Най-големите земеделски компании: В нивите на войната (нова таблица)

Щастието на фермери и търговци от първата част на 2022 г. свърши, защото цените трайно се понижиха. И продължават да са ниски заради буквално разпродажба от Украйна и Русия и въпреки спирането на зърнената сделка за износ през Черно море.

Тази година фермерите вероятно ще загубят пари - защото са ползвали скъпи торове и горива и сега твърдят, че продават под себестойност. По най-груба сметка на най-големия търговец в страната - "Севан", средната загуба е около 50 лв. на декар, което при 40 млн. декара обработваеми площи прави сума 2 млрд. лв. Зърнопроизводителите имат запаси от предходните две много силни години, но резервите се изчерпват, а е много възможно да ги чака и следваща тежка година. Причината - заради липса на средства ще свиват разходи, като засеят по-малко или торят по-скромно, което ще значи и по-слаба реколта и по-малко приходи догодина.

• Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г.
• Опасната връзка на властта със зърнопроизводителите ограничи вноса на 20 храни от Украйна
• Най-големите земеделски компании през 2021 г.

Пролетта България се оказа с невиждано количество непродадена стока. Постепенно тези запаси се топят - към средата на годината имаше складирана пшеница - 1 млн. тона. Числото не е фрапантно повече от друг път - преди година преходният остатък е бил наполовина, но е имало години и с по 750 хил. тона. При слънчогледа складираното беше половин милион тона.

Представител на сектора обобщи: тази година пострадаха богатите големи фермери, които имат собствени складове и затова решиха да задържат продукцията до по-високи цени. Те така и не идват. Но сега, при новата реколта и трайно ниските международни цени, всички производители могат да се окажат със загуби.

Големите зрънца в класацията

На пръв поглед средният ръст на приходите от топ 50 е скромен - едва 12% и е под инфлацията. За него обаче има обяснение, само един от участниците в подреждането - "Агро борд" отчита свиване на бизнеса с над 700 млн. лв. (виж по-долу причините). Ако това дружество бъде изключено от сметката, резултатът скача на 21%.

• Пълната класация вижте тук.

Добрата новина е, че печалбите растат - с над 67% спрямо предходната година и три пъти спрямо 2020 г.

За първи, а вероятно и последен път два търговеца на българско зърно и слънчоглед имат приходи над 900 млн. лв. Това са лидерът "Севан" и американската "Каргил".

С най-голям ръст на приходи и марж на печалбата - съответно 317% и 46%, е ЕТ "Светослав Илчовски", който стана публично популярен с разкритията за корупцията в земеделието и за близостта между Бойко Борисов като премиер и собствениците на производителя на пилешко "Градус".

"Сортови семена Вардим" на Светлозар Дичевски (получател на най-много субсидии на групово ниво) се нарежда втори по рентабилност, а "Златия агро" - най-големият индивидуален получател на земеделски агросубсидии е четвърти. Третата позиция е за производителя на патешко "Елит 2095".

С най-много служители е "Каргил България" (над 1500), но числото идва от смесения бизнес на американското дружество - от София и Варна се извършват всякакви услуги за компании от групата. Втори по персонал е производителят на белен слънчоглед и олио "Меджик флейм" с почти 550 души.

Отглеждането на животни класира само две дружества в топ 50 на земеделците, като всички останали са търговци или производители на зърно, слънчоглед или свързани продукти. Става дума за старозагорската "Аякс-1", която е сред най-големите ферми за прасета в страната и за първи път надскача летвата от 100 млн. лв. приходи, и за "Елит 2095" на братята Никола и Янко Ангелови, които имат ферма за патици в Пловдивско.

Лидерът "Севан"

Най-големият местен търговец на зърно - "Севан", често е бил лидер в класацията, като различното тази година е, че числото на приходите е огромно - в подножието на 1 млрд. лв. Бургаската компания е собственост на Артур Акопян и семейството му, от почти 30 години изнася зърно към различни чуждестранни пазари. Групата обработва около 120 хил. декара, от които половината собствени, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона.

"Ръстът ни е основно защото през 2022 г. цените бяха по-високи, но като количества ние традиционно търгуваме 1.5-1.8 млн. тона и това не се е променило", обобщи пред "Капитал" Акопян.

