Интервю | Николай Денков: Ключово е кои хора ще влязат в регулаторите

Втората група дейности е интегрирането в различните международни институции. Ясно е нашето желание да се включим максимално бързо в Шенген, но много важна за бизнеса е и амбицията да влезем в еврозоната. По-малко се чува, но също се работи много сериозно по амбицията в кратки срокове да влезем в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и в някои от структурите на ООН. Министърът на околната среда и водите работи по интегриране на България в различни структури по организацията на форуми, свързани със зеления преход, но също така и с възстановяването на Украйна.

И третата група дейности е модернизацията на българската икономика. Нашият регион показа, че е доста устойчив, защото има какво да наваксва, има как да приеме нови бизнеси, които търсят своето място в променената структура в света. Този потенциал може да бъде много по-висок и затова трябва да развием и нашите институции, да увеличим доверието в международен план, защото инвеститорите се интересуват от това. Трябва да стабилизираме политическата система, защото липсата на политическа стабилност е проблем за инвеститорите. Но също така трябва да си поставим и високата амбиция на базата на добро образование, добра среда за живот, да осъществим преход, който не просто да затвори някакви изоставащи от световните тенденции производства, а по най-амбициозния начин да се включим в развитието на най-трудните, най-съвременните производства от типа на автономните коли, космическите технологии, биотехнологиите.

Колко е реално тези неща да се случат или поне да започнат да се случват през следващите години? Бяхме свикнали с един стил на управление, в който цялата власт е концентрирана в един човек, в премиера, докато сега конфигурацията на властта е напълно различна. Как се взимат решенията в тази нова конфигурация, каква е ролята на премиера и доколко министрите имат самостоятелност да взимат решения в своите области?

Този тип еднолично управление винаги е показвал, че в началото може би е по-ефективен, по-бързо се реализират спешни решения, но в дългосрочен план този тип управление показва сериозни дефицити. Едноличното управление не позволява достатъчно добре да се обсъдят различните варианти и да се развие най-добрият.

Ние имаме система за обсъждане на ниво Министерски съвет. Колегите знаят, че ние с г-жа Габриел обсъждаме всички важни въпроси, за да сме сигурни, че можем да осигурим както подкрепа от партиите, които подкрепят правителството, така и приемственост, за да не стане така, че с идването на нов премиер и ново правителство всичко започнато да бъде спряно. Искаме да знаем, че това, което правим днес, ще продължи и след ротацията.

България е парламентарна република, но често има повод това да бъде поставено под въпрос - и по отношение на едноличния стил на управление преди, и по отношение на служебните правителства, където очевидно президентът има доста силна власт, която не е свързана с парламентарното представителство. Така че аз намирам за нормално този сблъсък на инициативи и идеи, които идват от различни страни, и механизмът на обсъждане, при който в края на краищата вземаме правилните решения.

Със съжаление трябва да кажа, че до момента има една институция, която не се включва в този процес, и това е президентството. Това е разочароващо и предвид ситуацията, която се развива около нас, то би могло да бъде и доста вредно. Моят призив към всички институции е да търсим диалога, за да вземаме най-правилните решения.

Това разяснение е успокояващо, защото в публичното пространство не е съвсем очевидно какъв е механизмът на вземане на решение. Изглежда като да има доминация от страна на политическите лидери на ГЕРБ и една фигура от ДПС за сметка на представителите на вашата коалиция.

Нека да поясня. Началната инициатива за реализиране на това правителство определено дойде от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Наша беше инициативата да започнем разговорите, да сложим на масата списъка от закони, да започнем работа по управленската програма. Според мен за добро в края на краищата колегите от ГЕРБ-СДС се включиха в този процес. Заедно уточнихме списъка със законите, които трябва да се приемат, и то до края на тази календарна година. Заедно обсъдихме управленската програма, заедно се съгласихме, че това е програмата, по която ще работим, заедно обсъдихме състава на Министерския съвет, колкото и някой да се опитваше да се дистанцира от този процес.

Моето усещане е, че заради тази начална инициатива има едно желание да се търси някакъв механизъм на компенсация с тази по-голяма публична активност, особено в период на избори, с която да се демонстрира активност във вземането на решения и в тяхното реализиране. Аз лично донякъде гледам положително на тази активност, защото тя е свързана и с подкрепата на решенията, които трябва да вземем. Неуспехът е сираче, а много са желаещите да припознаят успеха. Хората са достатъчно грамотни, за да видят, че този успех може да стане само с общите усилия на партиите, които подкрепят правителството в момента.

Използвам случая да кажа, че другите партии в момента не предлагат нищо позитивно. "Възраждане", БСП, ИТН единствено казват, че има някакви огромни проблеми, без да предлагат позитивна алтернатива. Причината е, че нямат позитивна алтернатива. И оттам идва и тази озлобеност, това непрекъснато желание да се срути правителство, без да се предлага алтернатива.

