Продажбите на антибиотици в България растат с 43% спрямо 2020 г. и достигат 184 млн. лв.

Изписването на антибактериални медикаменти е нараснало със 77% в болниците - най-вече заради ковид епидемията

Антибиотиците са антиинфекциозни лекарства, които убиват болестотворни бактерии и не би трябвало да се използват при вирусни инфекции, включително и такива като COVID-19. В България обаче нещата стоят по различен начин. За времето на епидемията се отчита бум на потреблението на антибиотици, огромна част от които са изпити без медицинска нужда, а средно 40% от пациентите се самолекуват с антибиотици.

Така пазарът на антибиотици е достигнал почти 184 млн. лв. през периода от октомври 2020 г. до октомври 2021 г., което е ръст с 43% в сравнение с предишната година по данни на международната анализаторска компания IQVIA. Ръстът в аптеките е 36% в стойност и продажбите там възлизат на 141.9 млн. лв. В болниците по традиция се използват по-малко антибиотици - средно 20% от изписаните на пазара, и затова там ръстът е по-сериозен - 77% през миналата година в сравнение с предишния период и продажби от 41.9 млн. лв.

Всеки българин - с антибиотик

Ако приемем, че една опаковка антибиотик е със средна цена 20 лв., това означава, че през миналата година от аптеките са купени 7.1 млн. опаковки - поне по една за всеки българин. Така заедно със съседните Гърция и Румъния, както и Кипър, България е на четвърто място в ЕС по употреба на антибиотици на глава от населението.

Съчетано с изписването на ненужни антибиотици и преждевременното прекъсване на курса на лечение, след като пациентът се почувства по-добре, това може да доведе до масово развитие на антибиотична резистентност.

Какви са рисковете и (д)ефектите от масовата употреба на антибиотици можете да прочетете в темата на следващия брой на "Капитал" в петък.

Презастраховка срещу ковид усложнения, но на висока цена

Според анализа на IQVIA ръстът на употреба на антибиотици в болниците се дължи до голяма степен на COVID-19, тъй като част от болните развиват бактериална пневмония, която не може да се овладее без антибиотик. Анализаторската компания обаче отбелязва, че значителният ръст на продажбите в аптеките, които са много по-голяма част от пазара, се дължи на увеличеното предписване на антибиотици от общопрактикуващи лекари и други специалисти, лекуващи и по-леки ковид случаи у дома. Принципно микробиологичните изследвания, при които се докаже наличието и на бактериална инфекция, а не на вирусна, срещу която антибиотикът е безпомощен, в България са екзотика и лекарите изписват антибиотици без антибиограма - просто като застраховка да не се влоши пациентът.

Също така част от потреблението се дължи и на самолечение и криворазбрана профилактика срещу коронавирусна инфекция с антибиотици. Въпреки че продажбата им без рецепта е забранена и се наказва, част от фармацевтите отстъпват пред умоляващи за антибиотик пациенти.

Така България достига исторически най-висока консумация на антибиотици на глава от населението - 3.8 пъти по-висока в сравнение с Германия и 2.3-2.5 пъти по-висока от други пазари в ЦИЕ като Словения, Словакия, Унгария.

И в момента проблемът с развитието на все по-устойчиви на антибактериалните медикаменти бактерии вследствие на засилената употреба на антибиотици е сериозен - той взима стотици хиляди жертви годишно в световен мащаб. Въпреки че за въвеждането на национална програма за рационална употреба на антибиотици и за намаляване на антибиотичната резистентност се говори от години, досега здравното министерство не е одобрило нито един такъв вариант и употребата на антибиотици в България безконтролно расте.

Без изненади - най-предписвани са азитромицините и левофлоксацините

Според данните на IQVIA 65% от продажбите на антибиотици се падат на три групи антибиотици - цефалоспорини и комбинации, макролиди и флуорохинолони, като последните отчитат най-висок ръст - 85% спрямо предходната година. В основата на ръста е изписването на третото поколение флуорфинолони и по-специално - левофлоксацини, за лечение на COVID-19.

Най-продаваният вид антибиотици пък си остават азитромицините, които бележат ръст 65%, а продажбите им са за над 24 млн. лв., докато продадените левофлоксацини са били на стойност 19.5 млн. лв.

Цефалоспорините пък са едни от най-популярните антибиотици от групата на пеницилиновите продукти, те имат четири поколения лекарства и се изписват за най-честите дихателни, кожни и други инфекции.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-|
    SS
    • + 1

    После що се пръкват супер микроби ...

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Самолечението и зобането на антибиотици е престъпление срещу бъдещите поколения, защото неточният препарат и дозировка създават резистентност у микроорганизмите. И при следващи инфекции ще са нужни все по-нови и все по-мощни антибиотици.

    Силно се надявам, че проф. Сербезова най-сетне ще успее да въведе забрана за свободна продажба на антибиотици и други специфични препарати.

    Нередност?
Нов коментар