"За 2023 г. засега шестмесечието показва по-ниски финансови резултати заради цените. Тази година се работи по-трудно заради колебанията в котировките. Очакваме реколтата от пшеница и ечемик в България да е 5-10% над миналогодишната, или до 6.5 млн. тона", прогнозира собственикът на "Севан". За неговото стопанство той планира да свие разходите, като при сеитбата ще намали процента торене.

В по-глобален план Акопян смята, че пазарът се влияе силно от Украйна, където фермерите са склонни да продават на половината от цената, например заради страх дали утре няма да има бомби или дали продукцията няма да потрябва за войската. А това евтино предлагане води до срив в цените, който обаче е изгоден за сваляне на инфлацията в Европа.

Миналогодишният еднократен лидер "Агро борд", както и се очакваше, свива бизнеса си 3.6 пъти и от над 1 млрд. лв. приходи пада на 285 млн. Обяснението отново е войната, защото дружеството купува украинско зърно и го продава на глобални пазари. Собственикът му Цанко Коловски обясни пред "Капитал", че първите месеци на 2022 г. е имал бизнес, който после логистично е блокирал, и търговията му е изцяло зависима от зърнения коридор през Черно море. Сделките са основно за пшеница и царевица, изнасят основно през румънското пристанище Констанца и украинското Измаил, а крайни точки са Турция и Египет. За тази година, ако няма едри промени, Коловски очаква приходи 300 - 400 млн. лв.

Голямата чужда тройка

Традиционно с много големи обороти са и световните търговци с представителства в страната - американските Cargill и ADM и китайската Cofco. От тях "Каргил България" е с най-големи продажби и ръст - за първи път над прага от 900 млн. лв.

От десет години компанията развива в България център за услуги вътре в милиардната си група, откъдето идва и гигантският брой служители. Това направление в предишните години е носило по около 100 млн. лв. приходи, така че основният оборот (800 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти. Ръстът и тук вероятно е от цените, а не от повече изтъргувани количества.

Китайският търговец "Кофко интернешънъл България" влезе последен на пазара тук през 2019 г. и веднага направи обороти стотици милиони. През миналата година дружеството не е увеличило бизнеса си.

А третият международен представител - "АДМ България трейдинг", дори свива оборота си. Това се случи и през 2020, когато компанията мина на нов бизнес модел - спря да предплаща количества "на зелено", а вече излиза на пазара само при заявка за износ на големи количества.

Glencore изчезна от българския пазар преди седем години. Вече ребрандиран като Viterra, покупките явно стават през румънското поделение, защото приходите на "Витера България" за 2022 г. са под 1 млн. лв.

Стока плюс пристанище

Две от най-големите местни групи в сектора - "Агрия груп" и "Билдком", които са съответно четвърти и пети в секторната класация, имат сходни хоризонти. Строят свои пристанища до Варна, за да изнасят по-лесно, а и да осигурят капацитети за конкуренти. С пристанищни терминали, но на Дунава, от години са други два представителя на сектора - АДМ и Светлозар Дичевски и неговият холдинг "Октопод", който държи на концесия терминалите Оряхово и Сомовит.

Варненската "Агрия груп холдинг" е сред най-растящите от покупки на готови или инвестиции в нови бизнеси. Борсовата група се контролира от две юридически лица - варненската "Емра" (41%) на Емил Райков и "Комерс" - Търговище (27%), на Мирослава Стефаниева. В холдинга влизат над 20 компании, които се занимават основно с отглеждане и търговия със селскостопанска продукция, като най-големите са "Кристера" и "Корн трейд". Центърът на бизнеса е Добруджа, а за преработката на слънчоглед - "Кехлибар" в Лясковец. От отчета на холдинга се вижда, че се планира нова маслопреработвателна инвестиция на площадката на "Кристера" - Попово. Във фабриката ще бъдат вложени 50 млн. евро и тя се очаква да заработи през 2026 г.

