Коронавирус 2.0: Неспазването на мерките доведе до нов пик. Какво сега?

• Твърде бързото, рязко и цялостно премахване на ограниченията, които и без това бяха сравнително меки, без да има убедителна оценка на ефекта;
• Почти пълна липса на контрол за малкото останали меки мерки;
• Налагане на политически решения над експертното мнение - на практика не щабът, а лично премиерът диктува стъпките;
• Спирането на комуникацията от страна на щаба и липсата на изчерпателна, подробна, ясна и добре канализирана информация в последния месец отвори още по-широко вратата за теории на конспирациите, фалшиви новини и псевдонаучни истини, които водят както до фалшиво успокоение сред хората, така и до излишен стрес;
• Лошият пример на представители на властта, които видимо пренебрегват мерките за превенция - начело със самия Борисов и министри, които тази седмица бяха глобени (като демонстрация на новата политика за контрол от здравните власти), след като влязоха в Рилския манастир без маска;

Българската ситуация не е уникална - същите са тенденциите и в повечето страни на Балканите, а и в други части на света. Нещата се усложняват от факта, че лятото, изглежда, не ограничава епидемията, каквито надежди имаше. Освен това делът на хората с антитела е крайно недостатъчен за колективен имунитет дори в най-тежко засегнатите градове и региони. Няма и доказателства вирусът да е станал по-малко вирулентен или по-малко инфекциозен.

На този фон някои експерти виждат надигането на втора вълна на заразата. Други пък са на мнение, че все още наблюдаваме втората част на първата вълна след разхлабването на мерките. И в двата случая обаче стои въпросът как може да се спре това развитие.

Заради огромните щети от пълните локдауни едва ли отново ще се прибегне до подобна крайна мярка - не и ако не е наистина крайно наложително. А при липсата засега на ваксина и ефективно лекарство отговорът, уви, е все още един единствен: спазване на правилата за дистанция и дезинфекция и упражняване на контрол. Алтернативата е мерките да се затегнат още повече и животът да се върне с нова крачка назад - нещо, което никой не би желал.

Колебливите стъпки на българските власти

В стремежа си да угодят на обществените настроения и да не спъват повече нито икономическия, нито социалния живот управляващите значително се забавиха в реакцията си спрямо видимия ръст на заразата в страната в последните две седмици. Дори след като бяха регистрирани рекордните 132 случая за ден миналия петък, стратегията изненадващо бе все още бе да не се прави нищо.

Чак в началото на тази седмица здравният министър Кирил Ананиев върна задължителното носене на маски на закрити обществени места, а здравните инспектори започнаха показен контрол. До момента такъв напълно липсваше, а дори в градския транспорт, където маските не са спирали да бъдат задължителни, мнозинството хора бяха спрели да ги носят. Институциите изведнъж припознаха и проблема с неспазването на мерки по стадионите, с липсата на дистанция в някои заведения и др., което е стъпка в правилна посока, макар и доста позакъсняла.

"Не само не отмина́, а ни заля", обобщи самият премиер в сряда. Борисов изтъкна разочарованието си от недисцилинираното поведение на хората. Те, изглежда, не просто не са се научили да живеят с вируса, а се държат все едно той не съществува и си е отишъл, коментираха в последната седмица и Ананиев, и Борисов. Макар и да се скара на хората обаче, самият премиер също в последните седмици се държи сякаш вирусът вече го няма и дори не носеше маска при публичните си изяви.

Опасността далече не е преминала

Че заразата се увеличава в България е безспорно. Случаите в последните две седмици често надхвърлят 100 на ден - стойности, които не сме виждали при предишния "пик". Преди време от щаба бяха обявили, че прагът за връщане на по-строгите мерки ще бъде при три дни с повече от 100 заболели. Сега той е вдигнат на 200 заболели на ден. По думите на доц. Кунчев обаче значение за затягането имат няколко фактора - дали болниците в отделните области могат да поемат броя новозаболели, дали броят на пациентите в болница нараства и колко от тях са в тежко състояние, какъв е броят на починалите и дали те имат придружаващи заболявания, дали коронавирусът се разпространява клъстерно или дифузно.

Не само високия брой нови регистрирани случаи е обезпокоителен. Тази седмица България регистрира печален рекорд на броя починали за едно денонощие - 8 души, а данните разкриват още тревожни тенденции (виж и графиките).

