Код "Червено" за розовия домат?

Любимият сорт е сериозно заплашен от климатичните промени и нови вредители

Хибридни сортове, създадени да бъдат по-устойчиви и по-плодовити, масово владеят вече пазарите, но вкусовите им качества са компромисни
Хибридни сортове, създадени да бъдат по-устойчиви и по-плодовити, масово владеят вече пазарите, но вкусовите им качества са компромисни
Хибридни сортове, създадени да бъдат по-устойчиви и по-плодовити, масово владеят вече пазарите, но вкусовите им качества са компромисни    ©  Julia Lazarova
Хибридни сортове, създадени да бъдат по-устойчиви и по-плодовити, масово владеят вече пазарите, но вкусовите им качества са компромисни    ©  Julia Lazarova
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко
  • По-високите летни температури и сушата водя до спад в производството на домати на открито като цяло.
  • Вкусните розови домати пък са силно уязвими от нов за страната ни вредител.
  • Той се разпространява все повече заради климатичните промени.

Едва ли много хора си дават сметка, но доматът, този ярък символ на българската национална кулинарна гордост, всъщност е по нашите земи едва от около 130 години. А розовият домат - за мнозина най-вкусния от всички - дори от по-малко.

През 1896 г. в пловдивското село Куртово Конаре местният земеделец и предприемач Александър Димитров донася от Цариград първите семена за ранни червени домати в България. "Легендата" разказва, че ги пренесъл в бастуна си.

През 30-те години на ХХ век пък в градините на близката царска резиденция "Кричим" се раждат и първите розови домати редом с други първи за България зеленчуци, плодове и други растения. Оттам те малко по малко се разпространяват в региона - първо в местните дворове на персонала в резиденцията, след това в близките села и околности.

В самото Куртово Конаре розовите домати намират перфектни условия - богата почва, топъл климат, напояване от реките Въча и Стара река. И до ден днешен сортът е запазена марка за селото.

Днес обаче розовият домат е сред особено застрашените от климатичните промени и агресивни вредители, чието разпространение се увеличава заради измененията в климата.

Не е време за домати

Повишаването на глобалните температури, гарнирано с периоди на засушаване, като цяло води до спад в производството на домати, отглеждани на открито в Европа, а очакванията са тенденцията да се задълбочи. Доматите се развиват добре при температури 21-28°C през деня и 18-21°C през нощта. При по-високи температури, каквито напоследък все по-трайно се усещат през лятото, добивите бързо намаляват заради топлинен и воден стрес и все по-често реколтите имат повреди и влошено качеството. Това означава, че са нужни много повече разходи за поливане, растителна защита и т.н., а това вече кара мнозина фермери да преосмислят изобщо отглеждането им.

Данните на министерство на земеделието показват тревожна тенденция в последните години, като площите и добивите на домати на открито намаляват, и то значително - например през 2019 г. реколтата е над 95 хил. тона, през 2020 г. - около 70 хил. тона, а през 2021 г. - 57 хил. тона.

Рискът е най-малко от свито производство поради икономическа неефективност и скъпи домати дори насред на лятото, предупреждава ученият от БАН Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата "Климатека".

Но има и друго - агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите по доматите се усилва заради промените в климата. Ларвата на доматения (миниращ) молец може да унищожи 100% реколтата от розови домати в Куртово Конаре, казва проф. Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и координатор на мрежата на SlowFood в България, цитирана от Euractiv.

В последните години селото до Пловдив изгради собствена икономика и социален живот около местния домат. Всеки септември от 2009 г насам там се провежда "Куртово Конаре фест" - фестивал на доматите, чушките, лютеницата, традиционните храни и занаяти. Има конкурс за най-вкусна лютеница, надпревара за най-вкусни традиционни ястия, музика, пазар и т.н. Събитието е от най-популярните кулинарни фестивали в страната. Сега малката гъсеница заплашва да занули усилията на местната общност.

Този вредител конкретно до преди няколко години не е бил широко разпространен в България. Той по думите на Десислава Димитрова е привнесен заради занижения фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос на земеделска продукция. В момента топлото и сухо време през лятото помага за вредната дейност на молеца, докато безснежните и меки зими правят възможно и оцеляването на ларвите му през зимата. Така с климатичните промени популацията в Куртово Конаре, което е в низината, където е топло, става още по-голяма. А освен миниращия молец и други болести и вредители стават все по-активни при нетипично време - акари, въшки, гъбички, различни видове мана и т.н.

В случая и ефективни препарати няма - пръскането с химикали само отравя продукцията, но не помага за нейното спасяване. А "естественият" начин - насекоми, които се хранят с ларвите, не е ефективен при големи популации на вредителя.

Очакванията са летният климат да става все по-горещ и сух, особено в южните части на страната. Така най-вкусните розови домати може би ще сменят адреса и ще бъдат открити в селските дворове на Северна България и районите с по-висока надморска височина.

Има ли бъдеще за вкусните домати

Нарастването на рисковете, свързани с времето, карат фермерите все по-често да избират по-устойчиви сортове и хибриди с по-висока производителност, отбелязва ученият Надежда Шопова. Факт на пазарите са "фалшивите" розови домати - от хибридни сортове, които имат розова ципа, но не и същия вкус. Но в последните години разочароващия вкус на доматите по пазарите, дори през лятото, е факт не само при този сорт.

Друга тенденция е навлизането на "екзотични" сортове, които не са били отглеждани тук - различни по форма, размер и цвят. Те набират популярност по пазарни и маркетингови причини. Може би изглеждат чудесно в инстаграм, но салатата не е задължително неустоимо вкусна.

