Единственият политически необвързан сред възможните служебни премиери подаде оставка

Кои са останалите

Според последните промени в конституцията стигне ли се до служебно правителство, Румен Радев ще може да избира за премиер само измежду няколко публични личности. Това са председателят на Народното събрание, председателят на Сметната палата или заместниците му, управителят или подуправителите на БНБ, омбудсманът или заместниците му.

Председателят на парламента Росен Желязков е от ГЕРБ. Сметната палата се оглавява от Димитър Главчев, бивш депутат също от партията на Борисов. Заместничка на Главчев е Горица Грънчарова-Кожарева, съпруга на бившия член на ВСС от прокурорската колегия Михаил Кожарев, която е приемлива и за ГЕРБ, и за ДПС. Друг зам.-председател на палатата е Тошко Тодоров - бивш експерт към ДАНС и към ГЕРБ, чиято партийна кариера завърши безславно след телевизионен гаф.

Възможни номинации са в несъвместимост

Омбудсманът Диана Ковачева пък беше избрана за съдия в Страсбург, така че няма как да оглави служебно правителство. С оставката на Елена Чернева-Маркова с нейната заместничка вариантът с нейната заместничка отпада.

Друга опция е гуверньорът на БНБ Димитър Радев или заместниците му - Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков. По неофициална информация от парламентарните партии обаче, макар и да е най-приемлив за всички, Радев ще има задачи по евентуалното приемане на България в еврозоната, които не би могъл да съвместява с премиерските функции. Сходни са коментарите и за неговите заместници. Отделно от всичко това е нуждата подобни ходове да се съгласуват с ЕЦБ, а в Закона за БНБ има вписана несъвместимост на управленските постове в банката и други държавни длъжности.

Подобно е положението и със Сметната палата. Според специалния закон за институцията "председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен по международни проекти и програми, свързани с дейността на Сметната палата, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права".

Някак си естествено отпада и вариантът служебен премиер да стане председателят на парламента Росен Желязков. Наред с това, че той трябва да бъде част хем от изпълнителната, хем от законодателната власт, изниква въпросът: ако президентът се спре на него, Желязков трябва ли да напусне парламента, а ЦИК да обяви на негово място следващия избран от ГЕРБ в парламентарния вот?

Ако Желязков оглави служебното правителство, има още една неяснота - ще бъде ли той кандидат-депутат? Макар да няма формално ограничение, досега никога членовете на служебното правителство не са били кандидати в изборите, които е трябвало да подготвят.

Там, където съществува формална несъвместимост, тя може лесно да се преодолее с промени в законите, така че те да се синхронизират с промените в Конституцията, която стои над тях.

Едно съвсем партийно правителство

С оставката на Елена Чернева - Маркова изборът на служебен премиер, който може да направи Радев, се стеснява до чисто партийни опции, свързани с ГЕРБ и ДПС. Съставът на кабинета се предлага от номинирания от него за служебен премиер, т.е. фигурата, свързана с двете партии.

След това президентът трябва да издаде указ със състава на правителството. На този етап не е ясно како се случва, ако държавният глава не е съгласен с номинациите за министри и откаже да подпише указа за сформиране на служебно правителство.

Потенциалната ситуация със служебен кабинет е описана лаконично в разпоредба на чл. 99, ал. 5, която гласи: "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок".

В настоящата политическа ситуация е възможно определени обществени групи да призоват президента да не подписва указа за назначаване на кабинет. Конституцията не е предвидила какво се случва при такъв сценарий. Още повече че ако не се назначи служебният кабинет, няма насрочени и избори.

Какво говори оставката на Елена Чернева-Маркова

Оставката на зам.-омбудсмана, подадена "по лични причини", е красноречив знак за поне две хипотези.

Единият вариант е юристката да се е почувствала в безизходица заради сондажите именно тя да бъде избрана от президента. В настоящата ситуация с постните конституционни разпоредби и без закон за служебното правителство от нея (без никаква институционална подкрепа) би се очаквало сама да подбере състав на Министерския съвет и да го ръководи. Подобно начинание в кратки срокове е почти невъзможно за човек, зад който не стои партия и няма "гръб". Впоследствие тя би носила отговорност за действията на назначената от нея администрация.

Другият вариант е върху нея да е започнал натиск. Той потенциално е възможен от две посоки: едната е от ГЕРБ и ДПС, които са наясно, че са в по-силната позиция в момента да овладеят служебната власт и да организират изборите. Другата е президентството, където е възможно да са видели вариант за колаборация само с Маркова в сегашната ситуация, настъпила след промените в Конституцията. С напускането ѝ този вариант отпадна.

Официозите, близки до ГЕРБ и ДПС, лансират тезата, че служебният премиер ще бъде председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Ако действително се стигне до това той да поеме премиерския пост, без съмнение е, че на базата на неговата политическа лоялност към Борисов управлението ще бъде конструирано по модел и в услуга на ГЕРБ.

Тук, разбира се, се поставя и въпросът за евентуални злоупотреби на служебния кабинет. Сметната палата, която Главчев оглавява, е институцията, която контролира уж като независим орган как държавата харчи публичните финанси. Изборът му за служебен премиер ще създаде нелепата ситуация, в която Главчев ще проверява дали той и неговият кабинет са разходвали правомерно държавни средства.

Страната остава без омбудсман

Допълнителен ефект от събитията е, че от следващия месец - април България ще остане без обществен защитник. Диана Ковачева встъпва в длъжност като съдия в ЕСПЧ първите дни на април и се очакваше именно Елена Чернева - Маркова да поеме функцията до избор на титуляр.

След като и заместник-омбудсмана напусна позицията си обаче няма кой да заеме поста. Обществен защитник се избира от палрламента. А в тази напрегната ситуация, в която отношенията между всички групи са обтегнати едва ли до подобно гласуване ще се стигне изобщо.