🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Драстичното повишение на минималната заплата от 1 януари засега се отлага

На дневен ред обаче е предложението на служебния кабинет за ръст с 8.5% до 770 лв.

Гласуването обезсмисля усилията да се вдигне минималната заплата от 2023 г., заяви председателят на социалната комисия (БСП) Георги Гьоков
Гласуването обезсмисля усилията да се вдигне минималната заплата от 2023 г., заяви председателят на социалната комисия (БСП) Георги Гьоков
Гласуването обезсмисля усилията да се вдигне минималната заплата от 2023 г., заяви председателят на социалната комисия (БСП) Георги Гьоков    ©  Цветелина Белутова
Гласуването обезсмисля усилията да се вдигне минималната заплата от 2023 г., заяви председателят на социалната комисия (БСП) Георги Гьоков    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Предложението на социалното ведомство е догодина МРЗ да се увеличи с 60 лв.
  • Проектът ще се гледа на тристранка в четвъртък.
  • Новата формула за минималната заплата на депутатите ще се прилага за 2024 г.

Идеите на депутатите за драстично увеличение на минималната работна заплата от началото на 2023 г. засега се отлагат с една година. Това стана ясно при гласуването на промените в Кодекса на труда на второ четене в социална комисия в парламента. Ако то се повтори и в зала, решението дали и с колко да се увеличи минималното възнаграждение догодина ще остане на служебния кабинет.

Предложението на социалното ведомство е за ръст с 60 лв. до 770 лв. от 1 януари. Проектът ще се гледа на тристранка в четвъртък, а от финансовото министерство заявиха, че ще искат той да влезе в сила от средата на годината.

"Становището на Министерството на финансите е, че повишената минимална работна заплата трябва да влезе в сила от юли 2023 г, тъй като тогава се очаква да има и Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. ", заяви финансовият министър Росица Велкова.

Какво гласуваха депутатите

БСП предлагаха минималната работна заплата да се определя като 50% от средната и този текст получи принципна подкрепа от депутатите в социалната комисия. Така най-ниското възнаграждение би станало около 850 лв. от началото на 2023 г. Или ръст с почти 20%. Още по-голямо число би се получило, ако беше гласувано предложението на "Продължаваме промяната" за база да се вземат последните две тримесечия, за които има налични данни за средната заплата. Така за догодина минималната заплата щеше да достигне 868 лв. Тази идея обаче беше отхвърлена.

При гласуването в комисия обаче депутатите не одобриха текста, посочващ, че механизмът влиза в сила от 1 януари 2023 г. Вместо това се прие текстът на ГЕРБ, според който брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за предходната. Т.е. новото правило (ако не бъде променено отново) ще важи за 2024 г.

Представители на ПП и ГЕРБ настояха да се уточни, че чрез механизма се определя брутната, а не нетната заплата. Но дефиницията какво точно включва тя предизвика разногласия. Поправката в крайна сметка беше приета, без да се добави изрично определение. Досегашната практика беше държавата да определя брутната основна минимална заплата - към момента тя е 710 лв., или нето около 550 лв. От ПП и ГЕРБ обаче искат сумите за клас прослужено време, които сега се добавят допълнително, да станат част от минималната брутна заплата. Така класът на практика би отпаднал за работниците, получаващи минимални възнаграждения.

Споре Велкова обаче, ако Народното събрание гласува понятие като "брутна минимална работна заплата", това би създало правна неяснота по прилагането относно социалните плащания, тъй като има правна неяснота какво означава това понятие.

По предложение на БСП пък минималното възнаграждение може само да расте, но не и да намалява. Предстои механизмът да се гласува и в зала, а докато започне да се прилага на практика, може да претърпи още промени в следващ парламент.

На ход е правителството

Така на дневен ред за догодина остава само предложението на кабинета на Гълъб Донев за ръст на минималното възнаграждение с около 8.5% до 770 лв. То предстои да бъде обсъдено между синдикати и работодатели в четвъртък и да бъде гласувано от Министерския съвет.

За механизъм, който да обвърже минималната заплата със средната, се говори отдавна. През октомври Съветът на ЕС прие директива за "адекватни минимални работни заплати", която препоръчва страните да приемат предвидими механизми за определяне на минималните възнаграждения, а обвързването със средната заплата е само една от идеите. Такава формула беше предложена от БСП, с което на практика се целеше значителен ръст на минималната работна заплата още от началото на 2023 г.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    western_ avatar :-|
    western_
    • + 4

    И по-добре. Кой ще ги плаща? Една препоръка към редакцията: прочетете и анализирайте кой е най-печеливш от повишението на МРЗ. Много от заплатите в държавния сектор се определят на база на МРЗ. Качи ли се тя, качва се и заплатата на управител на държавно дружесто, само че по 10. В правилника към Закона за публичните предприятия е записано кой колко МРЗ получава като стигат до 16 на месец.

    Нередност?
Нов коментар