В производството и в болниците е имало най-много епидемични взривове от COVID-19

Сега от асоциациите на заведенията разпратиха позиция, в която наричат изследването откровена манипулация, използвана за затварянето на нощните заведения по решение на отделни кметове и регионални щабове. Според ресторантьорите при въпросните два случая става дума само за персонал с положителни тестове още от периода преди отварянето в късната пролет на годината при подготовката на заведенията за работа и те не засягат клиенти.

От друга страна обаче, здравият разум подсказва, че при бързото и изключително динамично разпространение на заразата сега точно нощните клубове и заведения са "идеална" среда за предаване на инфекциите.

Какво показва изследването

Средният брой потвърдени случаи на COVID-19 е най-голям при взривовете, възниквали в производства, свързани с хранителната промишленост и в нощни заведения - съответно по 29 и 25 души.

Освен това при взривовете, регистрирани в нощни клубове, се наблюдава много висок процент на положителни лабораторни проби (41.88%), което говори за голям брой заразени лица и висок риск от заразяване и разпространение на заболяването при този тип заведения. Най-голям брой взривове са съобщени в края на наблюдавания период - първите две седмици на юли поради взривове, възникнали в офиси на фирми и държавни институции и в детски ясли и градини, след приключване на извънредното положение, докато преди това най-голям дял имат взривовете в лечебни заведения за болнична помощ.

Регистрираните в офиси епидемични взривове са 31 с общ брой потвърдени случаи 141, като рисковите фактори, довели до възникването им, са работата в общи офисни пространства, струпване на много хора с близък контакт и събирането на много хора в затворени помещения.

Епидемичните взривове в болниците са много - 25, и броят на заразените при тях е най-голям - 312 души.

Основната причина е струпването на пациенти със симптоми в болниците, като в допълнение от НЦОЗА посочват, че е имало пропуски при използването на лични предпазни средства или пък някои от медиците са общували с колегите си по време на почивка и в общи помещения без защитни средства. Близкият контакт с рисково болни и натовареният с много манипулации график е третата причина за заразяването на медиците, сочи анализът.

В анализа има посочени и шест смъртни случая заради клъстерното разпространение на болестта, като три от тях са на медици и три - на работници в производството.

Почти всички съобщени взривове в организирани колективи (92%) са възникнали в условия, при които работният процес е изцяло или предимно на закрито, и само малка част (8%) - в преобладаващо или изцяло открита работна среда. Това още веднъж потвърждава значението на закритите пространства като рисков фактор за заразяване с COVID-19.

Позицията на заведенията

След разпространението на анализа и след като през уикенда кметовете в градовете с най-много болни на 100 хил. души население взеха решение да затворят нощните заведения, от асоциациите на заведенията обявиха, че остро осъждат тези решения за затваряне и намаляване на работното време, независимо че членовете им взимат нови мерки, работят с минимален капацитет, персоналът носят маски, ползват се дезинфектанти, мери се температура.

"Търпят се огромни ограничения и загуби, за да се запазят работни места и да се спасят инвестиции. Остро осъждаме очертаващата се дискриминация срещу младите хора, които работят в заведенията, и отнемането им на конституционното право на труд. Заявяваме готовност да защитаваме служителите си с всички позволени от закона средства, включително колективни искове, искове за дискриминация, искове за нанесени щети и пропуснати ползи", казват от заведенията.

Те допълват, че въпреки засилените проверки през последните дни няма съществени и масови нарушения на мерките за безопасност. "От 3000 проверки в търговски обекти има констатирани 10 нарушения. Не само в заведенията, във всички търговски обекти", казват от сдруженията.

Според тях никой не може да ги убеди, че при затворени заведения няма да се стигне до абсолютно безконтролно събиране на хора в частни домове, където няма да се спазват никакви мерки.

Въпреки че икономическите аргументи на бранша са разбираеми и обосновани, заведенията и особено нощните клубове са едно от най-рисковите места за разпространение на заразата - заради затворените помещения, високата музика, алкохола, близкото общуване, груповите посещения, предразполагащите обстоятелства за пренебрегване на противоепидемичните мерки и не на последно място - заради много трудния контрол в тях. Именно нощните заведения бяха първите, които бяха затворени и във всички други страни с растящи случаи на коронавирус в Европа. В България в момента едва няколко области въведоха преди дни подобна мярка, сред които София-град, Сливен, Хасково, Благоевград. Предвид острото и бързо увеличение на заразата в България, препълнените болници, липсата на централизирани мерки и на дисциплина в населението тази мярка дори е закъсняла.