Бонусът при сигнал за данъчни нарушения може да е само за големи суми

"Като цяло има подкрепа за основните мерки, които са свързани с повишаване на събираемостта. Има някои мерки, които подлежат на прецизиране", каза финансовият министър Асен Василев. Продължават консултациите с експерти и с различните браншове, "за да видим как мерките няма да натоварят бизнеса с допълнителни тежести в процеса на подаването на декларациите", обясни той. Предложенията предстои да бъдат внесени в парламента около 6 ноември, когато ваканцията на депутатите за местните избори ще е приключила.

Праг за същественост на сигналите

Едно от спорните предложения - хората, които сигнализират за данъчни нарушения, да получават като възнаграждение 10% от установената с тяхна помощ сума - вероятно ще претърпи промени. Освен условието подадената информация да не е известна и да помага за разкриване на злоупотреба, може да се въведе и "праг за същественост" на укритите данъци от например 1 млн. лв., предложи Василев. Идеята идва, след като работодателските организации изразиха резерви към т. нар. мярка донос-бонус, която според тях ще се използва за реваншизъм и нелоялна конкуренция между фирмите. Прагът за същественост има смисъл и по още една причина - дори към момента данъчната агенция едва успява да провери всички постъпващи сигнали за нарушения. Все пак често подателят на сигнал за измама в огромен размер е човек, който работи във фирмата, а действието му заплашва да го остави без работа или дори застрашава живота му. Затова е необходимо да има финансов стимул и сигурност, мотивира предложението Василев.

Минималният корпоративен данък

България е и сред групата от над 130 държави, които от догодина ще въведат т.нар. глобален минимален корпоративен данък. С него правителствата най-общо искат да накарат големите международни корпорации да плащат данъци там, където оперират, вместо да декларират приходи и печалби в данъчни убежища. Очаква се в България промените да засегнат освен дъщерни дружества на международни гиганти и няколко големи местни групи с оборот над 750 млн. евро (през поне 2 от последните 4 години). Предстои да се въведе допълнителен данък, така че общата ефективна ставка за тези компании да стане 15% вместо сегашните 10%. Опасенията обаче са, че България може да загуби едно от малкото си предимства за привличане на инвеститори - ниския корпоративен данък.

Бизнесът припомни, че споразумението на ниво ЕС предвижда известни облекчения за съществена стопанска дейност през първите 10 години (голяма стойност на активите на компанията или значителни разходи за заплати), а от финансовото министерство увериха, че са анализирали тези възможности и ефектите от тях и предстои да се вземе политическо решение дали ще влязат в закона.

Критики срещна и идеята при липса на издаден касов бон получател на доставка да има право да не плати задължението си. Работодателските организации определиха мярката като "ПР ход за борба срещу сивата икономика" и предупредиха, че тя ще доведе до несигурност и конфликти между фирмите, без да има значителни ползи за бюджета.

Намалените ДДС ставки от временни май ще станат постоянни

След като уж временните намаления на ДДС в някои сектори, въведени заради ковид кризата, бяха удължавани няколко пъти, заявката на правителството вече е за постепенно връщане към единната ставка от 20%. Засега извън общото правило се очертава да останат единствено хлябът и брашното, за които нулевият процент ще се запази и през първата половина на 2024 г. c цел да не се вдигат цените им. Според експерти обаче рекламираната като антиинфлационна мярка няма реален ефект върху крайните цени за потребителите, а домакинствата с ниски доходи следва да се подкрепят не чрез намален ДДС, а с целенасочена социална политика.

Дали ставката за ресторанти и хотели също ще остане намалена на 9%, засега не е ясно. Финансовото министерство все още преговаря с бранша, като за да запази по-ниския процент, секторът трябва да възприеме редица други мерки за своето изсветляване, сред които минимални прагове на осигуряване, по-високи от минималната работна заплата по длъжности, и наличие на ПОС терминали във всички заведения, обяви Василев.

И отново за гражданските договори

Още един проблем се оказа разширяването на дефиницията за трудови правоотношения, която на практика приравнява гражданските договори с трудови. Според експертите това ще увеличи разходите за труд и ще намали нетните доходи на засегнатите служители. Силно критикувано беше и предложението хората да могат да приспадат от общата годишна данъчна основа 0.5% от платения от тях ДДС, но не повече от 100 лв. месечно, като регистрират в НАП касови бележки. Според експертите тази мярка няма да сработи, тъй като хората трябва да регистрират огромен брой бележки само за да получат нищожна сума като облекчение.

Социалните партньори почти единодушно подкрепиха линията на бедност, с която са свързани социалните помощи и подкрепата за хора с увреждания, да се вдигне с 4.4% до 526 лв. Единствени против бяха от КНСБ, според които методът за определяне на линията на бедност трябва да се подобри и да взима предвид индикатори като цените на малката потребителска кошница, а не общия темп на инфлация. Според синдиката правилният размер на линията на бедност би следвало да бъде около 646 лв.

Популярни се оказаха идеите сградите с енергиен клас А и близко до нула енергопотребление да бъдат освободени от данък, както и събирачите на гъби, семена, трюфели, билки и др. да бъдат обложени с патентен данък. Те получиха подкрепа както от синдикати, така и от работодатели.