Защо общият брoй на починалите в България скача толкова рязко от края на октомври

Първото логично предположение е, че това са жертви на епидемията, която започна да расте остро няколко седмици по-рано. Броят им обаче е около три пъти по-висок от официално отчетения брой на хората, починали от коронавирус. Така например в предпоследната седмица на октомври според статистиката на НОЩ починали от COVID-19 са общо 116 души, в сlедващата седмица - 195, а в първата на ноември - 353. Данните на НСИ пък показват съответно 300, 600 и 1100 починали над обичайното за тези седмици.

Подобни разминавания, макар и не чак в такава степен, са обичайни за силно засегнатите от вируса страни. В САЩ например от януари до началото на октомври т.г. са отчетени почти 300 хиляди починали над средното ниво от последната година, а 2/3 от тях - почти 200 хил., са официално жертви на коронавируса. В случая на България обаче разликата е още по-голяма - само 1/3 от допълнителните починали са отчетени като COVID жертви.

Част от обяснението за разликите идва от недобрата диагностика - не всички директни жертви на COVID-19 са минали през PCR тест, докато са били болни. Но в България в момента вероятно има и сериозен дял жертви на претоварената здравна система. Сред тях са хора със спешни състояния (като инфаркти и инсулти), до които линейките не са успели да стигнат поради претовареност. Също и хора с тежки хронични състояния, които не са могли да получат навреме животоспасяващите си процедури и лечение заради претоварване на болниците.

Тези данни показват две неща:

• Системата за тестване и проследяване на правителството вече практически не работи, защото не може да обхване сериозна част от случаите;
• Здравната система вече на практика е сериозно пробита, защото допуска иначе вероятно предотвратими смъртни случаи.

Показателни изводи могат да се направят и от регионалните данни за починалите по седмици на годишна база. През октомври броят на починалите започва видимо да расте в почти цялата страна, като повечето области отбелязват увеличение между 15-25%, а през първата седмица на ноември то надхвърля и 50% за повечето региони. Част от водещите области по ръст на починалите не са изненада - Благоевград например е сред тези, в които епидемията се разгоря най-рано. Търговище, която пък бе първата област, влязла в червената зона по заболеваемост и няколко седмици поддържаше рекордни за България нива, също логично е на челните места.

Изненада обаче са Разград, която в началото на ноември излиза начело по починали с почти 160% ръст спрямо същата седмица на предходната година, както и Кърджали. Двете области досега не са попадали във фокуса на медиите заради много случаи на коронавирус. Всъщност, и до момента Кърджали остава една от областите с най-ниска заболеваемост в страната (малко над 220 случая на 100 хил. към 10 ноември). В Разград тя започна да расте по-осезаемо в края на октомври и е по-висока от тази на Кърджали (към 410 заразени на 100 хил.), но регионът също далече не е сред най-засегнатите в България, поне според официалната статистика.

Същото важи и за Силистра - друга от областите със сравнително ниска заболеваемост (около 250 случая на 100 хил. към 10 ноември). През първата седмица на този месец обаче тя изкача директно на второ място по ръст на починалите със 100% увеличение на годишна база.

Особен случай е и Смолян, където официалната заболеваемост е като тази в Силистра - сред най-ниските в страната. Регионалните данни от Смолян обаче още през лятото показваха твърде висок дял на хоспитализациите - до 50-60% от разкритите случаи, която ясно говори за недостатъчно тестване и недостатъчно разкриване на истинските размери на епидемията. Това вероятно важи и за другите три области, които по официални данни са слабо засегнати от заразата, но високият брой на починалите в тях разкрива друга реалност. Иначе казано огромна част от случаите там не са били диагностицирани и най-вероятно не са получили адекватна медицинска помощ.

Ако в тази статистика има "добра" новина, то тя е от Добрич - единствената област, която отчита спад на починалите през първата седмица на ноември след минимален ръст през октомври. През лятото Добрич преживя криза, след като вирусът успя да се разпространи доста широко и влезе в няколко дома за възрастни хора. Местните здравни власти обаче се справиха успешно и поне до сега успяваха да поддържат много по-ниски нива на заболеваемост спрямо другите в страната. В последните седмици случаите и там растат, но Добрич в момента все още е областта с най-малко случаи в страната.