Новият климат: 40°C e новото 30°C, но има как да адаптираме икономиката и живота си
Тенденцията и в България е за повече, по-дълги и по-интензивни горещи вълни
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Тенденцията в Европа е за повече, по-дълги и по-интензивни горещи вълни, а лета като настоящото и по-лоши ще са новото нормално.
- Има какво да се направи, за да се предпазят икономиките и хората да запазят качеството си на живот в новия климат.
- Добри примерите от други държави има, но в България мерките още са предимно на хартия.
Цербер и Харон влезли в един бар и превърнали Южна Европа в ад. Двете горещи вълни със заслужени имена на митологични същества от подземното царство застъпиха една след друга в средата на юли и затиснаха Южна Европа като похлупак на врящ котел, без да й позволят да си поеме и глътка хладен въздух в продължение на повече от две седмици. В същото време екстремно горещи вълни и в други краища на света донесоха рекорди от над 50 градуса в САЩ, Китай, Северна Африка и на Арабския полуостров. При това наскоро стартиралото климатично явление "Ел Ниньо", който има затоплящ ефект в глобален мащаб, тепърва ще се разгръща и прогнозите са следващото лято да бъде още по-горещо.
Дежурният спор дали се случва нещо извънредно с климата или "то винаги е имало жеги през юли" в случая е излишен. Фактите са измерими и те ясно показват, че в последното десетилетие в Европа, най-бързо затоплящият се континент в света, всяко лято е по-горещо от следващото, а броят на екстремно горещите вълни е нараснал 3-4 пъти. Климатолозите са категорични, че тенденцията ще продължи да се развива, а лета като настоящото и дори по-лоши ще са новото нормално.
Така не става дума за това дали хората и инфраструктурата могат да се справят в дни с много високи летни температури, каквито исторически в региона наистина винаги е имало. А дали могат да се справят с много повече, много по-интензивни и много по-дълги периоди с екстремни температури, докато "нормалните" летни градуси също постоянно се покачват и "облекчението" след горещата вълна е от порядъка на 35°C.
Най-важният въпрос сега е този за адаптацията: има ли какво да направят държавите, градовете и обществата, за да предпазят икономиките и хората и да запазят качеството на живот в новия климат. Да, има:
Адаптирай, ако можеш
Светът се бори с климатичните промени с две основни стратегии. Едната са усилията за задържане на ръста на глобалните температури - това са мерките за декарбонизация, за намаляване на парниковите емисии, за повече чиста енергия и т.н. Но дори те да сработят, ще са нужни десетилетия, преди да се усети осезаем климатичен ефект. Междувременно в действие идва другата стратегия - да пригодим икономиката към новите условия и да се приспособим да живеем и в тях.
В Европа държави като Испания, Италия, Гърция, Франция и др. работят за адаптация вече десетилетия. България изостава, въпреки че попада в регион, който се оценява като особено уязвим към всички екстремни явления - високи температури, горещи вълни и суша, проливни дъждове и наводнения. Добрата новина е, че страната ни все пак има Национална стратегия за адаптация към изменението на климата, която включва подробни мерки на различни нива за секторите, които се очаква да бъдат засегнати от климатичните промени - те са, общо взето, всички. Лошата новина е, че стратегията се роди едва през 2019 г, а в последвалите години с пандемия и политическа криза, напредъкът по нея изглежда минимален, ако го има изобщо.
Малки разлики с огромно значение
Докато светът се бори да спре ръста на глобалните температури под 1.5°C над прединдустриалните нива, Европа вече е средно с 2.3°C по-топла. В България повишението още е под това ниво, но повечето климатични модели прогнозират то да достигне 3 или 4°C до 2080 г. Зимите, класифицирани като студени сега, ще се случват по-рядко през 20-те години на XXI век и вероятно ще изчезнат напълно до 80-те. Обратно, горещи лета ще има по-често и се очаква почти всяко лято да бъде необичайно горещо през 80-те, пише в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата.Няколко градуса по-високи средногодишни температури звучи измамно малко. Но това не означава, че средните температури във всеки сезон ще се увеличат с 3-4 градуса. В България например моделите показват по-мека зима, по-хладна и влажна пролет и много по-горещо лято. Ръстът също така няма да е равномерен в страната - на места ще е много по-голям. Така райони, които и сега страдат от летни жеги, е възможно трайно да започнат да изпитват температури от над 40°C през лятото.
Защита за икономиката
Дългосрочно горещите вълни и трайно по-високите летни температури носят големи рискове за секторите, които са ключови за икономиката и живота ни - като земеделие, транспорт, енергетика. Много от културите, отглеждани днес в страната, не са подходящи или адаптирани за летни температури от 40 градуса и с времето вероятно ще трябва да се подменят с по-устойчиви сортове и дори с нови култури. Напояването и бързото модернизиране на поливната инфраструктура в България вече е спешен въпрос. Мерки са нужни и за животновъдните стопанства - охлаждането им, напояването на животните и смяната на породите с по-издръжливи на горещ климат ще излиза все повече на дневен ред с годините.
