🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ООН: Светът има по-малко от десетилетие, за да избегне климатично бедствие

Всички трябва да ускорят плановете си за нулеви нетни емисии с едно десетилетие, призова главният секретар Антонио Гутериш

Очаква се екстремнитe крайбрежни наводнения, които преди се случваха веднъж на век, да се случват поне веднъж годишно към края на века на много места
Очаква се екстремнитe крайбрежни наводнения, които преди се случваха веднъж на век, да се случват поне веднъж годишно към края на века на много места
Очаква се екстремнитe крайбрежни наводнения, които преди се случваха веднъж на век, да се случват поне веднъж годишно към края на века на много места
Очаква се екстремнитe крайбрежни наводнения, които преди се случваха веднъж на век, да се случват поне веднъж годишно към края на века на много места
Темата накратко
  • Повишаването на глобалната температура над 1.5 C вероятно ще бъде достигнато още до 2030 г.
  • Значителните въздействия от изменението на климата ще стават много по-лоши.
  • Човешката дейност недвусмислено е причина за глобалното затопляне.

Изгарянето на изкопаеми горива застрашава благосъстоянието на хората и стабилността на голяма част от живота на Земята, a шансът да избегнем най-тежките последствия бързо се изчерпва, сочи изключително притеснителният нов доклад на водещия световен научен орган за климата - Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC). Документът от общо 37 страници обобщава резултати, прочувани от групата през последните пет години, които възлизат на около 10 000 страници научна проза.

Изводите в него са, че целта, около която се обединиха правителствата в Парижкото споразумение - да се избегне повишаване на глобалната температура над 1.5 C, най-вероятно ще бъде пропусната. Светът вече се е затоплил с над 1.1 C и сега експертите казват, че има вероятност да се надхвърли 1.5 C още през 2030 г.

Докладът очертава значителните въздействия, които изменението на климата вече оказва върху света, и обяснява, че те ще стават много по-лоши. Очаква се например до 2100 г. екстремни крайбрежни наводнения, които се случваха веднъж на век, да се случват поне веднъж годишно в половината от местата за измерване на приливите и отливите в света - места, където се правят записи на морското равнище.

В документа се казва още, че чистата енергия и технология могат да бъдат използвани, за да се избегне нарастващото климатично бедствие, а бързото намаляване на изкопаемите горива може да предотврати най-лошите последици от изменението на климата. Но за да се случи това, всички страни трябва да придвижат своите планове за нулева нетна консумация с едно десетилетие, посочи и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, според когото докладът е "ръководство за оцеляване за човечеството".

"Лидерите на развитите страни трябва да се ангажират да достигнат нетната нула възможно най-близо до 2040 г.,", каза той в изявление. И също така призова Индия и Китай, които обявиха планове за нулева нетност за периода след 2050 г., също да опитат да ги придвижат с десетилетие напред.

Докладът подчертава няколко момента за изменението на климата и неговото въздействие:

  • Емисиите на парникови газове, генерирани от човешката дейност, недвусмислено са причина за глобалното затопляне и те продължават да нарастват, като някои държави и групи допринасят много повече от други.
  • Светът трябва да намали емисиите на парникови газове до 60% под нивата от 2019 г. до 2035 г. Добавянето на тази цел е важен детайл по пътя към нулеви нетни емисии (досега заявените цели са фокусирани върху 2030, 2040 и 2050 г.) Това създава конкретна цел за следващите 10-годишни обещания за климата, които страните ще поемат през 2025 г.
  • Широко разпространени и бързи промени в планетарните системи вече са настъпили, като тяхното въздействие засяга непропорционално популациите по света. Повече от 3 милиарда души са силно уязвими от изменението на климата.
  • Адаптирането към новата климатична реалност напредва, но не достатъчно. Настоящите нива на финансиране са недостатъчни. Повишеното затопляне ще затрудни адаптацията.
  • Рисковете нарастват правопропорционално на затоплянето. "Дълбоките, бързи и устойчиви" съкращения на емисиите могат да избегнат някои бъдещи промени, но не и други.
  • Светът ще надхвърли 1.5 C на затопляне "в близко бъдеще", освен ако емисиите не достигнат пик преди 2025 г, след което да започнат да спадат.
  • Надвишаването на ръста на температурата с 1.5 градуса не е задължително необратимо според доклада, но вероятно ще изисква и широкомащабно използване на технологии за отстраняване на въглероден диоксид. Учените смятат, че използването им може да е реалистичен план за връщане на температурата на Земята под контрол. Някои обаче имат своите съмнения, като казват, че тези технологии са още недоказани.

"Знаем какво трябва да се направи, но частта за отстраняване на въглерода и идеите за улавяне и съхранение на въглерод са огромно разсейване от целите", каза Лили Фюр от Центъра за международно екологично право. "Но мисля, че привържениците на тези технологии ще го завъртят така, че да кажат, че това е огромен призив за инвестиции в премахването на въглерода, което уж ще реши проблема."

IPCC публикува изследванията и анализите си на климата в своя шести цикъл работа по темата от 2018 г насам. Глобалните емисии оттогава обаче не са намалели, а са продължили да нарастват, което налага по-драстични и незабавни стъпки за тяхното ограничаване според експертите. Скорошното достигане на нетни нулеви емисии е от решаващо значение, смятат те. В същото време страни, които са най-големите източници на емисии в света - като Китай, все още разширяват тази инфраструктура, а САЩ решиха да добиват петрол в Аляска.

В същото време климатичните рискове ескалират. "Трупат се все повече доказателства за метеорологични крайности като горещи вълни, обилни валежи, суши и тропически циклони, както и доказателствата, че те са резултат от човешкото влияние", пишат учените.