Промените в конституцията: Кой кого ще надиграе в парламента

Парламентът заживя с тази основна тема - измененията в основния закон, които трябва решат проблема със статута на главния прокурор, а също и избора и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Поддържаща, но също важна роля получи въпросът за депутатските имунитети. За разлика от тях, предвид специалната комисия, която ще ги опази поне за определен период, съдбата на конституционните промени не изглежда толкова предвидима. Засега процесът прилича по-скоро на надиграване, без да е ясно кой ще го спечели. Но всички други реформи могат да се окажат негови заложници.

Комисията майка за конституцията

Единственото сигурно към този момент е, че в Народното събрание ще заработи комисия, която трябва да изготви текстовете с промените в основния закон. Това трябва да се случи, след като бъдат разгледани двата налични проекта - на ДБ и на ДПС, обявени през 2021 г.

Депутатът от ДПС Делян Пеевски влезе в нея със специално гласуване в пленарната зала и ако се съди по последните му изяви, намерението му е да бъде основен говорител на партията си по темата. Избирането му с гласовете още на ГЕРБ и ИТН, с кворумната услуга на "Възраждане", показа и евентуално мнозинство зад конституционните му идеи.

ПП-ДБ, които имат 63-ма депутати, от своя страна се заеха с търсене на подкрепа за "тяхната реформа" сред останалите формации извън ГЕРБ и ДПС.

Междувременно прокурорско-политическата битка извади наяве отдавна известния факт за делата на трупчета срещу политици, които главният прокурор държи като застраховка за оцеляването си. И когато се наложи, им дава ход. Така се стигна до масово искане от Гешев за снемане на имунитети (на Бойко Борисов, Кирил Петков и др.), което пък доведе до създаване на парламентарна комисия, чиято цел е да прецени дали има реални основания за това, или е политическа акция за "самоотбрана" на главния прокурор.

Кашата с ВСС и избора на наследник на Гешев

Пред реформаторите стои и още един въпрос, пряко свързан с всичко дотук. А именно дали парламентът ще избере нов Висш съдебен съвет (който да започне процедура за избор на нов главен прокурор), преди да бъдат приети евентуалните конституционни промени, предполагащи избор на следващ ВСС по различна процедура.

Тук проблемите са два.

- Първият е, че ако депутатите решат да изберат нов съвет, това ще стане по действащата уредба, а в случай че се стигне до гласуване на промени в основния закон, ще се наложи да правят същото веднага след тях.

- Вторият е, че ако решат да отложат избора на ВСС след конституционните промени, ще дадат възможност на настоящия му състав (безспорно показал, че е политически зависим) да започне процедура по избора на наследник на Гешев.

Причината за това са приетите в края на май поправки в Закона за съдебната власт, които задължават парламента в тримесечен срок да смени сегашния ВСС с изтекъл мандат. Професионалните квоти на прокурори и съдии вече бяха избрани - при съмнителни обстоятелства, а НС закъснява със своите повече от година. Беше прието предложението на ГЕРБ в срок от три месеца, тоест до края на август, да започне изцяло нова процедура за ВСС - и за двете квоти.

Основната нагласа сред партиите е, че отново няма да спазят закона, показа допитване на "Капитал" до народни представители. Според тях целта на промяната в ЗСВ е да се неутрализират направените избори за професионалната квота. За съдийския избор имаше дори дело, експертизата по което показа множество нарушения, а особено впечатление направи, че магистратите масово са гласували от един IP адрес, почти един след друг. Въпросите пък дали състезанието е било опорочено останаха без отговор.

Ако парламентът реши да избира ВСС след промените в конституцията, това означава настоящият съдебен съвет, доминиран от ГЕРБ и ДПС, да избере нов главен прокурор. Според юристи подобно решение би било укоримо, но не е противоправно, тъй като КС отсъди, че ВСС работи пълноценно и след изтичане на мандата си - до избора на нов.

