Защо партии без шанс се явяват за избори

По данни на "Отворен парламент" през 2021 г. (когато парламентарни избори имаше цели три пъти) 38 формации са се възползвали от медийни пакети. Това е струвало на държавата 2 132 742 лв. за трите парламентарни вота, а отделно са били отпуснати още малко над 847 000 лв. за президентските избори. През 2021 г. медията, получила най-много пари от тези медийни пакети, е телевизия "Евроком" - над 758 хил. лв.

За изборите през 2022 г. бяха изхарчени 636 477 хил. лв. по информация на "Отворен парламент".

Вторият паричен бонус е възможността за субсидия. Партиите (не коалициите), които са получили над 1% от гласовете на дадени изброи, получават държавна субсидия по 8 лв. на глас. Така не само парламентарно представените, а и тези, които не са влезли, но са събрали 1 процент от гласовете, получават такива средства. Близо 20 млн. лева е годишната държавна субсидия за всички.

След последните избори през октомври 2022 г. такива субсидии например взимат "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Изправи се БГ" на Мая Манолова. ИТН получават 768 520 лв., а "Изправи се БГ" - 201 656 лв., сочи справка на "Дневник".

Сцената е ваша

Освен медийни пакети участниците в изборите получават възможност за безплатна изява в ефира на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Според Изборния кодекс всички партии, коалиции и инициативни комитети имат възможност да излъчат до 40-секунден клип по БНТ и БНР при откриване и закриване на кампанията. Освен това двете обществени медии предоставят на всички участници в изборите телевизионно и радиовреме за безплатни диспути по предварително съгласувани теми с времетраене общо не по-малко от 240 минути.

Участието в изборите гарантира внимание - и платени участия, но и канене в телевизионни студиа, в онлайн медии, в радиоефир. Някои по-колоритни или по-познати за аудиторията сигурно ще получат и повече от това внимание, дори и да не изглежда, че имат голям шанс.

В зависимост от характера на регистриралите се за изборите формации кампанията може да даде превес на една или друга гледна точка, особено по темите, смятани за разделящи - като войната, еврото, правата на малцинствата и др. Анализ на "Булевард България" например показа, че трябва да очакваме в кампанията за предстоящите избори да доминират проруските настроения.

За две нови формации на познати лица, регистрирани за изборите на 2 април, може да се предположи, че ще имат по-плътно медийно присъствие, дори социологическите проучвания да не им дават шанс за влизане в парламента.

Бившите депутати от "Има такъв народ" Ива Митева и Любомир Каримански например вече са част от нов проект - коалиция "Заедно". Тя обединява четири партии - "Партия на зелените", "Социалдемократическа партия", партия "Сбор" и "Движение на непартийните кандидати", както и още трима души - Митева, Каримански и Юлиан Софрониев, основател на компанията "Биодит".

"Партията се позиционира по-скоро в център-дясно. А по отношение на оръжието за Украйна позицията е, че България трябва да е посредник, а не участник в процеса. Не беше работа на Народното събрание да взима решение по въпроса. Това беше политически акт, а не военен принос. Смятам, че с оръжие, с мобилизация не се решава войната", каза Ива Митева в ефира на NOVA в първото им телевизионно интервю след обявяването на коалицията.

Друга коалиция с известни имена е "Левицата", в която се събраха Татяна Дончева, Румен Петков, Мая Манолова и други бивши лица на БСП. При обявяването й Манолова определи обединението между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" като "полюсът на войната" и посочи, че е възможното по-широко обединение, което да включва и ГЕРБ, като съюз между партии, които "нямат особени скрупули да ни въвлекат във война", цитирана от "Свободна Европа".

Участието на "Левицата" в изборите може да не доведе до влизането на формацията в парламента, но със сигурност е прицелено най-вече в електората на БСП, която може да претърпи поредното си свиване.

Регистрацията като актив

През годините е използван и трик, при който партии или коалиции се регистрират с имена, които почти дублират чужди и по този начин могат да "откъснат" немалко гласове от съответните формации. Един от примерите е с партия "Зелените", които се преименуваха на "Зелено движение", за да избегнат объркването с "Партия на зелените" и "Зелена партия на България". На последните избори се яви "Коалиция За теб България", чието име силно напомня "Коалиция за България", с която години наред БСП участва в избори с различни партньори.

Съществуващите партии могат да предоставят регистрациите си "нуждаещи се" за участие в избори, особено на местните. Но и победители в парламентарния вот са прибягвали до услугите на т.нар. мандатоносители. През 2001 г. партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ срещна съдебни спънки при регистрацията и трябваше да участва в изборите, които спечели, с регистрацията на Партията на българските жени и Движение за национално възраждане "Оборище". На парламентарни избори в края на 2021 г. "Продължаваме промяната" все още не беше регистрирана и участва в тях с регистрацията на "Волт" и "Средна европейска класа".

Участието в избори освен това става и необходимост, тъй като според Закона за политическите партии след петгодишна пауза се губи правото да се явяват.

Разбира се, има и кандидати, които се явяват еднократно, като реакция на нещо конкретно, или просто "за спорта", на олимпийския принцип.

По темата работи и Велина Господинова