Подкрепа за Шенген: ЕК официално иска отпадане на мониторинга за България и Румъния

В същото време България продължава да обект на сериозни критики от Европейската комисия по отношение за нерешените проблеми със състава на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, както и въобще съобразяването на европейските стандарти за изграждането на съставите на съдебните съвети. Изостава реформата в антикорупционното законодателство и комисията за борба с корупцията, продължава да е проблемна ефективността на разследванията, стабилните резултати и окончателните присъди за случаите на високата корупция.

Но въпреки това ЕК е благосклонна в опита си да подкрепи страната ни по пътя за Шенген.

Има ли все пак реален напредък за върховенството на правото

Европейската комисия не пести критиките си, че напредъкът по препоръките относно върховенството на правото върви бавно в страната ни. Въпреки това: "ние разбираме ситуацията на избори след избори, в която е трудно да правиш истински реформи и да приемаш законодателство. Имаме ясни дефиниции за прогреса по предишните препоръки, както и нови. Продължаваме да искаме още реформи. Надяваме се, че сега те ще успеят да бъдат гласувани в Народното събрание", коментира комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. "Най-важно за България и Румъния беше да бъдат разглеждани по един и същи начин, както и другите страни членки - чрез докладите за върховенство на правото", добавя той.

В главата за България в годишния доклад за върховенство на правото се посочва още, че все още няма напредък по отношение на законодателните промени, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включването на съдебните органи в подбора на неговите членове. В момента по конституция членовете на Инспектората се избират от парламента с мнозинство от 2/3 по номинации от депутатите. Макар че се раздвижват конкурсите за повишение на магистратите, остават продължителните командировки на съдиите. "Има известно подобрение в наличието на електронни комуникации в съдебната система и бяха предприети някои стъпки за изменение на законодателството за въвеждане на напълно цифровизирано правосъдие.", се посочва още в доклада.

Същевременно, Комисията отбелязва и положителни стъпки, предприети от началото на годината, а сред тях новите закони за разширяване на правната помощ, въвеждане на задължителната съдебна медиация по някои дела, новия закон за защита на подателите на сигнали за нередности. Правителството предприе мерки за създаване на работна група, която да обмисли промените в законодателната рамка за свободата и плурализма на медиите, включително защитата на журналистите от SLAPP-дела. Същевременно продължава да липсва ясна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, което остава проблем. Стои въпросът за затягане правилата за прозрачност на медийната собственост. Свободата на медиите в страната ни продължава да е "под изключително висок риск".

Отбелязват се и малки положителни стъпки относно мерките за превенция на корупцията.

Увеличава ли това шансовете за Шенген

"Относно Шенген ЕК никога не е правила връзка нито между МСП, нито докладите за върховенство на правото и влизането в безпаспортната свободна зона в ЕС. За това са важни дипломатическите усилия на страните.", коментира еврокомисар Юрова.

На заседанието на МС днес премиерът акад. Николай Денков даде да се разбере, че оценява доклада за повече положителен, отколкото критичен, като отчете, че критиките са по отношение на състава на ВСС и Инспектората и липсата на ефективни присъди за корупция. "Не трябва да се успокояваме от тези конституции, крайното решение зависи от Европейския съвет", каза Денков по повод обявеното намерение за отпадане на МСП.

За "Капитал" бившият правосъден министър Крум Зарков, който има голяма заслуга за окончателното изготвяне на тези закони, оцени доклада като много важен за България: "Този доклад е много важен, защото той не само показва, че България може да приеме законодателните решения, които са необходими, но и да го направи през една изключително турбулентна политическа година. В година, в която се проведоха два избора с неустойчиви парламенти и мнозинство, се стигна до приемането на няколко ключови закони, които са оценени по достойнство. Сред тях е законът за механизма за разследване на главния прокурор, съдържащ и възможността за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство, но и закона за правната помощ, въвеждането на задължителната медиация, законите за защита на лица, подаващи сигнали. Това показва, че напредъкът на България е отвъд политическата конюнктурност. Вторият аспект за важността на този доклад се съдържа в заявлението на Юрова, че именно той дава на комисията основание да информира Съвета за желанието си да се сложи край на мониторинговия механизъм. С това България и Румъния спират да бъдат извадени пред скоба по отношение на върховенството на закона. И най-накрая - 15 години след 2007 г. - се вписват в общия механизъм. Това трябва да е и основният аргумент оттук нататък за българската държава, за да може да преодолее притесненията на Нидерландия по отношение на приемането ни в Шенген", каза Зарков.

Правосъдният министър Атанас Славов също подчертава положителните оценки в доклада в коментар във Фейсбук страницата на министерството. "Дадените в доклада препоръки съвпадат с дневния ред на правителството, най-вече със заявената политическа воля за промени в конституцията - за реформи във ВСС, така че да се отговори на очакването за съдийска независимост и отчетност на прокуратурата. Подчертава се нуждата и ние настояваме да се създаде политически независим орган за борба с корупцията и да се проведе реална борба с корупцията по високите етажи на властта, включително да се видят категорични резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди. Също така препоръките съвпадат със заявеното намерение да се създаде работещ механизъм за попълване на състава на регулаторните органи с кандидати с високи професионални и нравствени качества.", заявява Славов.