За какво ни е единната система за управление на водите
Проектът, който отпадна от плана за възстановяване, може да помогне за превантивни мерки при наводненията и да покаже какви количества вода се ползват и отчитат
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво отпадна от плана за възстановяване
Миналата седмица правителството одобри списък с промени в проекти по плана за възстановяване, който тепърва ще се съгласува с Брюксел. Формалният мотив е, че заради по-доброто представяне на българската икономика през 2021 г. ЕК намали общия бюджет по плана с над милиард лева и сега трябваше тази сума да бъде орязана от разходите. От друга страна, обаче заради голямото забавяне в изпълнението на целия план преработката и отпадането на някои проекти са добре дошли, тъй като нямаше реален шанс те да бъдат изпълнени, а според правилата дори един проект да се провали държавата членка връща цялото безвъзмездно финансиране.От промените фактически за засегнати общо 18 проекта. При 13 от тях има намаления на бюджета, а при други 5 има увеличение. Общи ефект е 1.42 млрд. лв. по-малко по плана за възстановяване.
Най-голямо е понижението при проекта за батерии за съхранение на енергия - от 1.56 млрд. лв. до 780 милиона. Друго голямо орязване има при проекта за модернизация на болничните заведения, като там бюджета от 349 млн. лв. става 191.7 милиона.
Напълно пък отпадат три проекта - този за интермодален терминал в Русе (за 44 млн. лв.), за цифрова трансформация на "Български пощи" и предоставяне на комплексни административни услуги в пощите (за 101 млн. лв.) и за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите (за 112 млн. лв.).
Промени, макар и по-минимални, има още в проектите за саниране на жилищни сгради, за грантова помощ за бизнеса при покупката на батерии за ВЕИ, както и дигитализиране на информационни масиви в администрацията.
Дигиталната промяна на "Български пощи" за 100 млн. лв. отпадна
Проектът за батерии всъщност остава в Плана за възстановяване, но наполовина
Лъчетерапевтите настояват да не прекъсна проектът за протонен център за онкоболни
Дата е 5 септември 2023 година. На мониторите на интегрираната система за комплексно управление и контрол на водите се появява предупреждение, че в района на община Царево се очакват сериозни валежи. Двата язовира в общината са пълни и започва изпускане на водите им още преди да е започнал пороят, за да могат да поемат част от водата, която се стича от Странджа. Данните от измервателната станция над къмпинг "Нестинарка", която предава информация в реално време, показват, че натам се задава висока приливна вълна и туристите имат време бързо да се евакуират, преди водата да залее всичко. Вследствие на ранното предупреждение и бързо взетите мерки щетите от връхлетялото Царево и околните населени места бедствие са значително по-малко.
Всичко това обаче не се случи. Водата от продължителния порой в началото на септември отнесе всичко по пътя си и взе човешки животи. Описаният сценарий обаче можеше да бъде съвсем реален, ако в България имаше интегрирана система за комплексно управление и контрол на водите.
Изграждането й беше планирано да стане чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но проектът, на стойност около 135 млн. лв. (близо 113 млн. лв. от ЕС и около 22 млн. лв. национално съфинансиране), беше един от общо трите, които отпаднаха напълно от него.
В мотивите си за спирането на проекта от правителството посочват, че по подготовката му е имало значително забавяне и вече няма възможност за изпълнение на инвестицията в рамките на периода по ПВУ - до 2026 г. Казва се, че съществуват алтернативи, които частично могат да допринесат за постигането на целите на проекта чрез реализацията на различни по-малки такива по оперативната програма "Околна среда". Рискът е, че така ще се работи на парче и ефектът може да е спорен.
Какво предвиждаше проектът
Проектът предвиждаше да се изгради интегрирана система за контрол на водите, която да обедини в едно съществуващите информационни системи на структури, които отговарят за тази сфера, от няколко ведомства - Министерството на околната среда, държавните дружества "ВИК холдинг", НЕК и "Напоителни системи", както и Националният институт по метеорология и хидрология.
Система трябваше да събира данни за състоянието на водните ресурси в реално време чрез автоматизирани метеорологични и хидрометрични станции, радари и измервателни уреди чрез които ще се извършва следене и мониторинг на нивата на водите, техния разход, притоци, екологични отоци.
"Автоматичното измерване на това какви валежи падат е нужно, тъй като все повече станции на Института по метеорология и хидрология западат, защото няма кой да работи в тях. А там, където се поддържат, тези служители ходят с едни легени да мерят валежите. Идеята беше да се закупят и инсталират такива автоматизирани системи, които да измерват валежите, да се закупят радари, които да измерват площно тези валежи, за да знаем къде и какво количество дъжд пада. В момента имаме дъждомерни станции - една от тях е за 668 кв. км, което означава че дори нямаме във всяка община по една", казва бившият зам.-министър на екологията от правителството на Кирил Петков Тома Белев.
Той дава пример със случая в Царево, където заради липсата на такива работещи измервателни станции и сега не е ясно какво точно количество дъжд е валял в началото на септември.
Проектът предвиждаше и създаването на хидрологични станции, които да измерват автоматично нивото на водата в големите язовири и в реките. Така щеше да започне да се следи какво количество вода влиза в тях ежедневно и колко се използва от големите потребители като НЕК, ВиК дружествата и "Напоителни системи", където в повечето случаи няма никакви системи за измерване на изразходваното количество.
"Проектът планираше да се сложат едни ултразвукови системи по тръбите, за да е ясно колко куб.м вода на ден е минала по тях и какво количество е изразходвано по ВиК мрежата и в мрежата на "Напоителни системи", чиито води се използват за напояване", казва още Белев.
Какви щяха да са ефектите
Първият е превантивен и е свързан с наводненията и възможността чрез единната система да се реагира предварително там, където се очакват големи количества валежи. Защото все повече наводненията стават от малките реки, а не толкова от големите, на повечето от които се следи нивото. Или например, ако имаше такава система, вероятно нямаше да се стигне до кризата с водата на Перник през 2019 г. поради пресъхването на язовир "Студена".
"Сега данните за нивото на водата в язовира се вземат ръчно. След това се вписват в системата на ВиК дружеството, от там отиват в някое друго ведомство пак ръчно и така биха могли да се направят множество грешки. А може да се сложи един малък измервател с връзка с централната система и на всяка минута да знаем какво е количеството на водата в язовира", казва Белев.
Другият ефект от проекта щеше да бъде по-добър контрол върху начина, по който се изразходва водата както във ВиК мрежата, така и в мрежата на "Напоителни системи". По данни на НСИ за 2021 г. 57% от питейната вода се губят по тръбите, като не е ясно дали това се дължи на аварии или на ползватели, които не плащат за изразходваната вода. Това важи особено за водата за напояване, където много често влиза едно количество, но след това изразходваното се отчита само по фактури, а се оказва, че има разлика.
По тези причини е спорно дали всичко това ще може да се постигне с проекти на парче.
1 коментар
Защо не може едно нещо да направим като хората?
Защо нещо, което след като се направи и ако се поддържа както трябва и което ще има ма ефект и за хората и за имуществото, не се направи?
Защо не взимаме мерки сега, за да няма бедствия като в Мизия, Карлово или Царево?
Защо трябва да се прави с европейски пари, нали е важно за нас, Българите.
Как е възможно да сме толкова неадекватни?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.