Краят на епидемията е близо, но пътят дотам ще е труден

За България обаче финалната права се очертава да бъде по-дълга и по-трудна от европейската. Причината е, че страната ни опитва да мине през "прекия път", като следва компрометираната стратегия за колективния имунитет, без да се прибягва към ограничителни мерки и затваряне. Този път като цяло минава през много иначе предотвратими жертви и риск от дълготраен срив на здравната система. Той вероятно няма да спести и икономическите щети заради каскадата от кризи в различни сектори, породени от големия брой едновременно болни хора, както и от доброволната изолация на част от тях. Да се следва подобна стратегия сега, когато връхлита с пъти по-силна вълна на епидемията от тази през пролетта и когато голяма част от решението на проблема, изглежда, е само на няколко месеца отстояние, не изглежда особено логично. Но това не е единственото спорно решение на правителството в тази ситуация.

Какво се случва с поръчките на ваксини

Допреди седмица Бойко Борисов, изглежда, беше решил България да не участва във всички договорки на ЕС с производителите на ваксини. Така страната ни можеше да пропусне шанса да се включи в първата вълна на ваксинация, която се очаква да започне в близките два до четири месеца. В крайна сметка това решение, изглежда, беше променено. След специално заседание на Министерския съвет беше съобщено, че България ще се включи в европейските сделки с всички производители. Дали това наистина ще се случи предстои да се види.

До момента една от основните пречки е нежеланието някой да поеме политическата отговорност да се подпишат предварителни договори за повече ваксини, отколкото реално ще има нужда. Има няколко перспективни кандидата, които се движат с различна скорост и не може да се каже кой ще приключи първи. Миналата седмица на мода беше ваксината на Pfizer и BioNTech, но фактът, че тя може би ще е първата одобрена, не означава, че първа ще стигне до хората - заради нуждата дозите да се съхраняват при много ниска температура дистрибуцията им ще бъде по-бавна. Така, ако например Astra Zeneca и Oxford бъдат одобрени втори, но с много по-лесна за разпространение ваксина, тя може да стигне първа до най-нуждаещите се.

Как ще приключи това състезание няма как да се предвиди и ако някоя държава иска да е сигурна, че ще започне най-рано ваксинация, трябва да купи от всички. Ефектът от това е, че заявените количества от различните компании надвишават многократно нуждите на отделните държави. Те след това няма да бъдат изхабени - ненужното вероятно ще бъде дарено на други държави, но за Борисов тази схема е проблемна. Срещу двама здравни министри от негови правителства бяха образувани разследвания от прокуратурата за това, че са сключили неизгодни договори за ваксини. Това прави премиера изключително предпазлив по тази тема и да иска решенията по нея да се взимат колективно - от Министерския съвет и дори парламента.

При всички положения България ще има ваксини, въпросът е само кога ще се случи това. Първите произведени бройки от одобрените се очаква да стигнат до европейските държави в първото тримесечие на 2021, като те вероятно ще бъдат предназначени за лекари и други хора от рискови групи. Масова ваксинация вероятно ще бъде възможна (включително и в България) някъде през лятото. Така в по-лошия сценарий - в който не се сключат договори с всички кандидати и се пропусне първият готов, тук пътят към крайното разрешение на корона кризата вероятно ще се удължи с няколко месеца.

Все повечето пациенти с COVID-19, нуждаещи се от хоспитализация, отнемат от болничните ресурси за други болни Фотограф : Надежда Чипева

Неприятната реалност

Неприятното в тази история е, че дори и ваксината да дойде в началото на януари, България вероятно ще се е спънала и паднала тежко малко преди това. Заради категоричния отказ на управляващите да въведат по-комплексни и работещи мерки в страната здравната система вече на практика е доведена до нокдаун. Това се усеща по различен начин на различни места из страната, но фактът е, че здравеопазването вече на моменти не се справя.

За (без)действията на Бойко Борисов, здравния министър и хората от щаба през последните седмици може да има две обяснения. Първото е пълно неразбиране на ситуацията и правилните реакции. Това е малко вероятно - в момента почти всички европейски държави въведоха по-сериозни ограничения, а Борисов обикновено копира техните действия, особено когато те са толкова синхронни.

Другото обяснение е да се следва съзнателна стратегия епидемията да бъде "пусната" да мине с надеждата тя да се самоограничи. Това е теорията на доц. Мангъров, който смята, че като всяка подобна инфекция с времето тя ще прегори и ще тръгне надолу без никакви мерки. За това, че се следва съзнателно подобна стратегия, има няколко косвени доказателства - преди време например Борисов говореше как епидемията бързо ще мине през България и после ние "първи ще се изправим" и ще изпреварим всички във възстановяването.

