"Вечната дружба" от енергетиката

и един ретроспективен поглед може да донесе добавена стойност за осмислянето на процесите, на които сме свидетели сега.

Икономическата криза и банковите фалити от средата на 90-те години се случиха заедно с едно ключово решение на правителството на Жан Виденов. То в крайна сметка отказа да предостави газопреносната мрежа на България на смесеното дружество с "Газпром" - "Топенерджи" (свързан с дейността на една от централните фигури в началото на прехода - Андрей Луканов), и така беше предотвратен пълният контрол на Русия над българската енергетика.

В началото бе "Топенерджи"

Един от показателните примери за проектирането на руските интереси чрез енергетиката е драматичната история на създаденото през 1995 г. смесено дружество "Топенерджи", в което "Булгаргаз" да си партнира с "Газпром" за доставките в България. Това от сегашна гледна точка би било немислимо, защото на практика означава монополният руски доставчик на газ да има и равен дял с българския доставчик. Дружеството се оглавява от централната фигура в първите години на прехода и високопоставен член на БКП/БСП Андрей Луканов. През 90-те години всички решения в сектора се взимат от правителството. "Топенерджи" е създадено по спогодба с Русия, подписана на 16 октомври 1994 г. от контролираното от ДПС правителство на Любен Беров, дошло на власт след свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров.

На другия ден, 17 октомври, Любен Беров си подава оставката и целите на "Топенерджи" остават за следващото правителство на Жан Виденов, тогавашен лидер на спечелилата изборите БСП.

Материалът "Mултигруп" - емблема на сбъркания преход в България" от 2003 г. описва пътя нагоре на проруските бизнес интереси през държавата и чрез емблематични фигури като Илия Павлов.

Една година след регистрацията делът на "Булгаргаз" е намален на 25.1% за сметка на включването на групировката на Илия Павлов "Мултигруп". През онези години намесването на "Мултигруп" обикновено има за цел да разчиства пътя на Москва.

По този начин държавното дружество на практика е изкарано от уравнението на "Топенерджи". Показателно е едно изказване през 1995 г. на Андрей Луканов след завръщането му от Москва (повече в статията на Капитал "Андрей Луканов - топпроблем на "Топенерджи"): "България може да си набавя газ и по други пътища, а не само чрез "Топенерджи", но на много по-високи цени." Цитатът силно напомня ситуацията от лятото на 2022 г., когато от ГЕРБ, които свалиха правителството на Кирил Петков, заедно с президента Радев и служебните му министри вещаеха "хаос и разруха" без "евтиния" руски газ. И в двата случая твърденията се оказаха, меко казано, грешни.

Един от най-драматичните също така моменти от най-новата ни история е опитът "Топенерджи" да вземе на концесия за 35 години българската газопреносна мрежа. С други думи, Русия да получи 100% контрол върху нея. Икономическата криза и банковите фалити от 1996 г. се случиха заедно с ключовото решение на правителството на Жан Виденов, което в крайна сметка отказа да направи това след шумен скандал с тогавашния шеф на "Газпром" Рем Вяхирев в София. Впоследствие и Андрей Луканов изпадна в немилост, а през октомври 1996 беше показно убит на улицата пред дома си (виж "Мрежата Луканов" в архива на "Капитал").

Така амбициите Русия да притежава транзитните канали на природен газ през България бяха осуетени, но опитите за енергийна окупация през различни проекти продължиха и през следващите години.

Големият шлем

През 2008 г., в края на първия си президентски мандат в Русия, Владимир Путин е на посещение в България и заедно с българския президент Георги Първанов обявяват вече т.нар. голям шлем от енергийни проекти в България, включващ нефтопровода Бургас - Александруполис, АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток" (виж "Голям или твърде голям шлем за България?" в архива на "Капитал"). По това време управлява тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ, а България е вече член на НАТО и ЕС и големите проекти минават през общите правила на съюза и одобрение от Брюксел. Посещението е знаково за продължаващото влияние на Русия и нейните интереси в енергийната политика на България.

