Правителството няма да внася бюджет. Ще се работи със стария до март

Парламентът отхвърли декларацията на ПП, в която се настояваше служебният кабинет да внесе нов бюджет за следващата година

Искането на "Продължаваме промяната" за нов бюджет беше подкрепено само от БСП и ДБ.
Искането на "Продължаваме промяната" за нов бюджет беше подкрепено само от БСП и ДБ.
Искането на "Продължаваме промяната" за нов бюджет беше подкрепено само от БСП и ДБ.    ©  Георги Кожухаров
Искането на "Продължаваме промяната" за нов бюджет беше подкрепено само от БСП и ДБ.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • "Продължаваме промяната" поиска да бъде гласувана декларация, с която парламентът да задължи служебното правителство да внесе нов бюджет за следващата година
  • След петчасов дебат идеята не получи подкрепа и ще се работи с удължен вариант на сегашния финансов план на държавата
  • Дори и без нов бюджет има риск от по-висок дефицит през 2023 г.

През първите три месеца на следващата година държавата ще работи по сметките на Бюджет 2022. В сряда "Продължаваме промяната" се опита да промени това, като поиска да бъде гласувана декларация, с която парламентът да задължи служебното правителство да внесе нов бюджет за следващата година. То обаче получи подкрепата само на БСП и на "Демократична България".

Така през декември предстои депутатите да обсъдят окончателно т. нар. удължителен закон, който преди ден беше приет на първо четене в зала. Той предвижда, докато няма приет финансов план за следващата година, държавата да се вмести в разходите, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 г., като към тях се добавят и гласуваните нови задължения. Тоест държавата ще продължи да функционира и да плаща вече приетото през тази година увеличение на пенсиите и на някои заплати в публичния сектор, както и помощите на бизнеса за високата цена на тока.

Какви са рисковете

След петчасов дебат ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Български възход" гласуваха против декларацията на ПП. А основният изтъкван мотив беше рискът от предизборен популизъм - при положение че няма ясно мнозинство, което да излъчи правителство и да носи отговорност за взетите решения, лесно може да се залитне в посока наддаване за пенсии и по-високи заплати. Което пък крие риск от допълнително раздуване на дефицита в бюджета и трупане на нови дългове.

Внесените и приети на първо четене текстове за удължаване на действието на Бюджет 2022 обаче предвиждат те да са в сила за не повече от три месеца - т.е. до март 2023 г. Преди това публикуваният за обществено обсъждане проект на Министерството на финансите не предвиждаше такъв срок. Не е ясно какво ще се случи след март, ако има нови избори и липсва редовен кабинет. Още повече че при хипотеза нови избори през март 2023 г. - докато се състави кабинет, той да изготви свой бюджет и след това да бъде гласуван в Народното събрание, ще са нужни минимум 3-4 месеца.

Според служебния финансов министър Росица Велкова с този удължен бюджет може да се работи и по-дълго време, без това да създава напрежение. Проблемът е, че той на практика не залага никакви политики, а продължава старите - т.е. колкото по-дълго се работи по него, толкова по-трудно ще е на новия финансов министър да оправи сметките на държавата, особено при икономическа криза. Преди да поиска удължаване на Бюджет 2022 Велкова представи базов вариант на бюджет 2023, който, без да има нови извънредни увеличения на пенсии или заплати, излизаше на дефицит от 6.6% от БВП и нужда от 16 млрд. лв. нов дълг. Ако се работи цяла година по удължителния бюджет сметката за дефицит и дълг би трябвало да е същата, освен ако не се окаже, че икономиката се представя по-добре от очакваното и приходите са повече. И при условие че слаганите високи капиталови разходи се случват, което не е факт тази година.

Гласуването на удълженото действие на Бюджет 2022 в зала на второ четене обаче също крие рискове.

Днес по време на дебатите от ДПС например дадоха заявка, че ще поискат размествания на разходите между първо и второ четене. От БСП също нееднократно за заявявали подобни намерения.

Законът за публичните финанси не допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото, освен ако не се направи актуализация от парламента. Друг е въпросът, че в този удължителен закон няма записано салдо, очаквани приходи и разходи.