София отново иска държавата да й помага - със 178 млн. лв. за градския транспорт

Дайте ни пари

"Да получим компенсация и за увеличената цена на природния газ и да се търсят възможности за покупка на по-евтина енергия за "Метрополитен" и "Столичен електротранспорт" - това са мерки, които държавата може да окаже", заяви Контрера, като поясни, че Европейската комисия била дала зелена светлина до май месец държавите да предприемат всякакви мерки, свързани с градския транспорт.

Но винаги когато общината иска, идва въпросът какво тя самата прави. Според Зафир Зарков "не може да се каже, че общината не е направила каквото е по силите ѝ". По думите му транспортните дружества са оптимизирали разходите си максимално. Иначе миналата и по-миналата година София отпусна и редица заеми, за да могат дружествата да покрият задълженията си, като в понеделник на транспортна комисия беше представено и поредното такова предложение (на Карлос Контрера) за още един заем на стойност 5 млн. лв., които да отидат за покриване на задълженията на "Столичен електротранспорт" и "Метрополитен". Спадът на приходите от превозни документи пък е 60 млн. лв. през 2020 г. спрямо непандемичната 2019 г. (-35%). Очакванията за тази година са да има подобрение, но постъпленията пак да останат с 40 млн. лв. под нивата от 2019 г.

"Сега са необходими 112 млн. лв. само за енергоносители - за газ и ток. Необходима навременна помощ и ангажимент от държавата към този сектор. Търсим разговори на експертно ниво и подкрепа относно градския транспорт на столицата", казва Зафир Зарков. Фотограф : Юлия Лазарова

Според Екатерина Йорданова от КНСБ държавата и общината пък трябва да си поделят поравно помощите и да бъдат "50 на 50", като според нея и общинските съветници от помощи се нуждаят не само София, но и други общини с развита транспортна мрежа. Към момента обаче други български градове не са обявили, че им е нужна подкрепа от държавата. "Търсим диалог, но познаваме и други инструменти освен преговорите, а именно протеста", заяви Йорданова.

Никой обаче не говори за подобрен контрол на пътуващите гратис, за спорната, но струваща 100 млн. лв. нова тикет система, за партийните назначения в бордовете на фирмите, за частните превозвачи, които обслужват определени линии, и т.н.

Два варианта пред държавата

Планът на общината сега е да започне преговори с министерствата на транспорта и финансите. "Единият вариант е държавата през изравнителни субсидии да увеличи сегашните 30 млн. лв., които дава, за да се покрият загубите. Другият е, понеже сме в условията на бюджетна процедура, да бъде създаден механизъм двете министерства да субсидират превозвачите в рамките на обществения транспорт и междуградските автобуси. Това може и да е на километър пробег, като финансистите да кажат колко е възможно", коментира общинският съветник и председател на транспортната комисия в общината Карлос Контрера. Вторият вариант би помогнал и на частни превозвачи като "МТК груп", която обслужва 17 автобусни линии, и която Контрера предложи преди година да получи повече средства заради повишените цени на газа и инфлацията.

Според Карлос Контрера от ВМРО (вляво на снимката) държавата с всичките й ресурси има големи възможности да финансира сектори като обществения транспорт. Фотограф : Юлия Лазарова

И той, и Зарков са на мнение, че държавата трябва да увеличи своя дял в субсидирането на обществения транспорт, защото съотношението между помощите от общината и държавата към момента е 5 към 1. "В противен случай негативният сценарий значи разреждане на обществения транспорт, тоест влошаване на услугата, което значи препълване на някои превозни средства, което увеличава риска от пандемията. Разреждането е крайна мярка и не бива да се допуска - не е в интерес на обществото, но нашите транспортни оператори са заплашени, не могат да се разплатят на своите кредитори", казва Контрера.

В момента държавата субсидира преференциалните услуги на градския транспорт (като например абонаментни карти за ученици, студенти, пенсионери) и е давала средно 30 милиона през последните години. Така е и във всички други градове в страната. За Контрера обаче "не е нормално" общината да е отделила 150 млн. лв. за градския транспорт миналата година, а държавата - само 30 млн. лв. Но удобно пропуска, че като най-голям и богат град София е нормално да инвестира повече в транспорта си и ако не може да го прави, проблемът е в нейните управници.

Ток и жица?

Зарков и Контрера изброиха редица европейски градове, които са получили държавна помощ заради кризата (виж карето). Всички те обаче са във връзка с коронавируса и са задействани още през 2020 или 2021 г., докато в София общинските съветници наблягат особено на аргумента с по-скъпата електроенергия. Те дават пример, че ако през 2020 г. разходите за ток на градския транспорт и метрото са били 39 млн. лв., за 2022 г. очакваната сума е 111.9 млн. лв. Това обаче е изключително манипулативно, тъй като за база се взима точно годината с рекордно ниските цени на тока заради локдауните (с около 20% под нивата за 2019 г.) и когато самият градски транспорт работи с изключително разредено разписание заради малкото пътници, особено през март при първия локдаун. В същото време не се посочват разходите за ток за 2021 г., а се дава някаква неясна прогноза за 2022 г. Реално към момента никой не знае колко ще е средната цена на тока през тази година, но повечето очаквания са тя да се понижи значително от пролетта. За първите 12 дни на януари например средната борсова цена на енергията е под 300 лв./мВтч, докато за декември беше 429 лв./мВтч.

Освен това общинските транспортни дружества получават компенсации за скъпия ток по схемата, работеща за всички фирми. И ще продължат да получават такава поне до края на март 2022 г. Но по думите на Контрера те не са достатъчни, идват със закъснение и сега са нужни "живи пари". Защо обаче Столичната община не може да ги осигури, а трябва да се намесва държавата, не е ясно.