Болката отляво

Битката за БСП се пренесе на терена на националните избори

Гласовете за "Левицата" вероятно няма да стигнат на коалицията за влизане на парламента, но ще обезсилят БСП

Полина Паунова

Гласовете за "Левицата" вероятно няма да стигнат на коалицията за влизане на парламента, но ще обезсилят БСП © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Позорище. Така нарече заседанието на 50-ия конгрес на БСП социалистката Румяна Сидерова. Бившата членка на Централната избирателна комисия (ЦИК) е известна сред съпартийците си като човек, който във вътрешнопартийните битки не е откъм никого, почти винаги е била в опозиция на ръководството на "Позитано" 20, отказвала е услуги на председателите на левицата, с което е предизвиквала скандали, но никога не е изнасяла позицията си извън партията.

Сидерова беше премахната от състава на ЦИК, когато Корнелия Нинова назначи Кирил Добрев за свой заместник и той вземаше решенията за квотите на БСП в различни органи. По ирония на съдбата години по-късно Сидерова окачестви като "позорище" тъкмо конгреса, който изключи Кирил Добрев.

След заседанието на най-висшия орган на БСП партията напуснаха знакови лица и цели организации, което колкото и да се неглижира от "Позитано" 20, неминуемо вреди на формацията.

Непосредствено след това изключени и напуснали социалисти обявиха, че ще се явят на изборите на 2 април с нов политически проект - "Левицата". В него влизат познати до болка лица като Румен Петков, Валери Жаблянов и Спас Панчев. В новия проект са също Татяна Дончева и Мая Манолова, както и символният за БСП Костадин Паскалев. Сред цялата позната група се откроява появата на психиатърката Цветеслава Гълъбова, която беше една от двете съпредседателки на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори президентски мандат.

Нейното име поставя сериозният въпрос ще играе ли държавният глава с "Левицата" и ще доведе ли подобен ход от негова страна до трусове вляво.

Еднозначен отговор, разбира се, няма. Но на този етап едно е сигурно: новата лява формация ще се различава от БСП само в отношението си към Румен Радев. Всичко останало ще са нюанси на познатите консерватизъм и русофилия.

И тъй като "Позитано" 20 и "Левицата" ще делят един и същ електорат, който в годините прогресивно намалява, няма голямо значение дали сформираната сега лява коалиция ще влезе в парламента. От значение е дали ще успее да отдели чувствителен брой избиратели от БСП, за да "накаже" Нинова, която с процедурни хватки изхвърли всеки, който не споделя вижданията ѝ.

Казано по-инак, с явяването си на избори "Левицата" изважда битката за лидерството в БСП от партията и я пренася на терена на националния вот. Краткосрочната цел е по-лош резултат на "Позитано" 20, а дългосрочната - смяната на Корнелия Нинова.

Другарката Корнелия и госпожа Нинова

В годините откакто е лидер на БСП, Нинова си спечели много врагове вътре в партията, а заради авторитарния си метод на управление успя да превърне и повечето свои приятели във врагове.

Емблематични са случаите "Добрев" и "Гергов". Известните с афинитета си към ГЕРБ социалисти Кирил Добрев и бизнесменът Георги Гергов изиграха основна роля за избирането на Нинова начело на БСП. Веднага след това тя ги издигна на високи позиции в партия, а не след дълго се освободи и от двама им. В този ход се виждаше опит председателката да прочисти партията от задкулисни обвързаности.

Подобна теза можеше да намери и потвърждение в ходовете на Нинова за влизане в правителството "Петков", т.е. изваждането на БСП от обвързаността ѝ с ДПС и преминаването от лагера на статуквото към този на промяната. Следващ аргумент в тази посока беше и влошаването на отношенията ѝ с президента Радев, който дължи началото на политическата си кариера на нея.

Това обаче е едната страна на медала. Другата е далеч по-банална: председателката на БСП не търпи мнение, различно от собственото си. А идеология няма - тя ловко преценява в каква конфигурация на управление може да се прикрепи партията. Така освен ресурс си осигурява и удължаване на престоя начело на БСП, защото социалистите не сменят председателя си, докато управляват.

Така с лекота Нинова се освободи не само от бизнесмени със спорна репутация, а и от доказали се партийци като Янаки Стоилов, Крум Зарков (сега служебен министър на правосъдието) и Дора Янкова. Емблематичен пример в тази посока е светкавичното изключване на Явор Божанков от парламентарната група на социалистите, когато той гласно заяви, че не е съгласен с връщането на хартиената бюлетина и с позиция на БСП по войната в Украйна.

Позорището

Със същата лекота на конгреса предишния уикенд партията изключи окончателно Кирил Добрев и още 13 членове (половината от които от младежката организация). Основното съмнение, което остана след заседанието на най-висшия ръководен орган на партията, беше за манипулация на гласуванията. В началото на конгреса бяха регистрирани 557 души, а гласували се оказаха 800. Разминаването накара Румяна Сидерова да възкликне, че конгресът е "позорище".

