Бургас тръгва към зелено бъдеще: сгради с нулево потребление и ток от боклук

"Най-голямото предизвикателство всъщност е захранването ѝ с биоразградимите отпадъци, защото това значи да реорганизираме цялото сметосъбиране на общината", коментира още Балтина и припомни, че според европейските директиви от 2025-та година те трябва да бъдат изведени от смесения отпадък, а ако това не бъде изпълнено, общините са застрашени от санкции, а на национално ниво - от поредна наказателна процедура.

Боклукът като суровина

Пример за последователните усилия на общината в посока разделно събиране и оползотворяване на отпадъците е и партньорството ѝ с местното подразделение на един от глобалните лидери в производството на плочести материали от дървесина - австрийската Kronospan.

Компанията разполага с единствената система у нас за почистване и рециклиране на дървесни отпадъци, като капацитетът ѝ е за преработка на над 100 тона суровина годишно, а целта е 30% от вложената дървесина да се осигурява от дървесни отпадъци.

По време на дискусията Петър Дишков, мениджър снабдяване с дървесина в "Кроношпан България", посочи, че производствената им база има внедрена технология за рециклиране на всякакви неопасни дървесни отпадъци - стари мебели, ламперия, дървесни опаковки и т.н. Към момента дружеството има сключени споразумения с над 40 общини, на които предоставя безвъзмездно транспортиране и рециклиране на дървесните отпадъци.

"Първото споразумение, което подписахме през 2019 г., беше именно с община Бургас и мога да твърдя, че към момента те имат най-добре изградената система за разделно събиране в страната. Това разбира се не значи, че по отношение на дървесните отпадъци няма още много какво да се желае" , коментира Петър Дишков.

Според него усилията на местната власт трябва концентрирано да се насочат към информационни кампании за гражданите, защото липсва осъзнаване от тяхна страна, че преминаването към по-зелена икономика и градове зависи преди всичко от тях самите.

"Дървесните отпадъци, които не са предадени за рециклиране, отиват или в печките на хората, където замърсяват въздуха, или отиват за депониране, което коства финансов ресурс на общините, който би могъл да се изразходва далеч по-смислено."

Зелена енергия за бизнеса и общините

По време на дискусията, в контекста на двата инвестиционни проекта на община Бургас за изграждане на соларни паркове беше засегнат и въпроса за така наречените енергийни общности - организации на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които споделят, произвеждат и използват енергия за общо благо. Поради несъвършенства в законовата рамка, която трябва да регламентира дейността им, на практика в България такива не съществуват.

Според Весна Балтина усъвършенстването на нормативната уредба в тази посока би дало много повече възможности на местната власт да финансира проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.

Радослав Рачев, оперативен директор на компанията за търговия на ток "КЕР Токи пауър", който също взе участие в дискусията в Бургас, се съгласи, че законодателството, касаещо производството и търговията на енергия от възобновяеми източници, е далеч от съвършенство и то не само в частта, касаеща енергийните общности.

Наблюденията му показват, че бизнесът е далеч по-адаптивен към интензивно променящата се среда и е свикнал да намира гъвкави решения на проблемите си. По думите му интересът на частните инвеститори към проекти, свързани с производство на зелена енергия, нараства лавинообразно през последните две години.

"Едно решение, което отново става популярно, са т.нар. Power Purchase Agreements - PPAs, или дългосрочни договори за покупка на електроенергия на фиксирана цена. Пазарните участници разбраха, че движението на цените не е само в една посока и все повече възприемат PPA за нормално решение, което балансира двете страни на уравнението - предлагането и търсенето, като елиминира или поне минимализира пазарния риск", коментира Радослав Рачев.