Групата обработва над 150 хил. дка земя, от които 80 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. Основните култури, които се отглеждат, са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Холдингът има складови база за около 290 хил. тона продукция, като до 2024 г. ще е изграден и нов логистичен център с капацитет 94 хил. тона, като в него ще се инвестират 9.4 млн. евро. Продава основно на мултинационални търговци като Cofco, ADM, Vittera, Cargill.

Планът за пристанище е за инвестиция 45 млн. евро, капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. Обектът на Белославското езеро се очаква да е готов през 2026 г. "Агрия груп холдинг" тази година купи и завода за етанол в Ихтиман на Светослав Божилов "Алмагест".

"Билдком", познат повече през "Олива" - най-големият производител и износител на олио в страната, се занимава с търговия, основно с пшеница. Компанията на Ангел Георгиев вече е една от най-големите групи в България с консолидирани приходи над 3 млрд. лв. за 2023 г. В структурата има и компании за недвижими имоти.

Търговецът "Билдком" е с най-голяма печалба като сума в класацията за 2022 г. Но огромната част идва от получен дивидент от "Олива", обясни Георги Койнов, финансов директор на групата. От дружеството прогнозират ръст в приходите за текущата година с 20% и в печалбата с 15%. Обяснението - заради повече изтъргувани обеми пшеница и царевица, налични в страната, които ще са за износ.

Планът за пристанище стана известен през лятото на 2023 г. и трябва да е готов през 2026 г. Проектът за терминал за зърно и масло край Варна е на стойност 100 млн. евро. Той ще е с капацитет 3-4 млн. тона на година и ще надхвърля нуждите на търговеца на зърно, обясниха от инвеститора пред "Капитал".

Представители на зърнения бизнес са скептични за множащите се пристанища. "Има смисъл, ако имаш собствено производство като "Олива", но иначе България произвежда максимум 9 млн. тона и това количество зърнена продукция няма как да се вдигне. Имаше нужда от модернизация на държавното варненско пристанище", смята голям търговец.

Другите в топ 20

Все по-голям бизнес има групата "Балеа" с дружеството си "Балджиеви 91", което вече има оборот над 600 млн. лв. след ръст от 24%. Семейната компания на Драгомир и Маша Балджиеви, основана в Севлиево, обработва 50 хил. декара, има 10 зърнобази, като се занимава и с търговия с пестициди, семена и т.н.

Скок нагоре с консолидираните си резултати прави "Меджик флейм", след като през 2021 г. производителят на белен слънчоглед от Добрич придоби "Клас олио" и свързаната "Кабакум груп - импорт експорт". Собственик и управител на основаната през 2007 г. компания е Едуард Багдасарян, който започва бизнеса с търговия със зърно.

Групата на Кирил Иванов присъства с две дружества в класацията. По-напред е АСМ, която търгува с препарати, семена и зърно, като дружеството има бази около Монтана, Видин, Провадия и в старозагорското село Загоре. От публикуваните през годините отчети се вижда, че основните приходи идват точно от търговия със зърно.

"Златия агро" пък прави самото отглеждане на земеделските култури - пшеница, царевица, слънчоглед. Според стари публикации компанията обработва над 300 хил. декара. В отчета се вижда, че притежава земеделска земя с балансова стойност 95 млн. лв. и машини за над 44 млн. лв., отделно разходите за наеми (вероятно основно ренти за земя) са над 27 млн. лв. По последни данни "Златия агро" е дружеството, което получава най-много субсидии - над 10 млн. лв. за 2022 г. В групата има и трето дружество с оборот над 20 млн. лв. - "Видин агро".

Най-субсидираният (250 млн. лв. за десет години) в държавата - групата на Светлозар Дичевски, присъства с три компании в класацията, които имат разнопосочна година.

Неочаквано търговецът в групата - "Октопод С", отчита свиване на приходите и печалбата. Запасите, т.е. непродадената продукция към края на годината, се увеличават с 20 млн. лв. до 58 млн. С над 30% се свиват продажбите на стоки, а ръстът в сделките с готова продукция (рафинирано слънчогледово масло в с. Самуил, Разградска обл.) с над 100% до 50 млн. лв. не компенсира общия оборот.

