Еврокомисията: новият срок за България и Румъния в Шенген е 2023 г.

Инициативата за дебата в ЕП беше на български и румънски евродепутати. Те пък призовават комисията да заведе дело в съда на ЕС срещу блокирането на двете страни за шенгенското пространство.

Според юристи, до които "Капитал" се допита обаче, дори и такъв иск да бъде входиран от комисията в Съда на ЕС, ефектите от него едва ли ще променят ситуацията.

Аргументите за обжалване

"България няма нужда от утеха, България има нужда от конкретни действия, каза евродепутатът Елена Йончева. Ще се обърнете ли към Съда в Люксембург заради нарушаването на принципа на лоялното сътрудничество", попита тя Йохансон.

Йончева припомни, че Австрия и Нидерландия блокираха решението на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи за приемането на Румъния и България в Шенген. "Те демонстрираха откровена злоупотреба с права, погазвайки не само шенгенското законодателство, но и базови принципи на договорите. Като пазител на договорите Европейската комисия има задължение да реагира", каза тя.

"Тази тема не може да бъде затворена след гласуването в Съвета на министрите по вътрешни работи, несправедливо спрямо Румъния и България. (...) Затова очаквам държавните ръководители да се срещнат на Европейския съвет да намерят решение. Случилото се само налива вода в мелницата на екстремистите", каза и румънският евродепутат Дачиан Чолош, член на групата RENEW.

Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) също определи поведението на Хага и Виена като "недостойно" и настоя за ново решение "по най-бързия начин". Ковачев предупреди, че не може да има и разделяне на България и Румъния.

На 6 декември, два дни преди гласуването за Шенген, българските евродепутати, подкрепени от над 50 техни колеги, изпратиха няколко въпроса до Европейската комисия, на които все още нямат отговор. Единият от тях е свързан именно с евентуално нарушение на принципа на лоялното сътрудничество, записан в чл. 4 от Договора за функционирането на ЕС.

Без особен ефект

Това искане не звучи достатъчно убедително за юристите, с които "Капитал" разговаря. "Всички правнообвързващи актове на съвета могат да бъдат оспорени пред Съда на ЕС съгласно чл. 263 от ДФЕС. Това обаче е контрол за законосъобразност, а не по целесъобразност", коментира пред "Капитал" преподавателят по право на ЕС Станислав Костов.

"Реално решение липсва (такова има само за Хърватия, което вече е публикувано в Държавен вестник), което да бъде проверено за законосъобразност", коментира източник на медията ни, бивш служител в Съда на ЕС в Люксембург. По-реалистичната възможност е да се задейства член 265 (предишен член 232 от ДЕО), допълва експертът. Той гласи: "В случай че в нарушение на Договорите Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Комисията или Европейската централна банка бездействат, държавите членки и другите институции на Съюза могат да сезират Съда на Европейския съюз с цел установяване на това нарушение."

Но дори в хипотезата, че съветът е бездействал за присъединяването на двете държави в шенгенското пространство, макар да са покрили всички критерии, единственото, което би могъл да направи съдът, е да върне гласуването в двумесечен срок. Отново обаче всяка държава членка ще има своето право на вето.

Нов срок за влизане в Шенген - евентуално през 2023 г.

Комисарят по вътрешните работи така или иначе не се ангажира за конкретни действия в Съда на ЕС. Вместо да отговори на искането, Йохансон отново подчерта, че двете страни имат "легитимни очаквания да се присъединят към Шенген. Това са правилата. И Шенген също е готов". Шведският комисар обеща, че разширяването на зоната остава основен неин приоритет и е решена да го осъществи.

Тя допълни, че следващата цел, която предлага, е Румъния и България да влязат в Шенген през 2023 г. "Ще продължим да работим усилено заедно със съвета, за да посрещнем България и Румъния следващата година."

Австрия остава твърда

В същото време позициите на Австрия и Нидерландия изглеждат непоклатими поне на този етап. Австрия дори втвърдява тона на своето вето срещу разширяването на свободното движение в ЕС. Аргументът на федералния канцлер Карл Нехамер и министъра на вътрешните работи Герхард Карнер (и двамата членове на управляващата Австрийска народна партия ÖVP) е, че Австрия е предпочитаната цел на търсещите убежище.

Според австрийския вестник Tageszeitung над половината трафиканти на мигранти по Балканския маршрут произхождат от Румъния.

"Числата и аргументите обаче са в наша полза. Румъния не е източник на нелегална миграция, никога не е била", заяви румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, вицеппредседател на ЕНП, по време на дебата.