🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Един ден дъжд

Защо може и да няма един голям виновник за потапянето на селата край Карлово

Това, което някога е било село, сега прилича на дъно на река, с парчета бетон, коли, желязо и много кал навсякъде
Това, което някога е било село, сега прилича на дъно на река, с парчета бетон, коли, желязо и много кал навсякъде
Това, което някога е било село, сега прилича на дъно на река, с парчета бетон, коли, желязо и много кал навсякъде    ©  Зорница Петрова
Това, което някога е било село, сега прилича на дъно на река, с парчета бетон, коли, желязо и много кал навсякъде    ©  Зорница Петрова
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Да видиш потоп с очите си прави странни неща с хората. Кара ги например да приемат доста по-буквално Библията.

Георги от село Каравелово, Карловско, заедно с жена си миналия петък станал случаен свидетел на силата, която представлява движеща се стена от вода. Докато бързали да помогнат на роднина в съседното село Богдан, където водата връхлетяла първо, се озовали между двете села и успели да видят отдалеч първата и втората вълна, които ударили Каравелово. Гледката била смразяваща. "Гледаш отдалеч как водата идва и удря там, където е семейството ти", разказва той, докато почиства следите от калния потоп.

Семейството му, както и цяло Каравелово за щастие се е отървало само с уплаха. Но водата е отнесла със себе си една трета от селото. Къщата на Георги е двуетажна, но следата откъде е минала калната стена от вода си личи между първия и втория етаж (в момента първият е необитаем). Следите са навсякъде: това, което е било улици, сега представлява де факто кално поле с оваляни в него парчета бетон, желязо, останки от коли и изкопи от асфалт. Където до преди седмица е имало село, сега има дъно на река. "Тук валя един ден", казва човекът и припомня библейския потоп - "представете си, ако вали 40".

Потопът и доброволците

Следите от потопа започват километър-два преди селото - големи ливади, в които има малки езера, довлечени дървета, наноси от кал. Това, което се е случило сутринта на 2 септември, е аномалия, твърдят синоптиците. След голямо засушаване и няколко седмици с горещини внезапно концентрирана облачна маса се е задържала над района на Карлово и Сопот и е изляла огромно количество вода.

"Причинено е от рекордни дъждове като интензивност и количество около 200 л/м2. Водното количество, формирано от интензивния дъжд, чрез деретата е постъпило в река Стряма, като при с. Баня е измерено количество от 420 м3/сек", казват от местната Басейнова дирекция. Това, за сравнение, е четири пъти повече от нормалното в рамките на няколко часа. Както обясни образно министърът на земеделието Явор Гечев в едно интервю, все едно да излееш два бидона вода на един квадратен метър.

Проблемът за Каравелово и съседното Богдан е, че местните малки горски потоци се събират заедно точно преди равнината част и селата и малко след тях се вливат в Стряма. Излизайки от гората, водната вълна се е разпростряла бързо и е заляла по-голяма площ.

Това количество вода е напълнило и Стряма, като надолу по реката тя е скъсала диги и приливната вълна е стигнала около 40-ина километра по-надолу до село Трилистник в ранните часове на 3 септември (където също имаше поражения и наводнения).

Това е безспорната част от историята. Към нея се добавя бързият и вдъхновяващ алтруизъм на групите доброволци, които се мобилизираха да помагат за отриването на калта, почистването на къщите и махането на дървесните трупи. Това ще е особено важно в следващите дни, преди калта да засъхне и да може да се маха само с голяма техника.

Армията, която пристигна в няколко автобуса в селата заедно с пътностроителната техника, докарана от големите фирми там, помогнаха за първоначалното отпушване и оттичане на водата, както и за стабилизирането на коритата. Работа ще има много. "Трябва да вкараме обратно реката в коритото, това е първата ни задача", каза кметът на Каравелово Славка Червенкова. Според нея около 100 къщи са засегнати. В половината село все още няма вода и ток.

Можело ли е да не се случи така

По-спорен е въпросът "кой е виновен". Като всяко нещо в българската реалност в последните години медии и социални мрежи започнаха да подхвърлят този горещ картоф още в първите часове след водната вълна.

Виновен ли е кметът на Карлово Емил Кабаиванов?

Той е колоритен образ, осъден от специализирания съд за непозволено раздаване на пари, при това по водния проект на града. Но не е ясно дали и как Кабаиванов носи вина в случая. В общината през 2020 г. и 2021 г. е имало поръчки за почистване на коритата на реките, включително на тези над Богдан и Каравелово. И двата пъти е печелила една и съща фирма - местната "Геновстрой". "Всяка година от бюджета на общината отделяме за всички населени места средства за почистване на деретата на малките реки и през последните години това се прави ежегодно. Изпълняват се поръчките, проблемът е друг: огромното количество дървета от Средна гора довлече пясък и кал", твърди пред "Капитал" самият Кабаиванов.

Кметицата на Каравелово също казва, че те почистват всяка година.