Друг важен въпрос, който засяга бизнеса, това е смяната на регулаторите. Регулатори като КЗК, КФН, освен че са с изтекъл мандат, но са и продукт на старата сглобка. Те произвеждат стария тип политически продукт, а не новия, за който вие давате заявка. Как да се се случи обновяването в тези сектори?

Въпросът е изключително важен. Всички осъзнаваме, че не е достатъчно само да сменим законите, да усъвършенстваме конституцията по отношение на съдебната власт. Ключово е кои са хората, които ще влязат на съответните позиции - както във Висшия съдебен съвет, така и за главния прокурор, така и по отношение на регулаторите. Имаме леко притеснение този процес на обновление да не остане само на хартия, както се е случвало преди, а да бъде изпълнен с истинско човешко съдържание, с хора с експертни качества, морални качества.

От една страна, залагаме различен процес на номиниране на такива хора. Така например по отношение на антикорупционната комисия изрично за първи път се създава на законова база номинационна комисия, съставена от хора, които са извън парламента, и която да осигури прозрачна публична процедура за представяне, изслушване и оценка на кандидатите. Чак след това те да се представят на Народното събрание, което да гласува.

Така се опитваме да избегнем досегашните скрити механизми, чрез които на базата на партийни квоти се запълват съставите на регулаторите и те вече имат съвсем други връзки и зависимости, които нямат общо с експертните им задължения, а по-скоро ангажименти към тези, които са ги назначили. Втората посока е, че се залага мнозинство от две трети за избор - за да има общо съгласие, че тези хора ще могат да свършат работа и те са представители общо на водещата политическа насока, а не на една или друга конкретна партия.

Фотограф : Цветелина Белутова

Но реално се получава, че при избор с такова мнозинство при сегашната конфигурация в парламента практически всички кандидатури трябва да бъдат одобрявани от ДПС. И се стига до парадоксалната ситуация санкционирани лица за корупция по "Магнитски" да одобряват членовете на комисията по корупцията?

Затова търсим механизми, които да позволят, от една страна, процедурата да е публична, а от друга, никой да не може самостоятелно да одобри съответните хора. Това е механизъм, при който, ако някой не става - образно казано - той няма да бъде одобрен, защото никой примерно от "Продължаваме промяната" няма да си заложи името, че този човек ще свърши работа. Така работи демокрацията. Другият начин е някой еднолично да решава. Виждали сме резултата, не бихме искали да попадаме там.

Колкото повече резултати успяваме да покажем, толкова повече хората ще разбират смисъла от това, което правим

Тези заявки за реформи са много амбициозни и някак надхвърлят нашите очаквания, защото всички подходихме към това правителство с мисълта, че то ще е за кратко. Какво е вашето очакване за устойчивостта на тази сглобка и правителство и как очаквате да премине ротацията, която е заложена в схемата?

Докато правителството успява да представи резултати пред обществото, пред политическите ни партньори, то ще бъде изпълнено със смисъл и ще бъде устойчиво. Никой от нас не знаеше как ще потръгне правителството. Никой нямаше пълната увереност, че ще успеем да изпълним задачите, които сме си поставили. Но през тези четири месеца и половина ние успяхме практически във всичко над 95%. Управленската програма, списъкът от закони, някои от най-трудните реформи, които очакваме от 5-10 години - и в правосъдната система, и по отношение на енергетиката - вече са факт. Разбира се, те трябва да бъдат продължени със следващите стъпки, за да станат устойчиви и необратими. Но е факт, че отлагани решения, защото са трудни, защото са чувствителни, ние успяхме да ги реализираме точно защото имаме политическата подкрепа и в Народното събрание, имаме трибуната да обясняваме тези решения на хората. Колкото повече резултати успяваме да покажем, толкова повече хората ще разбират смисъла от това, което правим. Ако се отклоним, ако престанем да даваме резултати, ако се окаже, че почваме да даваме фалшиви резултати, което не се е случило досега, тогава това правителство ще се обезсмисли и аз лично не бих виждал смисъл да стоя в него. Много от колегите ми споделят същото.

Колко е реалистично България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г.?

Всъщност доста реалистично. Няма гаранции, разбира се, но България има изключително стабилна финансова ситуация. Ние сме втори с най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Успяваме да запазим 3% дефицит. Има варианти да се оцени, че при нас до голяма степен инфлацията е привлечена отвън, защото цените на енергията и на храните до голяма степен зависят от международните пазари. Аз съм умерен оптимист, че ако няма значително ескалиране на конфликта в Близкия изток, всъщност инфлацията ще продължи да пада в България и съответно имаме всички шансове за един доста добър конвергентен доклад.