Интервю | Петър Ганев: Без мнозинство за съдебна реформа ще останем лимитирани и в икономически план
Очаквам да се направи сериозен опит за правителство, но колко червени линии ще паднат и дали аритметиката ще излезе е много трудно да се прогнозира, казва експертът в Института по пазарна икономика
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Представяме ви мнението на икономиста Петър Ганев.
Измина година и половина от последните редовни избори през април 2021, които бяха последвани от три приключили без време парламента - как тази продължителна липса на пълноценна законодателна власт се отразява на икономиката, кои реформи стават опасно неотложни?
Дългите периоди на политическа нестабилност в България обикновено водят до по-нисък икономически растеж и до увеличаване на държавния дълг. Това се потвърждава от данните за последните 20 години. Двата примера за по-продължителна политическа нестабилност - през 2013/2014 г. и 2021/2022 г., съвпадат с периодите, в които икономическият ръст у нас е по-нисък от този в Европа, тоест не догонваме европейците, и в които се отчита нарастване на дефицита и на държавния дълг.
Причината не е просто в пренареждането на политическата власт, а в много дългия период, в който не може да се намери устойчива управленска формула. Докато период на нестабилност от 3-4 месеца - например минаване през едно служебно правителство и избори, не носи отчетливи негативи за икономиката, то липсата на устойчиво решение за период от година, година и половина и натрупването на избори и служебни кабинети вече натежава - всичко това доведе до влизането в годината без приет бюджет, постоянни актуализации и несигурни мнозинства по бюджетни въпроси, забавени стратегически документи и късно активиране на плана за възстановяване, отложени реформи и липса на ясна позиция по енергийната криза и доставките на газ. Всичко това влошава средата и влияе на икономиката.
И за следващия парламент прогнозите сочат, че ще е фрагментиран и с трудно постижими мнозинства - вие очаквате ли постигане на някакъв вид реформаторско мнозинство, което да изпълни тези задачи?
Изглежда логично да бъде направено сериозно усилие за подобно мнозинство. Това ще са първите избори от тази безкрайна поредица в последните две години, в които няма отчетлив нов играч - тоест такъв с претенции да вземе първото място, както две нови партии направиха през 2021 г. Липсата на подобна нова енергия би следвало да намали политическия стимул да се чакат следващи избори за още по-добър резултат. Така че очаквам да се направи сериозен опит за правителство, но колко червени линии ще паднат и дали аритметиката ще излезе е много трудно да се прогнозира.
Какви са рисковете за стратегическите цели на България, ако отново се отиде на поредните предсрочни избори или бъде съставено антиреформаторско управление?
Досега коментирахме икономическата цена от продължителната политическата нестабилност. Това не означава, че едно стабилно правителство не може да нанесе дори по-големи щети. Политическият риск е реален и в двете хипотези. В макроикономически план стратегическата цел пред страната е да остане стабилна - в монетарно и фискално отношение, да влезе в нов дълъг период на растеж и да продължи постепенно да догонва средноевропейските равнища на доход.
За момента изглежда, че тези базови котви, налични през последните 20 години, е много вероятно да останат в сила, макар да стоят въпроси и за еврото, и за бюджетния дефицит, и за растежа. Въпросът е дали можем да отключим още потенциал и колко бързо можем да се движим? Отговорът на този въпрос е далеч отвъд запазването на западната ориентация на страната. Без мнозинство за съдебна реформа например ще останем лимитирани и в икономически план.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.