Месец след промените в борда на "Напоителни системи": Пак промени

Лобита от разноцветни партии ще имат влияние в дружеството, което ще разпределя 108 млн. лева

С над 100 млн. лв. напоителните съоръжения в страната предстои да бъдат реновирани

Велина Господинова

С над 100 млн. лв. напоителните съоръжения в страната предстои да бъдат реновирани © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Близо месец след като земеделският министър Кирил Вътев смени целия борд на директорите на държавното дружество "Напоителни системи", назначен по време на служебния кабинет на Гълъб Донев, рокадите във фирмата продължават. Постовете си са запазват само двама от седемте члена на борда - назначената за изпълнителен директор Снежина Динева и Драгомир Господинов. Останалите трима - Венцислав Ненков, Марияна Кръстева и Севинч Караоглан са сменени, а борда е попълнен с още двама членове, след като при предишната промяна местата останаха вакантни.

Решението на Вътев за смяната на тримата е взето още на 4 август, само месец след като те бяха назначени от него.

Новите поредни са вписани в Търговския регистър на 14 август. Назначенията им са временни, до провеждането на конкурс за длъжностите. Според договорите им за половин година.

От земеделското министерство обясниха пред "Капитал", че промените в рамките на месец в съвета на директорите на дружеството се наложили, защото първоначално назначените се оказали в "несъответствие със закона".

Депутати обаче допускат, че към "Напоителни системи" има интерес от различни лобита в строителния бранш, защото предстои възлагането на обществени поръчки за рехабилитация на напоителната мрежа на стойност над 100 млн. лв. и не е маловажно кой взема решенията в дружеството. Още повече, че бегъл поглед върху новите назначения показва, че в съвета на директорите влизат хора, близки до ГЕРБ, БСП, АБВ и такива, които се свързват с ДПС.

Познат директор

Още при юлските назначения учудване предизвика връщането на поста изпълнителен директор на "Напоителни системи" на Снежина Динева, която беше назначена там по време на служебния кабинет на Огнян Герджиков от тогавашния земеделски министър Христо Бозуков и продължи да заема поста и в третия кабинет на Борисов, а управлението й беше съпътствано от скандали. За начина й на управление тогава съобщи именно Бозуков, но вече в качеството си на служебен министър на земеделието в първото служебно правителство на Стефан Янев.

Тогава той я освободи като част от аргументите му бяха, че Динева е извършила множество потенциални нарушения в дружеството - ремонтирала е автомобил на майка си за 2 800 лв. с пари на фирмата, проявила е нехайство във връзка с несъбрани вземания на дружеството за 4 млн. лв., а Сметната палата е изготвила одит с "множество критични бележки" за проведени обществени поръчки, извършени в системата. Още при назначаването й през 2017 г. се разбра и, че преди това Динева се е изявявала като фолк певица.

Тя отговори на обвиненията на Бозуков, че е ремонтирала автомобила на майка си, защото го ползвала като служебен, което е разрешено от закона, а при повторното си назначаване през юли тази година каза пред Mediapool, че проверките по всички сигнали срещу нея в прокуратурата са приключили и не са установени нарушения.

В орбитата на ДПС

При новите смени от август има две интересни назначения. Едното е на бившия Мирослав Мазнев, който е бивш изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. По време на правителството на Пламен Орешарски беше зам.-министър на регионалното развитие, а преди това е бил директор "Инвестиционни проекти" в "Главболгарстрой". Работил е и в други големи строителни фирми.

Другото назначение е на Станислава Йотова, която оглавява дирекция "Обществени поръчки" в земеделското министерство. По неофициална информация Йотова се сочи за близка до главния секретар на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) Димитър Стефанов. Той заемаше тази длъжност от 2011 г., когато изпълнителен директор на фонда беше Румен Порожанов и остана на поста по време на трите мандата на Борисов и служебните кабинети след това. Беше освободен по време на управлението на Кирил Петков, когато земеделски министър беше Иван Иванов. След оставката на кабинета на четворната коалиция обаче беше отново възстановен на поста от служебния министър на земеделието Явор Гечев. Според депутати Стефанов се счита за близък до ДПС.

Тънка червена нишка

В борда на директорите на "Напоителни системи" влиза и Николай Карафизиев, който е бил в кандидат депутатските листи на БСП в София. Освен това той е сред учредителите на създадения миналата година от бившия лидер на социалистите в София Калоян Паргов "Стратегически институт за национални политики и идеи". Според Търговския регистър преди да бъде назначен на поста Карафизиев е бил собственик на дружества за производство и продажба на електрическа енергия и в сферата на хидромелиоративното строителство. И още един любопитен детайл - до 2018 г. Карафизиев бил в управителните органи на Ложата на старите свободни и приети зидари "Заря" заедно с Румен Ралчев и финансиста Емил Хърсев.

Другото ново назначение - Антоанета Дръндова вече е била в борда на "Напоителни системи" през 2018 г. По професия е независим оценител и е била в депутатските листи на партията на Румен Петков - АБВ.

В управата на дружеството е и Светозар Кръстев, който според Търговския регистър до назначаването си в "Напоителни системи" е бил собственик на фирми за недвижими имоти и консултантска дейност. А запазилият поста си в борда Драгомир Господинов е бил зам.-изпълнителен директор на ДФЗ по време на първия мандат на Борисов, а след това и изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

За едни 108 млн. лв.

"Напоителни системи" поддържа и експлоатира мрежата от напоителни съоръжения и язовири в цялата страна. Дружеството има 14 клона в различни области в страната. Доклад на Сметната палата за периода от 2018-а до края на 2019 г. показа, че "Напоителни системи" е в критично финансово състояние - вземанията му към онзи момент бяха 20.8 млн. лв., а задълженията - 37.8 млн. лв. към доставчици и по дългосрочен кредит и овърдрафт.

Година след това обаче -