Ще забавят ли вече Фед и ЕЦБ покачването на лихвите

Фед: с по-малки стъпки към по-висока цел

В сряда тон на новата серия покачвания ще зададе Фед. След като пазарите няколко пъти вече попаднаха в капана да смятат, че американската централна банка ще забави темпото, сега тези залози изглеждат по-реалистични. В началото на ноември управителят на институцията Джером Пауъл отвори вратата за по-премерени решения, но предупреди, че вероятно ще е необходимо лихвата да достигне по-високо крайно ниво. Така преобладаващите очаквания са за вдигане на показателя с половин процентен пункт в сряда, след четири поредни повишения с по 0.75 пункта.

Въпреки това Пауъл вероятно отново ще отправи твърдо послание предвид все още високата инфлация, която остава далеч над целта на банката, и прегряващия пазар на труда, който би понесъл допълнително затягане. Прогнозите са основната лихва на Фед да достигне максимум от 5% догодина, което вероятно ще се случи още през февруари. Според икономистите на ING Think обаче рецесия в САЩ може да донесе успокоение на ценовото напрежение по-бързо отколкото в други страни и тогава Фед отново ще трябва да прибегне до стимулираща политика още през третото тримесечие на 2023 г. Други анализатори обаче се опасяват, че инфлацията се установява все по-трайно и дори рецесия може да не е способна да я свали.

Изоставащата ЕЦБ

Определящите паричната политика в еврозоната изглеждат разделени между това да продължат с рекордните повишения с 0.75 пункта или да намалят скорост с покачване 0.5 пункта. Те ще заседават ден след Фед, което също може да повлияе на решението им.

В края на ноември данните за ръста на цените в еврозоната показаха първото охлаждане от 17 месеца, което може да е повод за централните банкери да смекчат позицията си. Такава е и преобладаващата прогноза сред икономистите, участвали в допитване на Reuters, като 51 от 60 от тях очакват покачване i 0.5 пункта. Те смятат, че инфлацията е достигнала пик през настоящото тримесечие и предстои бавно да се успокоява, но ще достигне целта от 2% едва през 2025 г.

В полза на по-умерено решение ще натежат и прогнозите за предстоящ икономически спад във валутния блок. Мека рецесия вече е базовият сценарий за еврозоната. Икономистите очакват лек спад през настоящото и следващото тримесечие, след което ръстът отново да излезе на положителна територия, но да се движи около нулата през цялата година.

Остава рискът пазарите да подценяват решителността на ЕЦБ да постави под контрол ръста на цените, особено след като проучване на банката установи, че инфлационните очаквания на потребителите в еврозоната се повишават. В този дух наскоро Кристин Лагард отправи ново послание, че е необходима още по-рестриктивна парична политика, за да бъде овладяна инфлацията. ЕЦБ вече вдигна лихвата по овърнайт депозитите си от отрицателни нива до 1.5% и във всеки случай тази седмица тя ще достигне най-високата си стойност от 2009 г. насам. Според скорошен анализ на ОИСР, цитиран от The Wall Street Journal, ЕЦБ ще трябва да повиши основния си лихвен процент много повече, ако иска да намали трайно високата инфлация, като той трябва да достигне между 4 и 4.25% до средата на следващата година и да скъси дистанцията си с Фед.

В четвъртък заседава и Английската централна банка, която се очаква за девети пореден път да вдигне лихвата си, с половин пункт според залозите на пазарите.