Преглед на оригинала

"Продължава да нарастват броят на приетите в болница, като от 3 до 23 юни той е скочил 2.5 пъти - от 132 до 341. Над 1/4 от новозаразените са приети в болница", коментира математикът Петър Велков, експерт по управление на кризи и доброволец във ВМА. Той посочва още, че 40% от новозаразените са в град София, а 70% са в София-област, без това да се дължи на открито огнище, т.е. за пореден път се потвърждава тезата, че разпространението в София е дифузно - без пряка връзка между случаите. За това говорят и данните на столичното РЗИ - от началото на юни до момента там са регистрирани 263 случая с 330 контактни лица, много от тях без връзка помежду си.

Прави впечатление и още нещо тревожно - 64% от жертвите без придружаващи заболявания (12% от всички) са починали в последните три седмици, което контрастира рязко с тезата, че вирусът отслабва своята сила, казва още Велков. Той допълва, че средната възраст на починалите без придружаващи заболявания е 55.9 години, като 40% са под 50 години, а най-младият е бил на 36 г.

През последните седмици вирусът опровергава и теорията, че топлото време ще го унищожи. "Няма гаранция, че слънцето помага за борба с вируса - в Бразилия има по-високо слънцегреене, а там епидемията се разраства с небивали темпове", коментира пред bTV известният имунолог акад. Богдан Петрунов.

Връщането на мерките

Предимството на настоящия момент е, че за разлика от началото на епидемията вече знаем много повече и за вируса, и за това кои мерки са ефективни. Това са масовото носене на маски на закрито, ограничаването на масови събития и събиранията на по-големи групи, тестването, изолирането на болни и проследяването на контакти и карантиниране и най вече - контролът.

Добрата новина е, че здравните власти в България видимо полагат сериозни усилия за потушаване на огнищата. В повечето случаи те са ефективни, тъй като огнищата в страната са предимно клъстърни. Проблемът е обаче, че огнищата в последните седмици станаха твърде много и рискът от пропускане на заразени нараства.

Положително е също, че в момента се извършват и наистина голям брой тестове на ден - над 2000. Друга позитивна новина е, че в следващите дни ще започне и масов скрининг за коронавирус на пациентите при влизане в болница (виж карето).

Затягането на меките мерки сега е още една стъпка напред - стига хората да спазват правилата.

Но ако вирусът продължи да се разпространява и в горещините, вероятно една от следващите стъпки ще е да се ограничи придвижването на най-рисковата група - възрастните хора с хронични заболявания.

Пълното затваряне по места или в цяла България обаче е твърде тежка мярка, до която ще се прибягва в много крайни случаи. Карантините на места с бързо растящи клъстери - например квартали или по-малки населени места, е ефективно, но носи и много негативи и изостря напрежението.

Още по-сложно е затварянето на големи градове като София, а и контролът е твърде труден. Все пак не е изключено в столицата и други големи градове, където има риск от дифузно разпространение на заразата, да се прибегне и до допълнителни ограничения - например за заведенията, за магазините, и в други обществени места. В сряда Борисов заяви, че ако липсата на дисциплина на стадионите се запази, те може и да бъдат затворени за публика, както е в други европейски държави.

Маските и досега бяха задължителни в градския транспорт, но масово пътниците не ги носеха. Сега от Община София обещават много по-строг контрол Фотограф : Надежда Чипева

Сложният въпрос с пътуването

Ръстът на случаите в България създава страхове, че държавата ще попадне в забранителните списъци за пътуване на държави в Европа. Това ще е проблем както за чуждите туристи, така и за българските. Първият планиран чартър от Рига вече бе отменен именно заради ръста на заболелите и България влезе в списъка с рискови държави на Латвия. Много българи вече се стичат към гръцкото море и също се притесняват за плановете си.

Не е изключено и България също да върне изискванията за задължителна карантина от съседни и европейски държави, ако те имат видим ръст на инфекциите.

Отварянето на границите, макар и изключително важно и неизбежно, всъщност задълбочават проблема с коронавируса в страната. По информация на здравните власти много от огнищата в различни части на България са предизвикани от гастарбайтери, които се прибират в родните си места след отварянето на границите. В сряда например кметът на Белица се оплака, че трима работници от кланицата "Тьонис" в Германия, където има огромно огнище на зараза, са се прибрали в безпроблемно в градчето, а на границата дори не са били попитани от където точно се прибират. Самият той научил случайно и задействал карантинирането на завърналите се.

