Ирландия вдига данък печалба за мултинационалните компании на 15%

Споразумението за глобален корпоративен данък е близо до финализиране, след като получи подкрепата и на Естония

Ирландия, която в последните две десетилетия се превърна в предпочитана дестинация за деклариране на печалби от големите мултинационални корпорации, в четвъртък обяви, че ще се присъедини към споразумението за глобален корпоративен данък. А това означава и че ще увеличи ставката, с която облага печалбите на компании като Pfizer, Intel, Yahoo, LinkedIn, TikTok, Apple, IBM и Twitter, от 12.5% на 15%.

Така броят на страните, противопоставящи се на сделката за глобален минимален данък върху печалбите на големите корпорации, постепенно намалява и подписването на споразумението вече изглежда почти сигурно. Инициативата на ОИСР за реформа на международните данъчни правила срещаше съпротивата на девет държави при първоначалния си вариант през юли, като сред тях бяха именно Ирландия, Естония и Унгария. Част от тях вече са променили позицията си или са достигнали до компромисен вариант с международната общност, съобщи Financial Times.

България, която също е с по-ниска ставка на данък печалба (10%), подкрепи споразумението още през юли. Тогава бившият служебен финансов министър Асен Василев заяви, че ако влязат в сила, правилата ще засегнат само няколко големи чужди компании, опериращи в страната, но за българските фирми ставката ще остане непроменена. Категоричен отговор как промените ще засегнат страната обаче ще има едва след като станат ясни подробностите около споразумението по сделката.

Опасенията

Някои страни първоначално се противопоставиха на сделката, като се страхува, че тя ще навреди на техните икономическите модели, изградени върху относително ниски данъци. Естония беше против общия корпоративен данък и се опасяваше, че той ще бъде в тежест на предприемачите. В четвъртък обаче страната също обяви, че е преосмислила позицията си и ще подкрепи сделката.

Това ще бъде първата фундаментална промяна в системата за трансгранично корпоративно облагане от един век насам. В нея има два основни стълба - нов минимален данък печалба за мултинационалните компании и правото да се облагат с данъци най-големите там, където извършват продажбите си, а не където са регистрирани. Общата данъчна ставка от 15% ще е за корпорации с приходи над 750 млн. долара, а очакванията са, че ще сложи край на състезанието между държавите да намаляват корпоративния си данък, за да привличат инвестиции. Вторият стълб цели да се прекрати практиката големите международни компании да си спестяват разходи, като се отчитат в най-изгодната за тях юрисдикция. Големите корпорации ще бъдат задължени да отчитат част от приходите си там, където реално извършват дейността си. Преговорите около техническите детайли се водят в Париж и трябва да приключат през уикенда.

Ирландия и Естония смениха страната

Поради своята ставка от 12.5%, непроменена от 1997 г. досега, Ирландия е предпочитана дестинация за деклариране на печалби за редица международни корпорации. Неслучайно страната беше против споразумението. Дъблин обаче даде своята подкрепа, след като наложи искането си от окончателния текст да бъдат премахнати думите "най-малко" от формулировката по отношение на общия данък и така ставката ще се закотви на точно 15%. В позицията на Дъблин изрично се пояснява, че по-високият данък ще важи само за международни бизнеси с приходи над 750 млн. долара. Компаниите с приходи под този праг няма да бъдат засегнати. Ирландското правителство все пак очаква данъчната реформа да намали постъпленията в бюджета с между 800 млн. и 2 млрд. евро годишно.

Друг основен противник на сделката - Естония, също смени позицията си. Естонският премиер Кая Калас заяви, че "минималният данък няма да промени нищо за повечето естонски предприемачи, а се отнася само за дъщерни дружества на големи международни групи".

Някои спорни въпроси остават нерешени

По настояване на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън окончателната формулировка на споразумението се очаква да включва ангажимент за премахване на едностранните данъци върху цифровите услуги. Такива бяха въведени от Франция, Великобритания и Индия, а под техния прицел са технологични гиганти като Amazon, Google и Facebook. Европейският съюз замрази плановете си да въведе подобно облагане заради глобалния корпоративен данък, който би го заместил. Остават обаче съмненията дали сделката ще събере необходимата подкрепа в американския Конгрес.

За да стане част споразумението от общата правна рамка на ЕС, блокът се нуждае от единодушното съгласие на 27-те страни, а позицията на Унгария все още остава под въпрос. Страната, където данъчната ставка за корпорациите е 9%, настоява за по-големи отстъпки. Според сегашните планове международните компании ще могат да намалят печалбите, които са обект на минималния данък, със 7.5% за пет години, а Будапеща иска да удвои този преходен период на 10 години.

Последният спорен въпрос засяга каква част от данъка върху печалбите на мултинационалните компании да остава в страната, където оперират. Проектът на споразумението от юли предвиждаше диапазон между 20 и 30%. Държавите, където се помещават централите на много корпорации, настояват за минимума, докато голяма част от развиващите се страни се стремят към 30%. Франция подкрепя компромисен вариант от 25%.

Според изследване на Oxfam ниво от 20% нетно ще има отрицателен ефект за 52 развиващи се страни, след като данъците за цифрови услуги отпаднат. Министърът на икономиката на Аржентина Мартин Гузман обяви, че по-бедните държави са принудени "да избират между две злини" - да не получават нищо или да получават съвсем малко.

Ако държавите се обединят около актуализирания текст на сделката, споразумението ще бъде финализирано на среща на финансовите министри на страните от Г-20 следващата седмица във Вашингтон. Финалното одобрение се очаква по време на срещата на лидерите на Г-20, насрочена за 30-31 октомври в Рим.