Ново дъно

Резервоарите пресъхват и усложняват преминаването към зелена енергия

Загубата на водна енергия не е малък проблем    ©  Reuters

Из целия американски Запад гледката носи белезите на мегасушата, която дехидратира региона през последните над две десетилетия. Туристите могат да се разходят из каньоните на Аризона, които някога бяха под вода. Полета в Калифорния, някога пълни с жадни растения като люцерна, сега пустеят. Призрачни градове, наводнени отдавна, за да бъдат създадени резервоари, се появяват отново.

Настоящата суша е най-сухият 22-годишен период, който Югозападът е виждал през последните 1200 години, сочи изследване на академичното издание Nature Climate Change. На 16 август, когато федералното правителство обяви нова серия спирания на водата в Невада и Аризона, 86% от Запада бе "абнормално сух" и половината регион изпитваше значителна суша. Части от региона отдавна са безводни и неприветливи, но създадените от човека климатични промени увеличиха значително тежестта на сухите периоди.

Сушата в региона удря не само по селското стопанство и екосистемите. Енергийната инфраструктура на Запада е под заплаха. Язовирите в много резервоари генерират ток от вода и през последните десетилетия осигуряват стабилна и устойчива възобновяема енергия. Около 32% от възобновяемата енергия на Америка през 2021 г. идваше от водни централи, 44% от която генерирана в щатите Калифорния, Орегон и Вашингтон. Учените хвалят хидроенергията заради нейната гъвкавост - когато търсенето на ток скочи, токът от вода лесно може да се увеличи.

Но докато нивата на водата в резервоарите на Запад спадат, същото се случва и с водната енергия. Скорошен анализ от WWF сочи, че хидроенергийните проекти в американския Запад са сред най-уязвимите при недостиг на вода на световно ниво.

Докато нивата на водата падат, същото се случва и с водната енергия.

Някои места вече усещат ефектите. През 2021 г. Калифорния затвори станция в езерото Оровил, един от най-големите резервоари в щата, след като водните нива паднаха под нужното за създаване на електричество. Обичайно централата може да произведе достатъчно ток за 80 хил. домакинства. Езерото Пауъл, на границата с Юта и Аризона, върви към същата съдба. Колосалният бетонов бент, който пресича реката Колорадо, може да произведе достатъчно ток за 5 млн. домакинства в седем щата. Изследване от Oak Ridge National Laboratory предупреждава, че резервоарите в Айдахо, Орегон и Вашингтон, които са собственост на правителството, може да произвеждат по-малко ток през летните месеци. Изследователите предполагат, че в бъдеще температурите могат да доведат до значителни загуби на воден ресурс заради изпаряване.

Загубата на водна енергия не е малък проблем. Електропреносната мрежа вече е претоварена, а търсенето на енергия само ще се повишава, докато всякакви уреди - от фурни до коли - преминават на ток. Надеждите са, че възобновяемите източници и енергията ще могат да заместят хидроцентралите. Краткосрочно обаче решението е по-мръсно. Производството на ток от вода в Калифорния е паднало с 62% от 2019 г. насам. Вместо това щатът гори повече природен газ, за да го замести.

Терминът "мъртъв басейн" скоро ще се присъедини към вече популярния "мегасуша" в американския речник, особено през 2023 г., когато резервоарите ще стигнат до нива, при които вече не могат да изпомпват вода, още по-малко да произвеждат ток. Липсата на вода отдавна определя как изглежда Западът. А бъдещето изглежда все по-сухо.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Настръхнала козина във вълчите войни



Следващата битка във вълчите войни на Америка започва. През 2020 г. гражданите на Колорадo гласуваха за връщането на сивите вълци в щата им до края на 2023 г. Това може да звучи безвредно, но дори вълците не могат да се разминат с партийната политика. Републикански щати като Уайоминг, Айдахо и Монтана виждат вълците като заплаха за фермерите, а законите, които защитават вълците - като прекалено дългата ръка на правителството. Либерални щати като Колорадо виждат връщането на вълците в природата като важна мярка за консервацията им и изкупление за почти пълното им унищожаване в региона през XIX и XX век. Тези политически различия може да се окажат проблем за колорадските вълци, когато се появят отново. Всеки вълк, който се окаже на неприятелска територия, може да бъде убит. Доналд Тръмп премахна сивите вълци от списъка със застрашени видове през 2020 г. Това няма да спре Колорадо, но очаквайте вой от гняв сред западните републиканци през 2023 г., ако администрацията на Байдън реши да отмени решението на Тръмп.