При неконсолидираните данни за "Октопод инвест холдинг" приходите от продажби растат малко, но падат получените дивиденти и така печалбата се свива с над 50%. И това дружество търгува със земеделска продукция, основно на вътрешния пазар, притежава складови бази в Оряхово, Славяново и др., както и мелница в Свищов.

На групово ниво според консолидирания отчет на холдинга (в който се обобщава бизнесът на още четири дружества - ("Октопод С", "Троя авто", "Автотранс 2004" и "Слънчев дар"), също има спад - с почти 9% на приходите от дейността до 377 млн. лв., а печалбата се топи почти наполовина.

Извън този оборот остават други компании от орбитата на Дичевски: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски" (с 57 млн. лв. приходи, от които субсидии от 6.3 млн. лв.), "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова" (81 млн. лв. приходи, от които 6.9 млн. лв. субсидии), "Ресен". При третото най-голямо дружество в групата - "Сортови семена - Вардим" пък има значителни скокове в приходи и печалба. Тази компания произвежда пшеница, тритикале (хибрид между пшеница и ръж) и др., като обработва собствени и наети площи от над 188 хил. декара. А заедно с дъщерното му "Ресен" общата обработвана площ скача на 385 хил. декара. Двете компании общо са получили субсидии за 13.3 млн. лв. ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски" пък обработва 165 хил. декара, а едноличният търговец на съпругата му ЕТ "Деси - Светла Симеонова" - 191 хил. декара.

Заедно групата му е най-големият арендатор и е сред петте най-едри собственици на земеделска земя. Само за 2021 г. в консолидирания отчет на "Октопод инвест холдинг" е посочено, че групата е купила 37 хил. декара за 43 млн. лв. През 2022 г. е добавена земя (над 13 хил. декара) за още 11.3 млн. лв. и така общата й стойност според баланса е почти 83 млн. лв. По оценки на представители на сектора дружествата на Дичевски обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета.

Добруджанският търговец "Фарм сенс" на пръв поглед има добра година и умерен ръст. Но собственикът й Пламен Борисов обяснява, че реално четири месеца през лятото са били блокирани (заради държавна бариера, първо, и проблемите в Черно море, свързани с войната). Проблем са и флуктуациите в цените, които и до момента носят тревожност. Прогнозата му и за тази година е мрачна - ще има скъпа стока с обезпокоително качество. Първото е, защото покрай войната торовете и горивата, ползвани в сега събираната реколта, са купени на високи цени. А аномалиите във времето (суша, мека зима, пролетно измръзване и т.н.) са факторът, довел до притеснително качество на пшеницата, която в много случаи ще е фуражна, коментира Борисов, като наблюденията му идват и от собственото производство - двамата му синове обработват около 50 хил. декара.

Семейната компания на Никола и Донка Попови "Бревис" - Дулово, която е сред най-растящите, е в земеделския бизнес от края на миналия век и има фоукс върху слънчогледа. Накратко, те купуват семена, дават ги на производителите с договор за обратно изкупуване и като ги получат, ги преработват за човешка консумация под форма на големи семки или белени, и ги продават. В дружеството, което отчита третият най-висок ръст на приходите в класацията - от 75%, има и други дейности: търговия с пшеница, царевица, слънчоглед, на която се дължи около 40% от увеличението в оборота, обясни финансовият директор на "Бревис" Красимир Илиев. За износа работят с "Каргил България".

Във фамилната група има и други фирми, например такива за производство - те обработват 65 хил. декара, от които 30 хил. собствени. Върху тях половината засята продукция е пшеница, но и слънчоглед за основния им бизнес. Имат и 2000 декара с дини. В самото "Бревис" пък има и странична дейност - производство на бетон, но този бизнес допринася за под 10% от оборота.

За тази година прогнозите са оптимистични - Илиев очаква поне 10-20% ръст на приходите, защото са засилили търговията със зърно и са раздали повече семена.

За първи път в подреждането влиза Светослав Илчовски. Едноличният търговец от Кнежа отчита най-силен ръст на приходите в класацията. Пред "Капитал" той обясни, че бизнесът му се е увеличил и е на печалба, защото не е вдигал ренти, не планира и да го прави. "Ще фалират и фермери, и търговци, те са свръхзадлъжнели и дори вече се продават стопанства, но никой не купува", каза Илчовски.