Какво се случва по света

Преглед на оригинала

Събитията в България далече не са изолирани, като епидемията расте и глобално. Една от причините е от бумът на заразата в развиващи се региони и страни, в които има голяма бедност, а част от лидерите са в отрицание на проблема с коронавируса и пренебрегват мерките - такива са случаите в Латинска Америка - особено в Бразилия, но и Перу, Мексико и др, както и Индия и съседните й страни, части на Африка.

В Южна Корея и други страни в Югоизточна Азия пък се борят с привнесени от чужбина случаи. Такива доскоро бяха и всички регистрирани заразени в Китай, но миналата седмица властите в Пекин откриха и първите местни случаи. Китай както обикновено не се поколеба да действа твърдо и карантинира 27 квартала на столицата, макар да става дума за 30-ина заразени. Бяха върнати и някои ограничителни мерки в града - за заведенията, търговските обекти и др. Много полети бяха отменени.

Региони в Европа, САЩ и Близкия изток пък се борят с последствията на премахването на ограниченията. Особено силно е изразена тенденцията на Балканите - освен България сега и в Северна Македония, Сърбия, Албания и Косово, Босна и Херцеговина регистрират много по-големи пикове в сравнение с март и април. Нови случаи има и в Черна гора и Хърватия, където заразата в последния месец бе почти елиминирана. Организираният от Новак Джокович тенис турнир в Сърбия и Хърватия, на който заради липсата на всякакви правила се заразиха както самият Джокович, така и Григор Димитров и няколко други тенисисти, пък бе показателна картина за балканската недисциплинираност и непукизъм.

Не само Балканите са в новините обаче. Заради сериозен ръст на случаите мерки и вечерния час върнаха и властите в Лисабон. Израел, чийто пример българският премиер обича да следва, също затегна мерките наскоро, след като случаите пак станаха стотици дневно.

Общо половин милион жители на Гютерсло и Варендорф в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия са под карантина заради голямото огнище в кланицата "Тьонис".

Втори голям пик на случаите отчита също и Иран след разхлабването на мерките и последвалия Рамазан.

А инфекцията се усили и в близо 30 американски щата, които отмениха ограничения в твърде ранен етап. Заради това броят на случаите отново расте като цяло в САЩ след като тенденциите бяха на спад в продължение на седмици. Aмериканските здравни власти нямат съмнения, че това е ефектът от разхлабването.

Показателно е също и че спада възрастта на заболелите, което се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията. Във Флорида - с известните й младежки партита, тя е намаляла от средно 65 години в началото на март до 35 години сега. В Лисабон броят на новите случаи при хората на възраст между 10 и 30 години пък е скочил с 90% след отхлабването на мерките.

Има ли втора вълна и как да я спрем

Всичко това кара мнозина да видят втора вълна на заразата, макар че сред здравните експерти сякаш преобладава мнението, че случващото се е по-скоро турбуленция от първата вълна. "Много хора говорят за втора вълна, но ние сме още в първата вълна. И тя се усилва, защото хората започнаха да не спазват правилата", каза водещият експерт към Белия дом д-р Антъни Фаучи в интервю за Тhe Washington Post през седмицата.

Според вирусолога Джеръми Росман от Университета в Кент да се мисли за коронаепидемията в матрицата на вълните пък е грешка. Вълните са характерни за грипа, който е сезонен вирус - отслабва напролет и изчезва през лятото, за да се завърне есента и зимата. Втората вълна на испанския грип от 1919 г., която взима много повече жертви от първата, е причината за страховете на мнозина сега.

Само че коронавирусът има различно поведение от това на грипния вирус, а и засега не показва признаци за истинска сезонност. Въпреки това и епидемиолози, и политици, а и самото общество в последните месеци живяха с очакване вирусът да изчезне през лятото. Хората станаха невнимателни, последствията са налице, казва вирусологът. Той допълва, че редом с това идеята за втора, трета и т.н. вълна слага акцент повече върху неконтролируемото поведение на вируса, а не върху контролируемото човешко поведение. Това измества отговорността от превантивните действия и ни кара да се държим повече като безпомощни жертви на своенравен патоген. Докато всъщност можем да противодействаме.

На практика ние се намираме във фазата, която математикът Томас Пуейо преди време описа като "танц" - периодът след овладяването на първоначалния пик, в който неизбежно ще има нови огнища, а задачата е да се научим да танцуваме с врага. Много експерти смятат, че това е напълно постижимо, а решението е сравнително просто: всички да спазваме сравнително щадящите правила за дистанция и дезинфекция. За съжаление обаче понякога най-простите неща са и най-сложни.