Виновни ли са "Напоителни системи", Басейнова дирекция или друга институция?

Подобно на водната инфраструктура навсякъде в страната, тази в региона също е зле поддържана от години. Кабаиванов побърза да заяви, че "Напоителни системи" носят вината. "От няколко години ние водим кореспонденция и с областните управители, и с "Напоителни системи", и с РИОСВ, и с "Басейнова дирекция" като сме ги алармирали, че река Стряма е опасна и че трябва да се извърши корекция на коритото, което обединява няколко действия", каза той след бедствието.

От държавното дружество отричат. Пред "Капитал" главният инженер Георги Михайлов обясни, че те носят отговорност за много малка част от Стряма, и то там, където реката не е наводнила села. Михайлов призна, че има скъсани диги и дружеството ще се старае да ги оправи в следващите два месеца.

Бившият областен управител Дани Каназирева подкрепи Кабаиванов и написа, че проектът за почистване на коритата е готов от 2021 г., но е бил спрян от Басейнова дирекция и РИОСВ. За "Капитал" от РИОСВ - Пловдив, потвърдиха, че има такъв проект от септември миналата година, но е спрян заради две жалби от "един и същи жалбодател, който оспорва правото на община Карлово да бъде възложител и твърди, че предвидените дейности са в нарушение на Закона за водите". Кой е мистериозният жалбоподател от РИОСВ не уточниха. Тъй като проектът не е публичен, не може да се види и дали в него наистина се нарушава закона.

Виновни ли са сечите?

Това е тезата, около която се обединяват местните. Но не толкова за незаконна сеч, колкото за хвърлени остатъчни клони и дървета - при изливането на огромното количество вода, твърдят хората, те са изиграли ролята на бент, който е запушил реката. Това е допринесло за вълната. "Нагоре в планината се вижда - дъното е излъскано, няма нищо", казва един от селяните.

Доказателствата са навсякъде в селото. Водата е донесла подаръците от гората право в центъра на Каравелово: хиляди кубици дървесина.

Това тепърва ще се проверява, но с тази теза не са съгласни нито министърът на земеделието, нито един от експертите по темата - бившият шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев. Явор Гечев обясни пред БНР, че нямат никакви сигнали за прекомерна или незаконна сеч в района. Дунчев каза същото за платформата за сигнали "Защити гората". "Тези клони се оставят по всички европейски и български закони, за да оставят биомаса в гората. Ако няма порой, те си изгниват. И не могат да тръгнат, ако не са в коритата", твърди той. Неговото обяснение за огромното количество дървесен материал, помел селата, е друго.

Възможно е при почистването да са били изрязани и здрави дървета и това да е спомогнало за подриването на брега, който постепенно се оголва и бива отнасян от наводнението. Това обяснява излъсканите до голо корита на реките. От друга страна, при правенето на горски пътища булдозери изблъскват скална маса и дървета в деретата. "Това е навсякъде в България", казва Дунчев. Над Каравелово минава горски път.

Преди зимата

Дунчев обаче посочи и друго. "На сателитните снимки се вижда нещо много интересно - целият район над Карлово е бил гол преди век, прорязан от ерозионни урви. Там е възстановявано и залесявано, предимно с борови гори, запазени са и дъбовите. И това е подобрило характеристиките, за да пазят от наводнения." Това според него говори, че сечта в такива места трябва да се ограничи съвсем, за да се пазят населените места под тях.

Междувременно трябва да се правят нови мостове (има поне 10 скъсани), нови пътища, нови корита на реките. Това, уви, вероятно ще бъде направено порочно - изследване доказа, че парите, раздавани по този начин, водят до повече общинска корупция. А времето не е твърде много - скоро идват есенният и зимният период, когато дебитът на реките по естествен път ще се увеличи.

Георги пък има да почисти първия етаж, за да става отново за живот. Той не обвинява никого - такъв потоп се случва веднъж на 50 години, казва човекът. Последният път, когато Каравелово е било удавено така, е бил преди повече от половин век.

Този въпрос по някакъв начин е по-страшен от всеки, който журналистите задават. Дори ако никой не е големият виновник, или ако всички са виновни по малко, колко готови сме за бъдеще, в което порои като този над Карлово ще се изсипват много по-често от веднъж на 50 години?

По темата работиха и Анина Сантова, Наталия Бекярова

Пари от ЕС - само при поискване

Фонд "Солидарност" на Европейския съюз (ФСЕС) е създаден за реагиране при големи природни бедствия и като израз на европейската солидарност с регионите, засегнати от бедствия в рамките на Европа. Фондът е създаден в резултат на сериозните наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г. Оттогава той е бил използван при 100 различни бедствия, породени от природни катастрофи като наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суша.

Заявленията трябва да бъдат получени от комисията в срок от 12 седмици от датата на първите щети, причинени от бедствието. България последно е искала пари от фонда през октомври 2017 г.
Все още няма коментари
Нов коментар