Световната банка: Правителството разполага с ограничен ресурс за реакция при кризи

Над 60% от разходите в бюджета на държавата не са гъвкави и при шокове първо се съкращават парите за инвестиции

Ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1.25% към 2050 г., предупреди Десислава Николова от Световната банка.

Вера Денизова

Ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1.25% към 2050 г., предупреди Десислава Николова от Световната банка. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България се забави с прекратяването мерките за подкрепа, които бяха въведени първо заради ковид, а след това и заради енергийната криза в Европа. За периода септември 2021 - януари 2023 г. те са за почти 6% от БВП, което нарежда страната ни на пето място по най-голям обем на помощите като дял от икономиката й в ЕС. Част от антикризисните мерки все още не са спрени, като например преференциалната ДДС ставка от 9% за заведенията по чисто политически причини.

В същото време над 60% от разходите в бюджета на държавата не са гъвкави и при кризи управляващите трудно могат да ги пренасочат към други пера или пък да ги свият, ако се налага. Това принуждава правителствата да режат от парите за инвестиции, за да ограничат дефицита, показва доклад на Световната банка, който прави преглед на публичните финанси на страната. Според авторите му, ако не се вземат мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен.

Проблемът с разходите

"По-голямата част от разходите се правят в края на годината. Но тази практика е призната за вредна, защото води до разточителност", коментира Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в София. Всъщност всяка година сумата, която правителството успява да изхарчи през декември, расте и в края на 2023 г. тя достигна рекордните 11.579 млрд. лв. Това са 15.6% от общите разходи за годината и близо два пъти повече спрямо средните разходи през останалите месеци от годината. От Министерството на финансите обаче тогава обясниха, че такова струпване на разходи в края на бюджетната година е традиционно и се наблюдава с малки изключения през последните 20 години.

В анализа на Световната банка се посочва, че в дългосрочен план фискалната политика на страната е изправена пред няколко предизвикателства, като основното е негативната демография и нарастващият натиск върху пенсионната и здравната система. Сравнение на разходите по функции в държавния бюджет средно за периода 2015 - 2022 г. показва, че средствата за пенсии и социална защита в България и в момента са 13.6% от общите и са много по-висок процент в сравнение с много от сходните държави. В дългосрочен план влошаващата се демография носи и риск от по-нисък икономически растеж - според изчисления на ОИСР без реформи до 2050 г. той ще се забави до 1.25%, а това означава и по-малко приходи и значително увеличение на държавния дълг.

"Освен застаряване на населението риск носят и високите нива на неравенства. Ако не адресираме този проблем, под натиск ще са ниските преки данъци и ниският дълг", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" бюджетът трябва да има фокус върху икономическия растеж. И ако с него си поставим други цели, дори и те да се изпълнят, никой няма да е щастлив, защото ще си останем най-бедната държава в ЕС.

По думите на зам. финансовия министър Георги Клисурски,за да се ускори растежът, министерството ще разчита много на инвестициите.

Откъде повече приходи

Анализът на Световната банка показва, че има резерв в увеличаване на приходите - основно при ДДС, както и в местните данъци. Фокусът на доклада е върху ДДС, защото той "носи" около една трета от данъчните приходи в България. Оценка на база данни за данъчните ревизии на НАП през 2019 г. показва, че има резерви от около 10% от общите нетни отчетени задължения по ДДС. А секторите с най-висок риск при отчитането, плащането и исканията за възстановяване на ДДС са недвижимите имоти, професионалните дейности, селското стопанство, ресторантьорството и данъкоплатците, за които липсва информация за сектора на дейност.

Анализът показва и че традиционното неизпълнение на капиталовите разходи в бюджета компенсира и някои непланирани допълнителни харчове, като тези за субсидии и за персонал.

Когато става въпрос за неефективни разходи пък един от източниците на такива са обществените поръчки. "Ако броят на търговете, в които участват само един или двама оференти, бъде намален с 60% и вместо това се включат поне трима, могат да бъдат постигнати икономии в размер на около 580 млн. лв.", посочва Десислава Николова.

Икономистът Красен Станчев обърна внимание, че конкуренцията при строителните търгове липсва заради раздробяването на пътищата на малки отсечки. Това ги прави непривлекателни за чуждите големи строителни фирми и води до увеличение на цената на километър и на практика разходите по строителство на магистралите вече са по-високи от тези в някои скандинавски държави.

По време на представянето на доклада бяха обсъдени и възможностите за увеличаване на приходите по линия на осъвременяване на данъчната оценка на имотите, увеличаване на тол таксите или пък на акцизите върху вредните за здравето стоки като алкохол и цигари. Според Ангелов обаче може да се мисли в посока намаляване на осигурителната тежест, тъй като в момента осигуровките са 33% от брутната заплата и има стимули те да се укриват.

Бюджетът никога не е имал проблеми с приходната част, а с разходната. Той продължава да се изготвя без анализ на ефективността и ефикасността. А имитацията на реформи е по-вредна и от липсата на такива, заяви Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет.