Топлинен остров в центъра на София: Какво значи това и как може да се противодейства

А местните власти със сигурност има какво да направят, за да се ограничат вредните ефекти от него - и с градоустройствени и технологични решения, и с подходяща организация на работата и темпа на градския живот, и с информационни кампании.

Какви са негативните ефекти

Градският топлинен остров има много сходни характеристики с горещите вълни, но той е типичен за градовете и има само локален топлинен ефект - понякога и не само лятото. Но двата феномена могат да си взаимодействат и да засилват ефектите един на друг.

Влияние на градския остров на топлина Автор : Лидия Витанова, Асен Ненов Преглед на оригинала

Един от най-вредните ефекти на топлинния остров е, че той допринася за по-високи температури и намалено охлаждане през нощта, отбелязва Лидия Витанова. Това води и до по-високи нива на замърсяване на въздуха, има и негативни ефекти върху човешкото здраве, съня и работоспособността.

Друг проблем е увеличеното потребление на енергия за охлаждане, а това означава и повече емисии на парниковите газове - съответно всички негативи от това.

Каква е ситуацията в Европа и България

Над 4% от смъртните случаи през лятото в европейските градове се дължат на градските топлинни острови според Института за глобално здраве в Барселона. Данни на Европейската агенция по околна среда сред над 100 града в Европапоказват, че през лятото градските острови на топлина с повече от 2°C масово са факт в Централна и Югоизточна Европа. Данни на системата на ЕС за наблюдение от Космоса Copernicus показва пък наличие на градски острови на топлина в повечето големи градове в Европа.

Брой екстремни горещи вълни (2020 — 2052 г.) и ефект на градския топлинен остров в 100 европейски града Източник: Европейска агенция по околна среда Преглед на оригинала

Разликите между градските централни части и покрайнините в някои от тях са от порядъка на 3-4°C - подобна е ситуацията и в София. До 2050 г. се очаква температурата в централната част на София да се увеличи с приблизително още половин градус спрямо 2012 г.

По-добре е ситуацията в други големи градове като Пловдив и Варна, където разликата между централните части и покрайнините е около 1°C до 2°C по текущи изследвания на д-р Витанова. Близостта на Варна до морето я прави по-прохладна, докато в Пловдив водещи фактори са специфичната топография и климатичните условия.

Какво може да се направи?

Добри практики в много градове има в изобилие, и то в много насоки: умно градско планиране, сгради, мобилност, енергия, озеленяване, управление на води и отпадъци, както и образование и управление. За жалост в България те се броят на пръсти.

Проектът Umbrella Sky, например, е прилаган в множество места по света, включително в Европа, Канада, САЩ и др. Идеята е цветните чадъри, които покриват тесни централни улички, да осигуряват сенчести зони за пешеходците. В същото време те носят и настроение и чар на градовете.

Източник: Shutterstock

Друг пример е практиката на разпръскване на "суха мъгла". Системата работи на принципа, на който дърветата охлаждат въздуха чрез изпаряване. Чрез пръскане на мъгла с изключително фини частици от дюзите тя охлажда зоната с 2-3°C. Подобни системи в последните години се срещат и в София и Бургас, но най-често става дума за единични частни инициативи - например, на заведения, които нямат системно въздействие.

През последните десетилетия стана всеобща практика в много страни да се използват и озеленени външни стени и покриви на сгради, отбелязва още Лидия Витанова. "Зелените коридори" също са много ефективен начин за охлаждане на пътните платна, междублоковите и отворените пространства в градска среда.

Източник: Shutterstock

Според Лидия Витанова важно е във взимането и прилагането на решения да участват и управляващите, и бизнеса, и гражданите. Така хората могат да поемат отговорност чрез активно участие, промяна на навиците си и като си взаимодействат с правителството и бизнеса. Има градове, в които администрацията дори е предвидила позиция, която има огранизационни и координационни функции във връзка с опасните горещини - например Атина.

В България за съжаление има сериозни дефицити по отношение на всички подходящи мерки срещу затоплянето на градовете, свързани с държавно и местно управление. Например, сградите: би помогнало да има изисквания за материалите и цветовете на фасадите при саниране или ново строителство, както и за алтернативни източници на енергия и финансови стимули за зелени покриви и фасади.

Що се отнася до мобилността, то решението е намаляване на трафика - през ограничени за коли зони, подмяна на автопарка с електрически превозни средства, изграждане на велосипедна мрежа, стимули за повече градски транспорт. Трафикът в София обаче е едно от най-слабите места на управлението на града, където почти 1 млн автомобили на средна възраст 19 години владеят всяко негово кътче.

Важно е да се подобри и ефективността на публичните пространства и неизползваните площи и да има и повече зелени, рекреационни зони. А също и повече водни пространства, каквито в София като цяло не са в изобилие.

Инсталиране на умни интерактивни табла с цел осведомяване на гражданите за текущи топлинни рискови фактори, както и други канали за комуникиране на рисковете с гражданите също са от значение.

Самите граждани също могат да бъдат проактивна страна в много дейности - например да избират алтернатива на придвижването с автомобили с вътрешно горене, независимо дали са е-коли, велосипед, е-тротинетка, градски транспорт и т.н. У дома решение са и умни приложения и уреди с цел намаляване на енергийната консумация. А на ниво местни общности помагат активности като засаждане на дървета и растителност в кварталите.

Глобалното затопляне ще има все повече ефект върху качеството на живот, включително и в Европа и България. Нужно е гражданите да бъдат добре информирани и да участват активно в акции за подобряване на климата, обобщава Лидия Витанова.