Симеон Матев: Климатичните промени застрашават земеделието
Според климатолога заради екстремните суши и наводнения селското стопанство ще бъде принудено да се трансформира
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Симеон Матев е асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет и автор в платформата "Климатека". С него говорим за промените в климата и ефекта върху бизнеса и обществото, за това по-студен ли беше месец май и по-топла ли е като цяло зимата, както и кога ще имаме гръцки климат в България.
Докато си говорим за глобално затопляне, тази пролет като че ли беше по-студена и влажна от обичайното. Защо се получава така?
Трябва да правим разлика между времето и климата. Това са две напълно различни неща. Те зависят от коренно различни фактори. Времето е това, което виждаме в момента - температурите, вятъра, валежите. Докато климатът е всеобхватно понятие за това, което се случва дългосрочно. Климатът е обобщение на времето в момента за период от поне 30 години.Глобалното затопляне е факт, и то научно доказан - 95% от климатолозите смятат така. А съществена причина за затоплянето е именно антропогенното въздействие.
А останалите 5%?
Това са т.нар. скептици, които отричат глобалното затопляне - те сравняват днешния климат с отминали епохи от развитието и еволюцията на Земята, когато наистина е било по-топло. Това никой не го отрича, но тогава хората не са съществували.Само че през последните сто години затоплянето е рекордно бързо.
Важното е, че за много кратък период много рязко са се променили температурите.
Точно така. Преди такива промени са се случвали не за хиляди и десетки хиляди години, а за стотици хиляди и дори милиони години. А сега имаме такава промяна само за сто години. И това е притеснителното. И го усещаме - чрез екстремните събития.Но ако се върнем към по-ниските пролетни температури и валежите - те са нещо нормално. За България най-валежният период е от втората половина на май до средата на юни. Промяна би било, ако не вали, както впрочем се случваше в предишни години. Това създава доста големи проблеми за селското стопанство.
Миналата зима е била най-топлата в инструменталната метеорологична история на България. Или от около 140 години насам. Но за сравнение - зимата на 2005-2006 г., макар и по-студена, е била с по-малко снеговалежи.
Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг, ако не са ходили на планина. Реално нормална снежна покривка не е имало от 2017 г. Няма ги вече типично зимните прояви на времето - виелици, обилни снеговалежи, дълги ледени периоди.
Споменахте по-рано, че промените в климата и най-вече във валежите създават сериозни проблеми за земеделието. Какво е решението тук?
Промените в климатичните цикли засягат силно агробизнеса и когато те не се развиват по обичайния сценарий, водят до големи загуби. Например когато имаме дълги периоди на засушаване, последвани от поройни валежи. Количеството вода може да е същото на месечна база, но когато падне накуп, е по-скоро вредно, тъй като създава наводнения и отнася плодородния слой на почвата.Решението за минимализиране на риска е да се търсят по-устойчиви култури, да се чете повече за настъпващите промени и да се прави земеделие с адаптивни растения. Може да се мисли и за друг начин на отглеждане на културите - с по-ефективни системи за поливане и запазване на влажността на почвата, тъй като засушаването може да провали цялата реколта.
Климатът засяга пряко и туризма. Зимният сезон е пряко зависим от снеговалежите и когато ги няма, той може съвсем да пропадне. Същото е и през лятото - ако времето е лошо, бизнесът не върви.
Валежите засягат и енергетиката, тъй като липсата на вода спира ВЕЦ-овете. Например в България има с почти 40% по-малко произведена енергия от вода.
Как се променя климатът в Европа като цяло?
Става по-топло. А при валежите има т.нар. петнистост. Осреднено изглежда, че валежите са в норми, но реално има места с много валежи и такива с много малко. А това създава сериозни проблеми.Всъщност и в температурно отношение има такива разлики, но ако гледаме Земята като цяло. Глобалното затопляне към момента е градус и една, две, три десети, но в отделните региони е съвсем различно. Най-голямо затопляне от всички региони на земята има в Арктика - до 8-10 градуса. В райони около Екватора пък се наблюдава средно понижение на температурата.
Иначе се очаква в Северна Европа да има повече валежи, а в Южна - по-малко, с дълги периоди на суша и такива с проливни валежи. Като цяло в Южна Европа ще има повече екстремни прояви на времето.
Отнася ли се това и за България?
В климатично отношение България е изцяло в Европа, макар в политическо да имаме известни съображения. Така че и тук може да очакваме такива промени. Затова трябва да сме подготвени и да използваме водните си ресурси най-рационално. Според някои хидролози България е сред най-бедните на водни ресурси и не трябва да ги пилеем както сега с огромни загуби по мрежата. Трябва да обърнем и голямо внимание на напоителните ни системи, защото може да се окаже, че без тях ще имаме проблем с изхранването. Вече има технологични решения за запазване на влагата в почвата, които могат да се приложат.Дългосрочно може да се очаква, че климатът от Северна Гърция ще дойде в Южна България, ако гледаме средните условия. Но това не означава, че ще може да разчитаме на две реколти или пък да отглеждаме тропически плодове. Да, лятото се мести към септември и октомври. Но имаме къснопролетни и ранноесенни слани, които увреждат растенията, тъй като скъсяват безмразовия сезон.
Освен земеделието обаче промените в климата засягат и градската среда - дали ще са горещини или проливни валежи.
Точно така. И тук например София има много какво да учи. В центъра има доста изявен остров на топлина, който се проявява в зимните и летните месеци - този район е с няколко градуса по-топъл отколкото периферията. Проблемът идва от презастрояването и спирането на естествените въздушни коридори на охлаждане. Така че наред с глобалното затопляне градското прегряване ще става все по-голям проблем - най-вече за здравето на хората.Това може да се регулира с ограничаване на трафика, допълнително озеленяване и ред други мерки. Нужно е само управленска воля.
2 коментара
При глобалното затопляне ще се ПРОМЕНИ ЦИКЪЛЪТ НА КРЪГОВРАТА НА ВОДАТА! Милиарди тонове вода - затворени в ледове и ледници - ще се разтопят и ще увеличат влагата в почвата и атмосферата. Сушата идва не от климатични промени - а от борбата с тях - набучканите вятърни перки променят преноса на въздушни маси.. При увеличаване на СО2 - Земята би станала и по-зелена .. При повишаване на средните температури - биосферата би се развивала много по-добре.. В плещенето на затоплиста-Гретен , НЯМА НИКАКВА ЛОГИКА !
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.