Посланикът на Северна Македония: Смятам, че до ноември може да впишем българите

Аз съм по-малко от една година тук и виждам, че в Македония не се чуват гласовете на умереност, конструктивност и на желание за сближаване в България. В Македония се чуват гласовете на крайности, които се амплифицират. И на мен ми се струва, че и тук, и там има някои центрове (на влияние), които виреят в това напрежение, в състоянието на конфликтност между нашите две държави. Как да им ограничим пространството? Не виждам друг начин освен проекти от взаимна полза и по-конструктивен тон. Няма друг начин.

Какъв е проблемът с вписването на българите, при положение че и други народи ще бъдат включени в конституцията?

Ако позволите малко надълго да обясня. Пак ще спомена договора за приятелство от август 2017 г. Двете правителства претърпяха обрат в развоя на междусъседските отношения и в контекст на регионалното партньорство и стабилност. Изготвихме механизъм, който да изолира конфликтните теми, за да не заразят целокупните отношения между нашите две държави.

Имахме период, в който всички параметри се движеха нагоре с голяма бързина: туризъм, бизнес, инвестиции, образование, интеграция, всички параметри бяха нагоре. Нямаше и две години от споразумението по договора и дойде ветото.

Знаете ли как се отразява ветото в Македония, което дойде в един момент, в който вече бяхме направили една промяна на конституцията - сменихме името. Тази промяна беше свързана членството в ЕС и НАТО.

Тогава дойде ветото, което македонците приеха като отнемане на бъдещето им. Ние като общество искаме да си изпълним националните приоритети - членство в ЕС и НАТО, и точно когато през 2021, изглежда, имахме напредък, ветото ни върна години назад.

Френското предложение не е съвършено, не е златен стандарт, но е достатъчно добър и за двете страни. Сега формално и практически сме започнали промените в конституцията. Ние отворихме този процес и за други народи, които не са записани в конституцията - още пет, с които общо стават шест съвкупно. Ние сме мултиетническа държава.

Но това е вътрешнополитически въпрос, тъй като е голям делът на политическите сили, без чиято поддръжка не може да се направи конституционната промяна. Вие смятате, че може да има предсрочни избори (в Северна Македония), но аз не съм песимист. Мисля, че може да се намери начин.

Правно започнахме процеса, като целта е до края на ноември да приключим с промените. Тогава трябва да приключи скринингът на Европейската комисия. За да можем да продължим преговорите, трябва да ги има направени промените, ако ги няма, няма да можем да продължим. Логиката е все по-свързана с допълнителното разширяване на ЕС, тъй като се очертава една възможност в геополитически отношения - да се стартира и процесът с преговорите на Украйна и Молдова. Има много аргументи защо ние трябва да положим тези допълнителни усилия и вътрешнополитически да се стигне до решение.

Кой печели от забавянето на евроинтеграцията на Северна Македония?

Не е в интерес нито на македонския, нито на българския народ. Не е в интерес на нашите две държави. Или са интереси на групи, или са трети държави, които имат интерес това напрежение да продължи.

Как може да се подобрят взаимоотношенията?

Направихме и такъв план - за рестарт след френското предложение. Смятаме, че договорът за добросъседство дава една широка основа, с която практично да покрием всички сектори на медийно обществената комуникация. Въпреки усилията на граждани, бизнес и неправителствени организации правителствата са тези, които задават тона.

Не можем да разчитаме само на тях. На това ниво има сформирани четири работни групи, които да обхванат всички сектори. Имахме и една работна група за политическия диалог, и още една последна работна група - историческата комисия. Имахме план този разговор да го рестартираме, но планът не се материализира. Сега ще опитаме с новото правителство да го рестартираме.

Има ли напредък?

Имахме работна група между двете външни министерства и вече започнахме. Бих искала този процес да по-интензивен и по-динамичен, но за жалост не е. Не е, но аз полагам усилия този процес да бъде отворен в областите, в които нямаме конфликти. Например, покрай една особено важна област - отбраната. Сега имаме войници тук (за учение на НАТО - бел. ред.) и ще се срещна с министъра на отбраната, като една от целите е да доведа македонския министър тук и лека-полека да отворим каналите на комуникация. Имаме за задача да върнем доверието, но мисля, че ще можем да се разберем по-лесно, когато има разбиране от другата страна.

Плановете за връзка по въздух пропаднаха, но имаше планове за жп линия между София и Скопие?

Строи се. Покрай димната завеса на напрежението имаме резултати от проекти, който не достигат до медиите. През 2022 г. достигнахме 1 млрд. (евро) търговски обмен. Това е голям скок. Железопътната линия при нас се строи и плановете са до 2027 г. да имаме железница до границата. Ремонтира се магистрален път, реконструира се, добавят се нови платна, за да бъде по-удобно за пътуване. През декември имахме бизнес форум в Скопие. Договорката беше тази година да има и в София, но няма.

В България има регион Пиринска Македония, където някои българи също се приемат македонци и говорят на македонски диалект. Проблем ли са те за Северна Македония и може ли да има претенции за македонско малцинство в България?

Не. Това е част от вътрешните работи на нашите съседи. Ние това го имаме заложено в нашата конституция - да не се месим във вътрешните работи на други държави.

Държавата Северна Македония не може да ви каже, че нямате право да се чувствате македонец. Аз това, което забелязвам, откакто съм тук, това е лично мое мислене, е че има три отделни групи. В Северна Македония македонският народ е установен като отделен народ със свое чувство, със свои етнокултурни характеристики, със своя история. Има македонци с българско етническо потекло и те може би се чувстват като етнически българи и териториални македонци, което аз виждам като въпрос на дуална идентичност - етническа и географска. И мисля, че има македонци, които се чувстват само като македонци, и българи, които нямат нищо общо с Македония.

Сега въпросът е как да обвържем тези три групи. Наистина някои работи и ние ще трябва да научим и да разберем, защото има много неща, които не разбираме. Трябва да се влезе в обувките на другия, за да се разберем. Най-лошото е, ако няма комуникация. Дайте да седнем да разговаряме, да се разберем, да намерим някакъв общ език. Ние не искаме някой да ни казва, че сме само териториални македонци и нямаме етническа група.

Какъв друг напредък може да се търси?

По принцип избягвам медийните изяви. Но сега мисля, вече след като съм тук от известно време, че има нужда от подобни изяви. На нас ни трябва една нова атмосфера, рестарт, конструктивен наратив, какъвто дълго време го нямаше. Не може да се противопоставяме едни на други. Срамно е някои актьори днес да са против промените в конституцията, като злоупотребяват с емоциите на гражданите с популистки наративи. Тъкмо заради това правителството (в Северна Македония) започна една по-агресивна кампания за европейската интеграция и промените в контстицуята, за да разбие митовете. Тук на нас ни трябва помощ от България с малко приятелски тон. Блага дума железни врати отваря. Има една въздържаност от страна на българското правителство да се влезе в по-интензивни разговори. Не мога да си обясня защо е така.

Интервюто взе Славчо Кузмов