ИПИ: Сега не е моментът да се раздуват разходите в бюджета
Ако се приемат всички идеи на депутатите, дефицитът догодина ще се увеличи с около 5 % от БВП
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Разточителното харчене ще повиши инфлацията и ще увеличи дефицита догодина
- И двата показателя трябва да се държат под контрол заради целта на България да влезе в еврозоната
- Компенсациите за бизнеса заради скъпата електроенергия трябва да са таргетирани
Въпреки необходимостта от социална политика и компенсации заради високата инфлация, депутатите трябва да внимават с допълнителните разходи, за да не раздуят дефицита в бюджета за догодина. Твърде щедрото увеличение на заплати, пенсии и компенсации дори има обратен ефект и само ще повиши инфлацията. В допълнение - по-голям дефицит в държавните финанси може да е още един риск пред приемането на страната в еврозоната през 2024 г. Около тази теза се обединиха икономисти при дискусия за това какъв би бил алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Служебното правителство реши да не предлага проектобюджет за 2023 г., а вместо това поиска да се удължи действието на тазгодишния. Идеята беше да се избегне политическото наддаване, тъй като все още няма редовно избран кабинет и ясно мнозинство в парламента, което да носи отговорност.
Между първо и второ четене на законопроекта обаче бяха внесени 16 предложения за нови разходи - основно от БСП и "Продължаваме промяната". Мнозинството от тях дори не са придружени с оценка на въздействието - т.е. не е ясно колко ще струва приемането им, нито как ще се финансират те (например чрез съкращаване на други разходи или вдигане на данъци). По изчисления на ИПИ, ако бъдат приети всички тези предложения, минусът в бюджета догодина ще се раздуе с допълнителни 5 процентни пункта от БВП. Според Петя Георгиева от института в тази ситуация, при която въпреки че не е внесен бюджет се предлагат нови разходи, се получава размиване на законодателната и изпълнителната власт, тъй като парламентът започва да изземва функциите, присъщи на изпълнителната власт.
Без бюджет и без алтернатива
През 2004 г. институтът слага началото на традицията всяка година да представя бюджет, алтернативен на предложения от правителството. По разбираеми причини тази година той няма конкретни параметри, тъй като липсва и основа, на която да стъпи. Липсата на правителство означава липса на отговорност за фискалната политика, посочват експертите. Според тях в последните две години консенсусът за фискална стабилност, който имаше преди това между политиците, вече отсъства.
Предвид добрите показатели за българската икономика обаче - висок ръст на индустриалното производство, рекорден износ и исторически ниски нива на безработицата, изглежда логично за догодина да може да се изготви бюджет, който да се вмести в правилото за под 3% дефицит, според главния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. България трябва да се върне към "някои разбираеми и ясни котви", за да може от тази ситуация да се излезе със здрав разум, коментира още той.
Очакванията на експертите от Фискалния съвет, които бяха представени от Любомир Дацов са, че тази година бюджетът ще завърши на на минус от под 3% от БВП по европейските правила. На касова основа дори ще е по-нисък - около 2.5 млрд. лв. при планирани 6.2 млрд. лв. За да не се стимулира допълнително инфлацията обаче догодина минусът в държавните финанси трябва да е не повече от 2% от БВП.
Всъщност направените през последните две години увеличения на заплати в публичния сектор, нови помощи и по-високи пенсии също са проинфлационни мерки. Дацов посочи, че ако парламентът сега приеме всички предложения на депутатите за нови увеличения на пенсии, на минимална заплата и нови данъчни облекчения, инфлацията ще остане на нивото от тази година - т.е. около 8-10% средногодишен индекс на потребителските цени. Той обясни още, че за да няма проинфлационен ефект, вдигането на доходите трябва да следва ръста на цените с лаг от около 8-10 месеца.
Време за оттегляне на стимулите
Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов пък подчерта необходимостта от синхрон между паричната и фискалната политика, като в момента правилната антициклична политика е оттегляне на стимулите. Все още има място за дефицити, но компенсациите трябва да са насочени само към най-уязвимите домакинства и фирми, а мерките трябва да са добре таргетирани, навременни и ограничени във времето. Парите по Плана за възстановяване и устойчивост реално може да се забавят, но това не представлява риск за бюджета.
Именно компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, предвидени като антикризисна мярка, сега са най-голямото перо в бюджета - 15 млрд. лв. на година, и стават все повече, посочи икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Компенсациите не са добре насочени, тъй като от тях се възползват и големи компании като "Лукойл", които реализират печалби и реално нямат нужда от подпомагане. Според него по-добро насочване на тези разходи и повишаване на събираемостта могат да помогнат за уравновесяване на бюджета.
Неговата теза се споделя и от други експерти. Наскоро тази препоръка дадоха и експертите от Международния валутен фонд, които бяха в страната. "С понижаването на цените на енергията препоръчваме съществуващите компенсации за електроенергия за дружествата да бъдат постепенно намалени и заменени от по-добре насочена подкрепа, която да се предоставя пряко на уязвимите домакинства", заяви в интервю за "Капитал" Жан-Франсоа Дофен, ръководител на мисията на МВФ за България.
Ситуацията с бюджета сега е "най-сложната от доста години", смята депутатът от ДБ и член да бюджетната комисия Мартин Димитров. Според него трябва да спре практиката да се предлагат и приемат разходи без никаква оценка за тяхното въздействие. Така например по отношение на приетите компенсации за тока за бизнеса към момента все още няма анализ за това какъв ефект са имали върху инфлацията и колко фирми са спасили от фалит.
Според ИПИ въпреки всичко има смисъл да се направят реформите, необходими за приемането на страната в еврозоната, както и тези по Плана за възстановяване и устойчивост. Експертите от ИПИ препоръчват още децентрализация, като 2% от подоходния данък да остават в общините, и подчертаха необходимостта от реформа в правосъдието, която да осигури предвидима среда за бизнеса.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.