Какво означава, че 80% от болните от COVID-19 в София търсят болница сами

Директорът на столичната спешна помощ д-р Георги Гелев, който в понеделник обяви, че са имали над 550 повиквания само през деня, от които половината за коронавирус, сега съобщи оптимистично, че повикванията са намалели на 420-430 през последните два дни и това е отслабило натиска върху системата. През последната нощ дори имало само 210 от общо 320 повиквания за коронавирус и само 24 души били настанени в болница, защото имали нужда.

По принцип намаляването на повикванията със 70 бройки не е твърде значително, още повече, че през лятото, включително и на фона на коронавирус, повикванията бяха средно 250-300 за цялото денонощие. Това, че само 24 души са настанени в болница, със сигурност не изчерпва тежките случаи, за които не е имало линейка.

За починала у дома си жена с COVID-19, която не е дочакала помощ, например беше съобщено на "Капитал" още сутринта.

Видно е, че пикът на епидемията в момента е в София, където заболяемостта е над 1040 на 100 хил. души. Това е обаче и градът с най-голям болничен капацитет и, видно, и той не стига да поеме тежко болните.

В момента около 4500 души са в болница. Министърът призна, че е зает 40% от капацитетът легла за леки случаи и 23% за нуждаещите се от реанимация. Тази заетост обаче не е равномерна и по неговите думи най-тежък проблемът е с натоварването на болниците в Благоевград, Габрово, Перник, Разград, Шумен и Търговище, където местата явно са свършили. Проблемът с липсата на медици, които да обслужват непрекъснато разкриваните нови легла, пък е повече от ясен.

До момента 3459 медици са били заразени от COVID-19, като активните случаи са повече от половината - 1802, 121 от тях са в болница, а починалите вече са 22. Всичко това обезкръвява допълнително системата и поставя под въпрос лечението на всички болни с всички диагнози, включително и с COVID-19.

Начинът да издържи здравната система, към който прибягва и цяла Европа, е затягане на мерките за няколко седмици, но това така и не изглежда, че ще се случи.

Наистина ли контролираме кризата?

Усилията за организационни промени, които да доведат до леко облекчение в системата заедно с "мерките" от новата заповед, публикувана вчера (зелен коридор от 8 до 10 ч за пазаруване на хората над 65 г., фиксиране на работното време на заведенията до 23:30 ч и още няколко второстепенни правила) според здравния министър са достатъчни да контролират ефективно заболяемостта.

Бодро рапортуваните новоизлекувани по 1000 на ден обаче всъщност са толкова заради съкратените срокове на карантината до 14 дни при домашно лечение, след което не се прави тест и пациентът автоматично се брои за излекуван. Част от тези заразени и на 14-ия ден след домашно лечение може да продължават да имат симптоми, но на хартия те се водят "оздравели".

Другият проблем, който правителството упорито се опитва да отрече, е дефицитът на разреждащи кръвта продукти и антибиотици, които се ползват за лечение на COVID-19. Първоначално министерството обяви, че има свърхпредписване и това е причината да ги няма в аптеките. После лекарите отвърнаха, че ако има свръхпредписване, фармацевтите трябва да го коригират и освен това са длъжни да се снабдяват с всички възможни лекарства, дори и да ги няма. След като министърът обяви, че дефицит няма, БЛС и едно от фармацевтичните сдружения излязоха с декларации, че недостиг няма. Вероятно това ще трябва да успокои разхождащите се между аптеките пациенти.

Недообмислена изглежда и ситуацията с училищата, като на централно ниво управляващи липсва пределно ясна позиция за работата им. До момента са издадени няколко наредби на МОН, които като цяло прехвърълят отговорността към самите училища и областните щабове. След изтичането на двуседмичния срок за неприсъствено обучение за гимназиите, той бе удължен в София и Пловдив на областно ниво, а децата от началния курс ще продължат да ходят на училище. Според нова заповед от вчера пък ученици от пети до 12 клас ще минават към е-обучение само по решение на областните щабове при повече от 15% за болели деца в класа в областите с над 119.9 на 100 хил. заболяемост - което на практика е цялата страна. Пред Нова телевизия сутринта образователният министър обясни, че малките деца ще ходят на училище, защото според проучвания, които чел, без да конкретизира, по-малките разпространявали вируса по-малко, докато от учениците в горния курс той се разпространявал както при всички възрастни.

Другата мярка за предпазване на уязвимите групи е въвеждането на задължението възрастните над 65 години да пазаруват само по времето на зеления коридор от 8 до 10 сутринта, без да могат да бъдат в аптеките и магазините по друго време. Тази постановка е различна от пролетта, когато те можеха да си купуват необходимото по всяко време, а всички останали пък не можеха да пазаруват по време на зеления коридор. Ако се образуват опашки или пък в някои населени места доставките на храна се извършват извън този час, ще има регионални разпореждания за промяна на часовете за зеленият коридор.

Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова коментира в социалните мрежи, че да се обясни забраната за възрастните като съобразяване с бизнеса е нелепо. "Да не говорим, че точно в този времеви диапазон може да не работят дадени обекти, да е студено, мрачно, мъгливо, хората да се нуждаят от спешно закупуване на лекарство по друго време от деня и пр. Или в този случай не се притеснявате, защото старите хора няма как да излязат на улиците? Тази заповед е дискриминативна, ограничението е унизително и непропорционално и ще бъде втората заповед, която аз ще обжалвам от началото на епидемията", отбелязва тя.