Едно от възможните добри решения на тази дилема е намирането на генотипове домати, които могат да издържат при по-екстремни температурни условия, отбелязва Надежда Шопова. Проектът TomGEM например, финансиран от ЕС, прави това - идентифицира нови сортове с по-добра топлоустойчивост. Основната му цел е да създаде топлоустойчиви сортове и да предложи нови практики за управление на културите в условия на климатични изменения.

Друг проект, в който участва и България, е Harnesstom, в който консорциум от учени, селекционери, фермери и неправителствени организации от 7 държави на два континента търсят най-добрите сортове, устойчиви на стресови метеорологични фактори, климатични промени и болести и неприятели, като запазват максимално качеството си. Селектираните сортове са се развивали в специфични условия (региони) и без професионална намеса от селекционери. Сред тях е и "Розово сърце". Така иначе застрашеният сорт може да помогне в битката с адаптацията към климатичните промени.

Но дългосрочно според Надежда Шопова вероятното бъдеще на доматите е това, в което хибридите ще владеят масовото промишлено производство, което разчита на количество, а най-вкусните розови домати ще се оглеждат предимно в лични стопанства, където вкусът, а не количеството са определящи.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов
    • + 1

    Розовият домат е заплашен от търговците, преди всичко. Той е нетраен, лесно загнива и предполага загуби. Затова се предпочитат пластмасовите домати, които изкарват по две седмици в хладилник.

    Нередност?
  • 2
    uzy39646887 avatar :-|
    uzy39646887
    • - 4
    • + 4

    Розови домати ползваме на село единствено за лютеница, бидейки по-месести; за салата - червени, сочни, с подчертана киселинност, които са и далеч по-вкусни. Тоест, това е един кажи-речи технически сорт. Тая криворазбрана мания по розовия домат е поредната жълтопаветна серсемщина, но има десетки други стари и нови български сортове с отлично качество.
    Колкото до стандартното грантаджийско напъване да се "разобличи" поредния "национален символ" или "мит" - смешни сте и жалки ...

    Нередност?
  • 3
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Основното противопоставяне при културата домат се състои в това, че много трудно се поддържа температурен режим, поради различните изисквания на корена и надземната част. Така, че този параметър винаги е компромисен и при контролирана обстановка (оранжерии)б е препоръчително използването на автоматизирана система за контрол.

    При условията на оранжерийния комплекс източно от гара Куртово Конаре, конкретния сортов състав, е, добре да се извършва според препоръките на ИЗК Марица - Пловдив, където при сортоизпитването се залагат генетичните низове - следващи измененията в климатичните характеристики. Т.е. по-висока влажност на въздуха със силно юлско слънцегреене. Като цяло, предвид това, че високата влажност буферира и изтегля средната температура в низходящ ред през по ранните етапи на ср.ранното полско производство (в оранжерийни усл.), то това лесно се компенсира с дебелината на фолиото (и стоманено-стъклени), като лимитираща остава светлината, която през посочените етапи, през последните години е в достатъчни количества (светлолюбиви, но невзискателни).

    Нередност?
  • 4
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Листоминиращата муха (Liriomyza solani, L.strigata) в условията на по-високи летни темеператури, когато моментът на хибридизацията на генетичните дисперсии, съвпадне с много горещо лято, може да се забележи отчетливост на вълната на намножаване на вредителя, поради нарасналите възможности за преживяемост (широта генетични маркери на ензими). Така или иначе, задължителната дълбока почвена обработка (оран) и почистване на растителните остатъци, са основен начин за профилактиране на всички заболявания и неприятели по културите. Друг начин за унищожаване на зимуващите в почвата ларви, е, чрез обработка на почвата с препарат, която не бива да се извършва при темеператури на почвата под 20 градуса, защото от една страна се запазва през зимата в почвата, а от друга страна не въздейства достатъчно.

    Друг постоянен посетител, който прилича на молец, е оранжерийната белокрилка (T.vaporariorum), която през лятото формира поколенията си на полето, а в края на вегетационният период преминава в оранжериите. Третирането е със а.в.делтаметрин 0,25 g/l (Децис м/у 20~30 целзиеви гр.), но предвид седемдневния карантинен срок се внимава при цикличността на беритбените етапи. Имайки предвид високата адаптивност (резистентност) към препарати, може да се приложи физичен метод на унищожаване, чрез поставяне на йонизатор над доматените растения (йонизиране на въздуха). Предвид очакванията за по-високи температури (което води до по-голям брой поколения през годината), разработването на растително-защитните практики може да се разнообрази чрез по-ранно заселване на хищни дървеници (Macrolophus caliginosus), запушване отворите в полиетилена, мрежи на вентилационните отвори, двойни врати, феромонови уловки, тотален хербицид(глифозат) спрямо намиращите се по вятъра плевели от сем.картофови.

    Относно полифагите, които биха се присламчили към тази култура (предвид удължения по-топъл период в неотоплени оранжерийни условия) могат да се посочат сребърноточковата нощенка (Ch.chalcytes), чиито гъсеници в напреднала възраст могат да разпробият цял домат. За целта се прилагат хормонални препарати, които смущават синтезът на хитин, от който са изградени челюстните апарати - и така гъсениците загиват от глад. В случаите на по-студена зима, какавидират в почвата, но обикновено се откриват под листата в растителните остатъци.

    При наличие на зелеви насаждения или плевели от сем.кръстоцветни, биха могли да се очакват гъсеници от пеперудата зелева нощенка. Те също могат да навреждат чрез навлизане в самите домати. Основният проблем се състои в двугодишната диапауза през което време се създава илюзия, че са унищожени. Биологично се третират чрез B.turingiensis и яйчния паразит Trichograma.

    Начин за справяне с неприятелите нагризващи стъблото, е, своевременното торене, което води до бързо израстване на растението, което само по себе си е непреодолим фактор.

    Нередност?
Нов коментар