Борисов и щабът: Без повече мерки за епидемията, чакаме ви в реанимациите

Как се укрепва болничен капацитет

Предложението за "подсилването на капацитета" на болниците е на здравния министър Кирил Ананиев. С изключение на това болниците да бъдат презапасени със защитни облекла и дезинфектанти, които държавата да осигури и да разпънат неизползваеми до момента легла обаче, той е с вързани ръце за подсилването им с персонал.

Ген. Мутафчийски например съобщи, че ВМА е 100% със запълнен капацитет от болни от коронавирусна инфекция. Миналата седмица това заявиха и от столичната университетска болница "Св. Анна". Веднага след това столичната регионална здравна инспекция издаде заповед всички болници да са готови да приемат болни и да не ги връщат.

Проблемът е, че здравният министър няма право да командирова лекари от една държавна болница в друга, може само да ги помоли да помогнат на колегите си. Колко това е работещ подход вече се видя в случаи като Ямбол и Видин, където никой не искаше да отиде да помага на колегите си.

Капацитет като цяло може да се подсили, ако болницата пренасочи друг персонал към реанимациите, бъде платено допълнително на желаещи или се разчита на доброволци. И трите възможности обаче имат минуси - така могат да бъдат оголени други важни за пациентите звена, досега не са отделяни допълнителни средства за насърчаване на медици освен печално известните 1000 лв. на месец, а доброволците по принцип не могат да заместят реаниматорите и инфекционистите, които са дефицитни специалности. До момента не е и дискутирано дали купените и дарените респиратори са достатъчни за евентуалните пациенти в различните области на страната.

Болните в болница

В момента в цяла България в болница са 434 пациенти, като 31 са в интензивни клиники.

Здравното министерство съобщи, че в страната 180 болници са с коронавирус, като те разполагат с общо 8827 легла, като 1341 от тях са реанимационни. В София броят на леглата е 311, като 85 от тях са реанимационни.

Ако трябва тепърва да се засилва капацитетът, това означава, че тези 1341 легла досега са били заявени само на хартия.

Какво (не) се прави

През последните седмици заболеваемостта от коронавирус в България продължава да се увеличава, като на много места в страната има клъстери, но пък в София, където е най-голямото огнище, инфекцията се разпространява предимно дифузно.

Въпреки че признават, че голяма част от хората не спазват мерките за дистанция, управляващите все още не са признали, че сбъркаха с бързото и рязко освобождаване на ограниченията. Някои от тях по мнението на експерти не е трябвало да бъдат премахвани въобще - например забраните за посещения на спортни събития и нощните заведения.

Отмяната на мерките (а и решенията кои от тях да бъдат налагани изначално) обаче бе процес, движен не само от от здравните експерти, но и от от управляващите и лично от Борисов, а често политическите и популистки мотиви взимаха превес. Особено показателен е казусът със садионите: въпреки множеството критики и предупреждения, че те са най-рисковите за зараза места, цял месец мачове се играеха при пълни трибуни и без да бъдат спазвани мерки. Едва след резкия скок на заболеваемостта преди седмица бе решено да бъдат допускани само по 1000 души в сектор, но и това ограничение не изтрая - след негодуване на феновете и "заради важността на срещата" управляващите преди три дни решиха да допуснат 12 хил. вместо 4 хил. души на финала за Купата на България между "Локомотив" (Пловдив) и ЦСКА.

Иначе в момента усилията властите са съсредоточени в три посоки - да търсят нови случаи на заразен медицински персонал в болниците, да изследват лежащоболните с двойни пневмонии и да не допускат разпространение на вируса в големи предприятия, каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Според него трябва да се пазят три групи рискови пациенти - възрастните, тези с хронични заболявания и болните с кръвни и ракови болести.

Въпреки това обаче в момента лекарите в болниците все още нямат инструмент да установят дали срещу тях не стои заразен пациент. Няма и специални мерки за предпазване на рисковите групи пациенти. Така на моменти излиза, че пазим икономиката, но за сметка на това заразяваме лекарите.

След първоначалните съобщения за наложени глоби на политически партии за неспазване на мерките за дистанция и носене на маски няма никакви други съобщения какви глоби на кого са наложени и дали карантинните мерки се спазват от десетките хиляди граждани, на които са наложени.