Безспорно най-популярният от проектите в "големия шлем" е АЕЦ "Белене". Ядрената централа е замислена още преди 1989 г., но поради високата цена проектът е постоянно отлаган. И през изминалите 30 години е погребван и възкресяван няколко пъти. Всъщност е върнат на политическия терен през 2002 г. от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и хвърля в смут енергийната общност с липсата на реална икономическа обосновка (виж "Втора атомна - новият коз на политиците" от 2002 г. "Капитал"). Следващото правителство, на тройната коалиция, започва да работи по него като част от "големия шлем" от руски енергийни проекти, който Първанов и Путин обявяват в София. През 2008 г е подписан договорът за изграждане на централата за 4 млрд. евро с изпълнител руската "Атомстройекспорт". Правителствата на ГЕРБ и Бойко Борисов също обявяваха спирането и пускането на проекта, като същевременно позволиха руската страна безпроблемно да осъди България за милиарди.

Но най-важният геополитически проект, свързан с интересите на Русия, е газопроводъг "Южен поток". Споразумението за него е подписано също през 2008 г., но учредяването на съвместното дружество за него става при първото правителство на Борисов през 2010 г., когато Путин отново е на посещение в България. Официално началото на строителството е дадено на 31 октомври 2013 г., но проектът е спрян, защото нарушава правилата на ЕС и България е изправена пред риска от сериозна санкция.

Проектът е идеята за южен газов коридор, с който Украйна да бъде отрязана от транзита на руски газ до Южна и Централна Европа. Тя се реализира няколко години по-късно, когато третото правителство на Борисов построява "Турски поток" с няколко милиарда от бюджета на страната. При спирането на "Южен поток" през 2014 г. "Капитал" написа в анализ: "През 1996 г. за наместници на "Газпром" в България се състезаваха Илия Павлов и Андрей Луканов. Днес основните печеливши от "Южен поток" щяха да са компании около Делян Пеевски. Имената се сменят, принципът - не." Около "Турски поток" също има много скандални детайли, но най-същественото е, че България го изгради без каквато и да било пряка полза от него.

Интерконекторът с Гърция чакаше

Единствената възможност през всичките тези години за реална диверсификация на газовите доставки и разбиване на руския монопол беше обещаната в първото правителство на Борисов връзка с Гърция, която така и не успяваше да бъде завършена в продължение на всичките мандати на ГЕРБ. В същото време България продължаваше да бъде почти изцяло зависима от "Газпром", вместо да има алтернативи като азерския газ.

Интерконекторът с Гърция беше скоростно достроен през 2022 г. от правителството на Кирил Петков и въпреки опитите на служебния кабинет на Радев да го обяви за недовършен, в крайна сметка заработи от есента - така че да намали ефекта от създадената от Русия газова криза в Европа.

Раздялата ще е трудна

В опитите си да балансира с нещо подкрепата за засилването на енергийната зависимост от Русия лидерът на ГЕРБ лансира през 2020 г. изграждането на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" с американско участие. В крайна сметка резултатът е, че "Турски поток" е построен, Русия започна войната си в Украйна, АЕЦ "Белене" продължава да виси във въздуха и периодично да бъде предлагана като решение на всички енергийни проблеми.

Развилата се не според очакванията на Кремъл война в Украйна нанесе почти смъртоносен удар на руските енергийни позиции в Европа. Но това не означава, че Русия е останала без съюзници, на които да разчита за интересите си. По тръбата на влиянието на Кремъл в България минават най-големите парични потоци, които са създали дълбоки и трудно отменими обвързаности.

На предстоящите поредни предсрочни избори от петте политически сили, които се смятат за сигурни в новия парламент, две са открити поддръжници на режима на Путин и две са се специализирали в хибридната роля на думи да са проевропейски, а на дела да прокарват интересите на Русия. След Георги Първанов сегашният президент Румен Радев е вторят, който показва предпочитания към руските позиции пред тези на евроатлантическите ни партньори.