През пролетта на 2021 г. той публично разказа за корупцията и връзките с властта в агросектора. Малко по-рано беше обявил, че продава българското си стопанство (около 100 хил. Декара в Плевенско и Врачанско), но, по всичко изглежда, бизнесът е запазен.

"В Румъния имам 100 хил. декара през Rural Capital. Тук няма да инвестирам повече", добави Илчовски.

Вторият ешелон

Следващите в подреждането са публично по-неизвестни. Например "Тоби агро къмпани" е млад търговец от Оряхово, който е бил регистриран през 2019 г. от Антон Тошев, но през този март компанията е продадена на Цветелина Кръстева.

С бурен растеж напоследък е "Хикс агро" от Нови пазар, която е на Христо Драганов Иванов. Дружеството, което само за последната година е с 50% ръст в оборота, търгува със земеделска продукция и свързани с нея продукти като семена, торове, горива и отдава земя под аренда. От отчета за миналата година се вижда, че близо 90 млн. лв. са постъпленията от продажба на зърно, а над 20 млн. лв. са от сделки с препарати и торове. Според сайта на компанията в групата има и производство - обработват се пшеница, царевица, слънчоглед върху 50 хил. декара, има две фурни за хляб и и два животновъдни комплекса.

"БГ агро" е сред малкото със свил се бизнес, но от отчета се вижда, че запасите са високи (за 62 млн. лв., или почти двойно на предходната година). Групата, управлявана от Ненко Ненков (с почти 67% от акциите), има пет дъщерни дружества за отглеждане на земеделски продукти и търговия с тях. Работи в Североизточна България, има собствена техника, която обслужва земеделско производство от 100 хил. декара. От отчета на холдинга се вижда, че ключов купувач на продукцията е китайското дружество "Кофко България". Ненков е отскоро и почетен консул на ЮАР в страната.

Търговец на зърно е и "Агроблок" от Горна Оряховица. Собственик и управител е Диян Тодоров. В отчета на дружеството лекият спад в приходите е обяснен с намалени надценки. Компанията продава основно на местен пазар, а не за износ. "Агроблок" има над 10 свързани дружества, като бизнесът започва с една мелница и един камион през 2005 г. според сайта на дружеството.

"Агроцар" на Петьо Царски е регистрирана в Панагюрище и с бизнес от 2011 г., търгува и транспортира земеделска продукция до преработватели - основно зърно и олио. В отчета ръста в приходите е обяснен с по-големи обеми. Компанията е сочена за близка до старозагорската група "Градус".

По-познат е собственикът на свинекомплекси "Аякс - 1". В сайта си компанията се самоописва като най-големия производител на угоени прасета в България, от породата датски хибрид. Групата разполага с 3 индустриални свинекомплекса в страната с общ обем 13 000 свине майки. Два от тях са в Южна България край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово), а един - в Северна България до Добрич (село Козлодуйци). През 2019 г. основателят на бизнеса Ангел Тенев почива и компанията е наследена от фамилията му.

"Агро мел 2011" - Симитли, който е собственост на Николай Стоименов, е търгувала основно с царевица и пшеница, както и с торове и олио, но е и.производител на фуражи, показва отчетът й. Заедно с брат си Павел Николай Стоименов участват в няколко дружества, според медийни публикации обработват около 100 хил. декара, отглеждат зеленчуци и имат фуражен бизнес в Гърция. Павел Стоименов беше вторият земеделец след Илчовски, който разказа за проблеми в сектора и вредни връзки между властта.

Макар да расте през 2022 г., бизнесът на "Витагрейн БГ" все още не е се е възстановил на предходни нива. Компанията, която е с основен собственик гръцката Soya Mills, има складове и търгува със зърнени и маслодайни култури.

"Топаз трейд" пак е търговец. Той е от групата дружества на Миню Стайков и от отчета се вижда, че основната търгувана стока и пшеницата, а основен клиент е "АДМ България трейдинг". Компанията планира и инвестиция от 20 млн. лв. в силози.