След броени дни (ако президентът подпише указа) България ще остане без главен прокурор и без да е ясно дали органът, който трябва да избере негов наследник, ще започне такава процедура. В същото време парламентът дава заявка, че ще премахне фигурата на главния прокурор и ще реформира ВСС, но не е ясно нито как, нито с какво мнозинство.

Така в Народното събрание се развиват поне два сюжета с два различни залога - краткосрочен и дългосрочен, всеки от които може да тласне промените за съдебната власт в неизвестна посока.

Квазидебатът: да има или не главен прокурор

Заедно с отстраняването на Иван Гешев от поста от парламента дойдоха сигнали за почти разбирателство, че фигурата на главния прокурор трябва да бъде премахната от конституционната уредба. Тон даде Пеевски, който обяви, че е обсъждал този въпрос на една от срещите си с Христо Иванов. Самият Иванов, а също и Кирил Петков потвърдиха, че предпочитат да няма вече главен прокурор.

Извън възраженията на експертите, че заради естеството на работата на прокуратурата има опасност от създаването на 28 областни "гешевци", големият проблем пред тази идея е, че изисква свикването на Велико народно събрание. Тя покри обаче други важни теми, като борбата с корупцията например. След политически сътресения, които тя породи от 2020 г. насам, в сегашния парламент по нея настъпи оглушителна тишина.

Заедно с това дебатът възможно ли е да се премахне фигурата на главния прокурор слага някакъв "похлупак" дори на безспорни теми като състоянието на Висшия съдебен съвет. Прякото излъчване на заседанията по отстраняването на Гешев даде силен повод промените за съдебния орган да бъдат обяснени ясно и недвусмислено, но никой не се възползва от него. Вместо това се разбра, че разговорите в конституционната комисия няма да бъдат публични.

Така на този етап промените в основния закон по-скоро изглеждат като игра на котка и мишка. На партиите на промяната им трябват гласове, а на партиите, санкционирани по "Магнитски", им трябва нов имидж - на реформатори. Също на този етап се говори за промените на "хартия". Ключовият момент ще бъде при избора на личности за органите на съдебната власт.

Заложническата криза с имунитетите

През тази призма може да бъде разглеждана и ситуацията с депутатските имунитети, най-вече на лидерите на ГЕРБ и ПП Бойко Борисов и Кирил Петков. Според юристи е оправдано, докато Иван Гешев е на поста, да не се предлага снемането им по негово искане, след това обаче нищо не налага да се пречи на разследването на политици и доказване на вината, ако има такава.

ГЕРБ обаче все още твърдят, че имунитетите не трябва да се снемат до приемането конституционни промени - което означава в неопределен срок, най-малко няколко месеца. Подобно условие изглежда и като опит да се предотврати подновяването на разследвания като тези за пачките и кюлчетата и "Барселонагейт", по които прокуратурата досега не показа никакви резултати.

Парламентът създаде комисията, която в срок от един месец трябва да се произнесе дали има реални основания за исканите имунитети. Кирил Петков декларира, че ще се откаже от своя още преди решението на комисията. Корнелия Нинова обаче отбеляза, че е напълно възможно комисията да поиска удължаване на срока за работата си.

Новата премяна на Пеевски

Още един сюжет чака развръзка - ще остане ли Делян Пеевски в конституционната комисия. От ДПС дадоха ясно да се разбере, че цената на тяхната подкрепа е именно активната роля на Пеевски. За нея може да има само две обяснения:

- че ще следи изкъсо промените, така че да запази лостовете си в съдебната власт.

Миналата седмица, след като лидерите на ПП-ДБ гласуваха с "въздържал се" за избора на Пеевски в комисията, съпредседателят на ДБ Христо Иванов призова за оттеглянето му, след което се срещна с него. Няма публични данни, че депутатът от ДПС е склонен да се оттегли.

Засега е видимо, че и Борисов, и Пеевски ползват темата за съдебната реформа за лични цели. Но така или иначе развитията по нея по същество предстоят.