Могат ли българските градове да станат "умни" и "зелени"

"В нашата кандидатура виждаме естественото продължение на политиките, водени по посока опазване на околната среда и надграждане на ангажиментите поети с отличието "Европейски зелен лист" 2021", споделя Таня Христова, кмет на община Габрово. "Тъй като действията срещу изменението на климата все повече изискват внедряване на "умни" и иновативни решения, в кандидатурата на Габрово ще подчертаем най-важните проекти и инициативи, а те са свързани с инвестициите в екологичен градски транспорт, развитието на интегрирана система за управление на отпадъците, пилотния проект за "умно" разделно събиране на отпадъците, депозитната система за обратно приемане на отпадъчни материали, очаквания процес по сертифициране към Zero Waste Europe. Ще включим и предстоящите ни намерения за инвестиции във фотоволтаични и термални инсталации в публични сгради, стремежът към нискоемисионна индустриална зона и развитието на дигиталните модели", споделя още тя.

Столичната община също ще бъде сред основните претенденти: "София стана един от първите градове с таксономичен анализ, който полага основите на дългосрочна устойчивост по линията на трансформацията на градовете във въглеродно неутрални. Фокусираме върху няколко направления. Първият е енергийната ефективност, където залагаме дългосрочната рамка всички обществени сгради да генерират екологична енергия от фотоволтаици и/или водородни клетки, с което да драстично ще бъдат намалени вредните емисии. Вече имаме реализирани такива пилотни проекти, които бързо могат да бъдат приложени в мащаб при осигурено финансиране. Втората линия е дигитализацията. Предвиждаме създаването на Столичен център за големи данни. Той ще ни позволи в реално време да събираме и обработваме данни от целия град - трафик, въздух, човекопоток, паркоместа, градския транспорт и много други. Благодарение на него ще успяваме много бързо и ефективно да събираме и обработваме данни, които да произвеждат високоефективни политики", споделят още от Столичната община.

От своя страна община Варна планира участието си и бъдещите си планове за проучване и създаване на бързи фериботни връзки между пристанище Варна и кв. "Аспарухово", както и до други по-малки места по периферията на Варненското езеро. Още насърчаване и стимулиране изграждането на зелени покриви (или стени) върху частни сгради чрез преработване на планирани за одобрение проекти за ново строителство или за обновяване на съществуващи сгради, което е част от европейските климатични цели и др.

При разговорите на екипа на в. "Капитал" с общините Русе, Бургас и Пловдив те заявиха интерес за участие, но все още обмислят кандидатурите си.

Що е то "умен град" и колко "зелен" е той?

В Европейския съюз близо три четвърти от населението живее в градски райони, като се очаква този дял да нарасне до малко над 80% през 2050 г. Концентрацията на хора и дейността в градовете често причинява високи нива на замърсяване и негативни въздействия върху въздуха, водата и отпадъците. Към момента градовете потребяват около 80% от енергия в Европа. В същото време те предоставят центрове, в които хората, бизнесът и ресурсите могат да се обединят за иновативна дейност, специализация и повишаване конкурентоспособността на регионите.

"Умният град" е място, в което традиционните мрежи и услуги стават по-ефективни чрез използването на цифрови решения в полза на жителите и бизнеса, дефинира Европейската комисия. Всъщност "умният град" цели още ефикасно използване на ресурсите и по-малко негативен ефект върху околната среда. Това означава по-интелигентни градски транспортни мрежи, подобрено водоснабдяване и съоръжения за изхвърляне на отпадъци, по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите. Не на последно място, "умният град" се свързва с по-отзивчива градска администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население.