Среща на бизнеса с правителството | Георги Клисурски: България има шанс да изпълни инфлационния критерий за еврозоната

Инфлацията в България е по-висока от средноевропейската заради различния състав на потребителската кошница, в която храните и горивата имат по-голяма тежест, обясни той. "Като сравним всички страни от Източна Европа, членове на ЕС и на еврозоната, България всъщност има едно от най-ниските нива на инфлация", каза още Клисурски.

Прогнозите на МФ - понижаване на инфлацията и засилване на растежа

Очакванията на финансовото министерство са за средногодишна инфлация от 9% през 2023 г., като до декември годишният показател трябва да падне под 7%. Това всъщност се случи още към септември, което означава, че засега този показател се движи малко по-добре от прогнозите. Ведомството залага инфлацията да продължи постепенно да намалява догодина и да падне до около или под 3% към края на 2024 г. (при заложено средногодишно ниво около 5%).

Прогнозите на министерството за растежа пък са той да се засили до 3.2% догодина от 1.8% през тази, като основни двигатели ще останат потреблението и инвестициите. Тези числа очертават макрорамката, в която ще бъде изготвен Бюджет 2024.

Засилване на инвестициите се очаква по линия на европейските фондове и Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната се надява да получи второ плащане от 1.4 млрд. лв. до края на годината, които ще бъдат използвани през 2024 г. Така България ще има право да заяви още 2 плащания догодина, които биха представлявали огромен ресурс за инвестиции в българската икономика, обясни Клисурски.

ДДС ставките вървят към уеднаквяване

Засега единствената ДДС ставка, за която е сигурно, че ще остане намалена поне до средата на 2024 г., е за хляба и брашното. Тя е 0% и е предвидена като антиинфлационна мярка. Визията на правителството обаче е за постепенно уеднаквяване и връщане на нормалното ниво на ДДС отпреди ковид пандемията - 20% за всички сектори. Все още не е ясно дали това ще важи и за ресторантите, каквато заявка по-рано се чу от финансовото министерство. Към момента продължават разговорите с бранша, уточни Клисурски и се мисли кой е най-добрият вариант, който да изсветли сектора.

Глобалният минимален корпоративен данък от 15%, който България и над 130 други страни планират да въведат, ще засегне както международни, така и български компании, чийто годишен оборот надвишава 750 млн. евро поне в 2 от последните 4 години. Макар критерият да е по отношение на оборота на цялата група, данъкът ще се прилага само за дейността в страната, уточни още Клисурски. Стандартният корпоративен данък остава непроменен на 10%, а за компаниите, които попадат в обхвата на новия глобален данък, общата ефективна ставка ще бъде 15%.