, което виждаме при поляците" (по Митева).

А резултатите във Варшава наистина са видими: върховенството на правото и демократичността на институциите бяха обект на унищожителна критика от страна на ЕС. Полша беше заплашена от спиране на европейските средства, но ролята на страната покрай войната в Украйна измести темата за санкциите.

Една от причините за състоянието на демокрацията в Полша е, че коригиращите функции, които може да упражни парламентът, са минимални. С новата (буквално) закана на ИТН за промяна на държавното устройство у нас в полупрезидентска република България лесно може да се озове в сложната ситуация на "демократична" диктатура, произведена от нездрав тандем между премиер и президент.

Турбуленциите от трите парламентарни избора от 2021 г. и прогнозите, че тази година няма да е по-различна и страната е пред нова поредица от предсрочни избори заради невъзможност да се състави стабилна управленска коалиция, вероятно ще подгреят общественото настроение за подобен референдум. Проведе ли се такова допитване (без значение дали ще е валидно или не), към всички кризи в България ще се прибави и конституционна. Причината - вече ще са се зародили настроения за промяна на държавното устройство.

Възможен ли е подобен референдум?

Тъкмо по тази причина доскоро в закона за референдумите имаше ограничение за вида теми, по които може да се произнася обществото. От влизането му в сила до 2020 г. нормативният акт забраняваше допитвания да се правят по теми от компетентността на Велико народно събрание, т.е. такива, които засягат държавното устройство.

Преди две години тогава управляващите ГЕРБ отмениха императивния текст по искане на коалиционните им партньори "Обединени патриоти" (ОП) срещу подкрепа от страна на ОП за бутафорния проект за конституция на ГЕРБ, с който Борисов задържа властта по време на гражданските протести срещу него и главния прокурор Иван Гешев.

С мълчаливите промени ГЕРБ и ОП всъщност отвориха вратата за всевъзможни допитвания, които може и да не произведат особен юридически резултат, но имат потенциал да разбунват духовете. Именно това стъпало ползват в момента от "Има такъв народ".

Промените обаче бяха писани набързо и така в закона за референдумите остана недомислица.

Макар да отпадна ограничението референдуми да се правят по теми от компетентността на Велико народно събрание, остана текстът, според който обществото може да се произнася само по въпроси, които са от правомощията на обикновен парламент.

Интерпретацията на "Има такъв народ" е, че ако гражданите се произнесат с голямо мнозинство на допитване за "полупрезидентска република", трябва да се свика ВНС, което да промени формата на управление. От партията смятат, че парламентът ще бъде задължен да го направи и тогава няма да важи изискването решението да бъде подкрепено от най-малко 160 депутати.

Какво спъва този план?

На първо четене планът изглежда, че е обмислен добре. С него ИТН си осигуряват потенциална подкрепа за референдума (както и за партията на изборите, тъй като е очевидно, че това е предизборна кампания) на между 200 000 и 400 000 души.

Сценаристите на промяната на държавното устройство очевидно са пресмятали, че ако успеят да привлекат вниманието с екзотичната идея, ще опитат да привлекат за вота необходимите гласове по закон за произвеждане на референдум.

Според действащия закон, ако инициативен комитет събере 200 хил. подписа с искане за допитване, предложението отива за гласуване в Народното събрание. То трябва да се поизнесе до три месеца дали да се организира допитване. Ако обаче бъдат събрани 400 хил. подписа, санкция от депутатите не е нужна и референдум се провежда задължително.

Така изчислението на ИТН изглежда добре пресметнато - партията съчетава предизборната си кампания с кампания за набиране на подписи за полупрезидентска република. А когато след изборите правителство не се сформира, което е твърде вероятно, отново се ползва набраната инерция. Евентуалната липса на кабинет пък би дала тласък на ИТН за втори предсрочни избори. "Току-виж накрая такъв референдум наистина е успешен", казват от партията.

Стройната схема се спъва в решение №9 от 2016 г. на Конституционния съд. Делото е образувано по повод част от въпросите в предишния референдум на Слави Трифонов. В решението се посочва, че по въпроси за промяна във формата на държавно управление компетентно е "само и единствено Велико народно събрание".

Според преподавателя по конституционно право в Софийския университет Наталия Киселова тук инициативата на ИТН може да бъде осуетена.

Пред "Дневник" Киселова подчертава, че от това решение на Конституционния съд произтича изводът, че не можеш с въпрос в допитване да наложиш решение за свикване на Велико народно събрание на Народното събрание.

Лесният завой към конституционни промени

Иначе въпросът за промяната на държавното управление, каквото е преминаването от парламентарна към президентска република, е регламентиран в член 158 от конституцията. Неговата алинея 3 гласи, че Великото народно събрание решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.

За да се свика ВНС пък, най-напред трябва да има предложение на поне 160 народни представили или на президента, а след това Народното събрание трябва да гласува дали да се произведат избори за Велико народно събрание, като решението се приема отново с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.

Това означава, че се изисква сериозно парламентарно мнозинство, което да има волята и желанието за промяна на държавното управление.

Засега от президентството отричат да имат общо с инициативата на Трифонов. Говорителят на държавния глава Антон Кутев определи искането за референдум като "провокация", а от институцията неофициално коментираха пред "Капитал", че изобщо не са се занимавали с подобни неща. Все пак от там напомниха, че президентът има идеи за промени на конституцията, но в друга посока. "Държавният глава ги постави като свой основен приоритет за втория мандат", напомниха от президентството.

На този фон през изминалите дни ГЕРБ също заговориха за конституционни промени. На пресконференция партията се обяви за промени в частта на основния закон, свързана със съдебната власт - тема, която формацията на Борисов заедно с ДПС саботират от 2015 г. насам.

Това е втората демонстрация на ГЕРБ в рамките на две години за изменение на основния закон. През 2020 г., в разгара на протестите срещу него и главния прокурор Иван Гешев, Бойко Борисов обяви, че иска да "рестартира демокрацията" с нова конституция и свикване на ВНС.

Оценете съдържанието на тази статия тук И виж как мислят другите ОЦЕНИ

Играчка-плачка

Всички тези обстоятелства - от новата идея на ИТН за смяна на държавното управление, през идеите на Радев за конституционни промени и напомнянето, че това е приоритетът на втория му мандат, до хрумването на ГЕРБ, че ще променят конституцията, са в състояние да създадат не просто хаос, а конституционна криза.

Извън всички опасения на юристите по темата се поражда и един основателен политически страх - създаването на хранителна среда за обществени настроения срещу парламентарната република. Така от игра на електорати и предизборни трикове предизборният бустер, който ИТН си измислиха, може да "счупи" държавата. С любезното съдействие на Радев и Борисов.