Въглищната мина най-накрая експлодира

Въпросът с въглищата обаче най-накрая експлодира. Опциите за отлагане и замитане се изчерпаха, картите вече са свалени, а проблемите изведнъж станаха много видими.

Отлагането на смислените решения доведе дотам, че България вече е в крайно неблагоприятна ситуация:

• изостанала е драматично в процесите по модернизация
• пропуснала е възможности за финансиране и рискува загубата на още милиарди
• изгубила е шанса да привлече нови инвеститори и
• няма ясна перспектива за развитие.

Заетите в сектора с право се чувстват предадени, но истината е, че и протестите им са крайно закъснели и погрешно насочени към запазване на миналото, а не към бъдещото развитие.

В сегашната ситуация е много вероятно всички да загубят, дори синдикатите, които бяха най-големите противници на реформата в енергетиката. Опитвайки се да запазят приходите си от членски внос възможно най-дълго, те реално водеха сектора към загуба на работни места и въобще към пълен социално-икономически крах във въглищните региони като Стара Загора. За сравнение, в други страни като Полша и Гърция именно синдикатите бяха един от моторите на реформите, тъй като видяха в енергийната трансформация възможности за привличането на нови инвеститори, повишаване на добавената стойност на труда и качеството на живот. България обаче отказваше да гледа в тази посока и сега плаща съответната цена.

Рискът е в един момент енергетиците да загубят всичко и да нямат алтернатива, просто защото през годините не са искали да има такава и са спирали всички възможности за развитие само и само да запазят старата си дейност.

• Най-важните въпроси и отговори от този сюжет, които могат значително да изяснят картината зад протестите.
• Конкретните данни за дейността и ролята на "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2" .

Но България не е прецедент по отношение на енергийния преход. Такъв още преди десетилетия се случи във Великобритания, при това успешно, случва се на много места в Европа, а през последните години трансформацията се прави и пред очите ни в Гърция. Големият въглищен комплекс там, аналог на "Марица- изток" - "Козани", вече е със затихващи функции и на негово място има огромни соларни паркове, а голяма част от работниците са пренасочени към алтернативни индустриални предприятия. При това планът за развитие на региона, с пари от същите тези териториални планове, срещу които протестират българските енергетици, продължават и не се чува някой там да се оплаква. Разбира се, Гърция си е запазила определени мощности на въглища, които използва при нужда и с които си гарантира сигурността - нещо, което и България ясно казва, че иска да направи, но в сектора изглежда предпочитат да не чуват.

А в дебата за работните места някак се забравя въпросът за замърсяването на въздуха и околната среда като цяло. Регионът около Раднево и Гълъбово е рекордьор по брой белодробни болести на глава от населението, особено при децата. Като цяло запрашаването в околността е високо, често наднормено. Черният дим от централи като "Брикел" се вижда на километри, а задушливата миризма тегне навсякъде. Здравето на хората, освен пряко за самите тях, има и голям ефект върху икономиката - повече болни означава по-малко работна сила и по-големи разходи за здравеопазване.

И не на последно място - защо изобщо е тази политика на ЕС и ООН като цяло за ограничаване на парниковите газови? Краткия отговор е: за да се ограничат климатичните промени и глобалното затопляне. Но реално това означава да не се увеличават екстремностите на времето, които вече виждаме - суши, наводнения, горещини и резки застудявания. Те носят щети за стотици милиони всяка година и дори отнемат човешки животи. Добре е да се говори и за това, когато се блокират магистрали.

Макар и на пръв поглед сложна, темата за въглищната част от енергетиката е сравнително проста и засяга всички.