Съзнателно или не, резултатът от решенията на премиера, здравния министър и Националният оперативен щаб до момента е следният:

• Сериозен ръст на жертвите и нов рекорд от над 130 починали за денонощие в сряда. България в момента е в топ 3 на ЕС по брой починали от COVID-19 на глава от населението за последните 14 дни. С този ръст след края на епидемията България може да се окаже една от най-тежко пострадалите държави в ЕС. Още по-тревожни са обаче данните на НСИ за общия брой починали в страната. Само за първата седмица на ноември например има над 1000 смъртни случая повече от обичайното за последните години. Официално "само" една трета от тях са отчетени като жертви на COVID-19. Останалите обаче най-вероятно също са такива - някои са преки жертви, просто недиагностицирани с PCR тест, а други - косвени жертви на претоварената здравна система. На практика реалната смъртност заради COVID-19 трябва да се умножава по три.
• Здравна система на места видимо не издържа. Въпреки героичните усилия на медиците да обгрижват максимално всички нуждаещи се търсенето на болнични легла е осезаемо по-голямо от темповете, с които те могат да се разкриват, а медицински екипи за всички тях няма. Твърде много болници в страната остават уязвими и безпомощни пред огромния натиск. Само малка част от абсурдно-страшните новини тази седмица бяха от болницата в Свищов, където кинезитерапевт лекува болни от COVID-19, консултирайки се по телефона с инфекционист от Сливен, а реанимация няма и в болницата викат линейка за най-критичните случаи; от болницата в Ловеч, където от вторник интензивното отделение не работи, защото и тримата анестезиолози и трите сестри сестри са болни и заместници няма; от Шумен, където легла се разкриват в психиатрията в града; от Котел, където, за да работи COVID отделението, всички останали отделения трябва да спрат работа, защото кадри няма, и т.н., и т.н.
• Случаите не спират да растат. За да може да има поне частична проследяемост на заразата, ефективни карантини за ограничаване на вируса и здравна система, която поне в груби линии да се справя с натиска, е нужно официално регистрираните случаи да спаднат поне наполовина - до под 2000 души, според оценката на щаба. Това не се случва, напротив - в сряда дори бе отчетен нов рекорд от над 4800 случая, а делът на положителните тестове остава около и над 40%.

Здравната система е все по-нискоефективна, въпреки опитите за въвеждане на повече организационен ред Фотограф : Цветелина Белутова

Прогнози през розови очила

Колко дълго ще продължи най-тежкият етап е трудно да се каже. От изказвания на вицепремиера Томислав Дончев и математика на щаба проф. Николай Витанов тази седмица се разбра, че очакванията са най-големият натиск да е в първата половина на декември. На какво стъпва изводът, че след това епидемията ще отслабне, обаче остава мистерия. Ако не се планира въвеждането на нови мерки, единственото друго възможно обяснение е да се очаква самоограничаване на заразата. Това означава, че прогнозата за пик през декември е по-скоро надежда, базирана на спорна теория.

За над 10 месеца съжителство с новия вирус дотук само две неща са доказали, че имат сериозен ефект за ограничаването на епидемията - строги мерки и високи летни температури. Към момента в България и двете изглеждат еднакво невъзможни.

Единствената дотук работеща мярка бе затварянето на гимназиите, но за двете седмици, в които тя бе в сила, успя само да забави ръста на случаите, не и да обърне тенденцията.

Не се очаква и значителна промяна в поведението на хората, която да смени курса. Проучване на "Галъп" от вторник показа паритет между групата на силно предпазливите (24%) и тази на невярващите в COVID-19 (21%), но над 50% са в твърде сивата зона на тези, които смятат, че "коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто по-силен грип".

Така очакванията епидемията да се свие след средата на декември е силно вероятно да са свързани с тезата, че вирусът ще се "самоограничи", когато мине през достатъчно хора - в синхрон с теорията за стадния имунитет. Това подсказват и думите на Дончев пред Nova: "В един момент, дори и без ваксина, самият факт, че един значителен процент от населението ще се е срещнал със заболяването, ще ограничи разпространението."

Това обаче е повече от спорно. Системата за тестване в момента е силно изкривена от редица обстоятелства и от публичните данни не може да се каже достоверно колко хора реално са минали през заразата и с какви темпове се предава тя. Но въпреки усещането за супермасово разпространение на вируса сега световният опит от пролетта доказва, че то е подвеждащо - изследванията за антитела дори в най-засегнатите градове и региони на света като Ню Йорк, Ломбардия, Париж, Мадрид и други разкриха, че след два месеца сериозно разпространение на вируса там те са много далече от нужните за масов имунитет нива. В момента части от испанската и френската столица например отново регистрират рекордни нива на заболеваемост. Втората вълна в Швеция също е много по-силна от първата. Подобен ефект се наблюдава и в Ломбардия.

Така дните на коронавируса може и да са преброени, но дотогава България ще трябва да бори до много в другите статистики. Посланието в западния свят е "нека се пазим и изтърпим още малко, няма нужда да рискуваме да се разболеем сега, когато решението е съвсем близо", докато в България то е "хайде всички бързо да се разболеем и да минава, а който много го е страх - ваксина все някога ще дойде".

Трудно е да се каже коя от двете "стратегии" ще донесе по-малки щети за икономиката - разликите всъщност едва ли ще са толкова значителни заради много тясната интеграция в Европа. Моралните и социалните щети, които България ще понесе, обаче ще бъдат безспорно огромни - от високия брой жертви, през дългосрочните вреди в и без това нереформираната здравна система до пълното разделение в обществото по още една тема от живота.