БСП излезе с позиция, че изключените са отстранени не защото са противници на Нинова, а защото са нарушили изискванията на програмата, устава и дори обществения морал. Наред с това делегатите в едно гласуване приеха документи за организацията на предстоящите местни избори, насоки за нова програма и концепция за промени в устава. В същия вот беше приета и декларация в подкрепа на Румен Овчаров срещу санкциите по "Магнитски". Не на последно място пак в това гласуване делегатите одобриха идеята на Нинова БСП да започне организация на референдум "за" или "против" изучаване на джендър идеологията в училищата".

Веднага след конгреса се отключи вълна от напускащи партията: кметът на Перник (който отдавна работи добре с ГЕРБ) и 50 социалисти от Перник; над 100 души от организацията в Пловдив, бившият военен министър и съпруг на Мая Манолова Ангел Найденов, социалисти от Добрич, Харманли и други.

Националния съвет на партията (но не и самата партия) напусна Костадин Паскалев, който веднага след това поведе коалиция "Левицата" към изборите на 2 април. Очаква се всички изключени или напуснали БСП да бъдат или в листите на новото формирование, или да помагат по места за изборите.

Нещото "Левицата"

Това даде повод на заместник-председателя на БСП Атанас Зафиров да обяви, че "опитът за преврат в партията" (така той нарича поисканата оставка на Нинова) е целял формацията да седне "на една маса с нещото, наречено "Левицата".

В коментара си обаче Зафиров пропуска, че в "нещото "Левица" са предимно бивши, но и настоящи членове на БСП, с които самата Корнелия Нинова е стояла и искаше да продължи да стои на една маса. Социалистите бяха в коалиция и с Румен Петков (АБВ) и каниха "Движение 21" на Татяна Дончева за общо явяване на предходните избори.

Пред "Капитал" от новата коалиция не отрекоха напълно интерпретацията на Зафиров. Неофициално от "Левицата" коментираха, че са чакали развръзката от 50-ия конгрес на БСП: Ако бяха махнали Нинова, ние бяхме готови да не се явяваме отделно, а да направим коалиция с БСП, дори и с временно ръководство на "Позитано".

След като опитът се оказа неуспешен, хората около Паскалев в БСП са се преориентирали към новата коалиция. Пред "Капитал" различни нейни представители не отрекоха, че е "миш-маш от различни интереси": "Главното е обаче, че всички сме социалисти, но не искаме БСП на Нинова."

"Левицата" и БСП - като две капки вода

Затова и между двете формации няма кой знае каква разлика извън тази, че "Левицата" (чрез Цветеслава Гълъбова) се официализира като "приятелска" на президента Радев. От там отбелязват, че в момента няма формация, която да застава зад него, както беше на предишни избори. "А от такава позиция може да се извлече дивидент", смятат в "Левицата". Наред с това не крият, че се надяват и на помощ от държавния глава, който в момента управлява на практика еднолично държавата.

Извън отношението към и с Радев обаче между БСП и "Левицата" наистина няма кой знае какви различия. В БСП си имат Румен Овчаров, в "Левицата" - Румен Петков: и двамата по един или друг начин недопускани в САЩ; в БСП си имат апаратчици, в Левицата - "изборджии", за които се смята, че "държат" райони или част от тях като Перник, Пловдив, Благоевград, Плевен. На "Левицата" за изборите ще помагат бивши социалисти с подчертани симпатии към ГЕРБ, в 48-ия парламент Нинова се сближи отново с ДПС и пое ангажимент, че коалицията с ГЕРБ вече не е невъзможна.

Но главното е какво нямат двете формации - никакво отношение към младите и работещите хора. С конгреса си от 11 февруари БСП затвърди образа си на старомодна, националистическа и консервативна партия, за която разговорът за лявото се изчерпва с размера на майчинските, а главният въпрос на републиката е за "джендъра". Социалистите нито за секунда не се усъмниха в позицията си по войната в Украйна, а единственият "европейски дебат" приключи с изключването на евродепутата Петър Витанов и част от младежката организация. По-различен подход не показват и от "Левицата". И ако те не са се обявили срещу "джендъра", то е само защото нишата вече е заета. Впечатление прави, че новата лява коалиция не е опитала да привлече никакви млади левичари, нито да опита да изгради прогресивен свой образ.

Едно от обясненията е, че "новото ляво" вече е заето от "Продължаваме промяната". Подобна теза не е състоятелна най-малкото защото младите лица, които преди години бяха привлечени преди от АБВ или от "Движение 21", изглежда са отстъпили назад и не се забелязват по изявите на "Левицата". Не на последно място "отъждествяването" с проруски тези отблъсква младите социалисти - Явор Божанков например избира коалицията на ПП и ДБ пред "Левицата".

Затова и битката между БСП и "Левицата" ще бъде на живот и смърт. Не защото "Левицата" на този етап има особен шанс да прекрачи 4-процентната бариера. А защото всеки глас, който получи, ще е глас на избирател на БСП. Всъщност така може да се опише накратко и случващото се: битката не е за ново ляво, а за овладяване на старото ляво.