Два варианта за правителство и много неизвестни

Кои партии влизат в парламента

Според данните от паралелното преброяване на социологическите агенции след края на изборния ден първа политическа сила във вота е ГЕРБ с около един процент пред "ПП-ДБ". Социолозите обаче се застраховат, че при такава минимална разлика трябва да се изчакат данните от ЦИК, които ще определят крайния победител във вота. Същата оспорвана битка има за трето място, за което спорят "Възраждане" и ДПС. Част от социологическите агенции го отреждат на "Възраждане". Според други обаче трети са ДПС. Петата позиция заема БСП с около 9%.

Останалите формации - "Български възход", ИТН и "Левицата", които според социологическите проучвания преди изборите бяха около 4-процентовата бариера за влизане в парламента, засега остават под чертата. Според паралелното преброяване най-близко до влизане в парламента засега е партията на Слави Трифонов, но дали и ИТН прескача бариерата също ще трябва да се изчакат данните от ЦИК.

Как се разпределят мандатите

При така очерталата се картина на резултатите на база на паралелното преброяване се очертава по-скоро да има петпартиен парламент. Според данните на "Алфа рисърч" ГЕРБ ще имат 71 депутати, "ПП-ДБ" - 69, ДПС - 37, "Възраждане" - 38 и БСП - 25.

Данните на "Галъп" показват, че ГЕРБ ще имат 68 места в новия парламент, "ПП-ДБ" - 64, "Възраждане" - 38, ДПС - 35, а БСП - 24.

Според "Маркет линкс" местата се разпределят така: 70 места за ГЕРБ, 69 за "ПП-ДБ", 40 за ДПС, 38 за "Възраждане" и 22 за БСП.

Данните на "Тренд" са на база шестпартиен парламент, в който влиза и формацията на Слави Трифонов. Според тях ГЕРБ получава 69 места, коалицията "ПП-ДБ" - 66, ДПС - 36, "Възраждане" - 34, БСП - 24, а ИТН - 11.

Трудни разговори за правителство

От гледна точка на паритета между двете основни политически сили - коалицията ПП-ДБ и ГЕРБ, победата на изборите има по-скоро тактическо и психологическо значение. Спечелилият вота ще може да получи първия мандат, което означава, че той ще е водещият при определянето на формулата за съставяне на мнозинство в новото Народно събрание и преговорите за правителство. Ако този резултат от паралелното преброяване се запази и ГЕРБ остава първа политическа сила, това ще даде аргумент на Борисов да твърди, че дори и обединени ПП и ДБ не са успели да победят партията му. Заедно с това формацията на бившия премиер ще получи първия мандат и съответно правото да предложи формула за правителство.

Какъв ще бъде ходът на Борисов, ако ГЕРБ спечели изборите, засега не е съвсем ясно, защото от формацията му казаха, че ще коментират вота, след като имат окончателните резултати. В предизборната кампания Борисов твърдеше, че "най-стабилно ще бъде правителство между първата и втората политически сили". Разбира се пред него стои и вариантът за експертно правителство тип "Габровски", каквото предложи в предишния парламент, но за прокарването му вероятно отново ще трябва да разчита на подкрепата на ДПС и БСП.

От коалицията "ПП-ДБ" също запазиха мълчание в изборната нощ. Единствено съпредседателят на ДБ Христо Иванов коментира накратко резултатите от вота във фейсбук. "Резултатите от тези избори препотвърждават онова, което знаем от доста време - обществото ни е силно разделено и това е сериозен проблем. Освен проблем обаче, това е и възможност да започнем да съшиваме прокъсаната тъкан на това общество. Защото демокрацията е разговор между несъгласни. Вотът на гражданите ни казва, че ще се наложи да се научим да водим този разговор", написа той в социалната мрежа. Как обаче ще започне този разговор засега също остава неясно.

Преди изборите от коалицията "ПП-ДБ" лансираха две формули за съставяне на кабинет, но нито една от тях не включва пряко участие на партията на Борисов, а само подкрепа.

Съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев допуснаха преди вота вероятността да предложат правителство на малцинството. "Ние ще зададем ясна европейска посока на това правителство и ще видим после кой няма да го подкрепи. Единственото, което ще им обещаем е, че това правителство ще прави точно това, което е записано в програмата. Не е въпросът ние да обещаем нещо за ГЕРБ. Ако те наистина са за европейско развитие на България, какво им е извинението, те да не подкрепят такова правителство", каза Асен Василев в интервю за "Капитал" и "Дневник" преди изборите.

Съпредседателят на "ДБ" Христо Иванов обаче смята, че първо трябва да се сформира конституционно мнозинство в новия парламент и след това да се търси съгласие за подкрепа на евентуално правителство. Но и този вариант изключва пряко участие на ГЕРБ в изпълнителната власт.

Два дни преди вота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че "трябва да се направи правителство между първите две политически сили и, че е готов на "всякакви компромиси". "Това е най-добрия вариант, най-стабилно и най-дълготрайно", каза Борисов пред bTV. Тези думи на Борисов обаче са с уговорката от негова страна, че ГЕРБ няма да подкрепи правителство, ако негови представители не участват в него. А в деня на изборите постави и условие - първо двете формации да се разберат за формулата на кабинета, а след това да уточняват неговите приоритети.

Окончателните резултати от вота ще станат ясни едва в следващите дни Фотограф : Цветелина Белутова

При тази ситуация разговорите за сформиране на мнозинство в парламента между първата и втората политическа сила, което да излъчи правителство, се очертават доста сложни. На този етап изглежда, че лидерите на "ПП-ДБ" не са склонни да отстъпят от позицията си за правителство на малцинството без участие на ГЕРБ в него. А пък Борисов не е склонен да "разпише празен чек", както каза в предизборната кампания и да подкрепи такова правителство, без партията му да участва в него.

Независимо от това дали под някаква форма ГЕРБ би участвал в някакъв коалиционен формат, или би подкрепил правителство на малцинството и двата варианта са рискови за "ПП-ДБ", защото евентуалният кабинет ще е зависим от ГЕРБ и може да бъде свален по всяко време. Освен това евентуално правителство на малцинството трудно би могло да разчита на плаващи мнозинства с ДПС и БСП, защото това ще означава, че при всяко важно решение в парламента ще трябва да се договаря с тези формации.

Другият възможен вариант - някакво правителство около ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП, замаскирано като програмно или експертно, пък е неизгоден за Борисов. Още повече че лидерът на ГЕРБ имаше възможност да сформира такова правителство в предишния парламент с кабинета "Габровски", но то не получи подкрепа.

Имаше ли полза от хартиеното гласуване

Въпреки очакванията хартиената бюлетина да доведе до скок в избирателната активност, подобно нещо не се случи. Данните от паралелните преброявания на социологическите агенции сочат, че увеличаване действително има, но то е минимално. За сметка на това обаче връщането на хартията в изборите върна бързо забравените опашки за предаване на протоколи и поправки в изборните книжа до фактическото им пренаписване. С няколко думи: избирателната активност не се повиши особено, но хаосът, който доскоро съпровождаше изборите се върна с пълна сила.

По данни на социологическа агенция "Маркет линкс" избирателната активност в неделя е била около 39.9%. Сходни данни дава и "Алфа рисърч" - при 100% паралелно преброяване активността, която агенцията отчита е 40.5%.

За сравнение на изборите през октомври миналата година според официалните данни на ЦИК активността в края на изборния ден беше 39.41%. Последните официални данни на ЦИК за активността бяха към 16:00 часа и тогава тя беше 27.27%. Окончателните данни ще бъдат обявени заедно с официалните резултати.

Междувременно в Районните избирателни комисии в цялата страна започна предаването на протоколите. В неделя вечерта телевизиите показаха познатите картини с бутащи се хора и скандали на опашки за предаване за протоколи. Прогнозата е всичко това да продължи поне до понеделник сутрин.

На този фон информацията, идваща от гражданската платформа "Ти броиш", не е особено обнадеждаваща. Наблюдатели, които преглеждат изборните книжа, твърдят, че почти няма протоколи без грешка. А най-честите са при събирането на числата в книжата.

Впечатление направи високият процент на гласувалите с опцията "Не подкрепям никого", която обикновено избирателите използват, за да покажат протестния си вот. На тези избори избирателите, предпочели да гласуват с тази опция, са малко над 4%, което е една парламентарна група в Народното събрание.