Енергийната инфраструктура също трябва да се подготви за все по-голяма консумация на ток за охлаждане. При задържане на температурите трайно над 35 градуса климатиците са единственото решение за ефективно охлаждане, макар да създават други проблеми (например загряват допълнително и без това твърде горещите градове). Но самите високи температури също могат да повредят енергийната инфраструктура, особено ако е остаряла. Претоварване или големи повреди в градовете могат да създадат каскадни проблеми като нарушения в климатизацията и движението на част от градския транспорт - метро, трамваи, тролеи, работата на болници, на бизнеса и т.н.
Прекият ефект от жегите в транспорта също може да е многостранен - високите температури могат да повредят пътища, релси и др. и да блокират работата на превозвачите и да доведат до загуби за тях, съответно да засегнат и потребителите: закъснели пратки, дълги пътувания, дискомфорт. Адаптирането на транспортната инфраструктура и подмяната на материалите с устойчиви на много високи температури ще е скъпо начинание. Това важи и за строителството, в което материалите, които не поглъщат и отразяват топлината, енергийната ефективност, озеленяването трябва да се превърнат в норма.
Морският туризъм също е индустрия, която ще търпи огромни щети в цяла Южна Европа, включително и в България. При над 40 градуса плажовете се превръщат не в разхладително, а в опасно място. Лесни решения няма, а за презастроеното българско Черноморие те ще са особено трудни.
Всички тези сектори разчитат и на работници на открито, които са уязвими към топлинен стрес и трябва да помислят за защитата им. Само през миналото лято в Европа над 60 хиляди души са починали вследствие на горещите вълни - това са над 90% от всички жертви на екстремните климатични прояви, а щетите са били за близо 20 млрд евро. Тези две числа се очаква да растат заедно с повишението на средните летни температури и на честотата на горещите вълни.
Бързите и ефективни мерки
В големите градове, които са и най-сложните за адаптация структури, горещите вълни създават ефекта на т.нар. топлинен остров и правят града още по-горещ. Има много примери за добри инфраструктурни решения, които носят облекчение, но също така изискват време и пари - особено създаването на нова зелена (паркове, градини, озеленени зони) и синя (фонтани, градски езера и други водни басейни) инфраструктура в града. Но извън личната грижа за себе си - всеки според възможностите си, има и други общностни мерки, които не са скъпи, а изискват по-скоро креативност, желание, организация и малко усилия от страна на администрацията.
Сред тях са комуникацията с обществото и изграждането на система за ранно предупреждение - особено към уязвимите групи като възрастни хора, хора с хронични заболявания, домовете и центровете за бездомни хора и бежанци, училищата и детските градини и др. В тази група влизат и хората с ниски доходи, които често работят при лоши условия и нямат климатизирани домове и автомобили. В България тези групи са многобройни и макар здравият разум да сочи, че хората би трябвало да могат да се грижат за себе и си и да се предпазят в опасни моменти, това често не е съвсем така. Както отбелязва здравният специалист с експертиза в климатичните промени Зорница Спасова, промените се случват бързо, а продължителните и много интензивни горещи вълни не са нещо, с което хората са свикнали. Те се нуждаят от предупреждения и напомняне, че това не е "нормална" лятна жега. Националната стратегия предвижда създаването на такава система, но тя все още не е факт.
Атина например, една от най-горещите столици в Европа, не само има предупредителна система със есемеси и съобщения по медиите, но поддържа и телефонна линия за информация и насоки как хората да се предпазят, както и за спешни сигнали за здравни проблеми, създадена със сътрудничество между общината, клиниките в града и Червения кръст. Създаден е и специален уебсайт със съвети как да се предпазим при горещи вълни и карта с климатизираните публични места в града, в които хората могат да прекарат няколко часа при нужда - шопинг центрове, метростанции и дори специално създадени "хладни центрове". Градът е първият в Европа с общинска позиция "Главен директор по горещините" (chief heat officer).
По време на горещи вълни е много важно и социалните системи в градовете да реагират бързо и гъвкаво. Сред многото примери от други градове са например организираните доброволчески групи, които носят храна или пазаруват на уязвими групи в опасните периоди, проверяват самотно живеещи възрастни хора и т.н. В Гърция и Испания домове за деца и стари хора, ако не са изцяло климатизирани, поддържат поне една "студена" стая, в която всеки да прекарва поне по три часа в горещи вълни - това е минимумът, от който човешкото тяло се нуждае, за да може да се охлади.
България е свикнала да мисли за себе си като за страна с умерен климат и четири ясни сезона. Но това се променя много бързо, a хората и системите е редно също да се променят, за да се приспособят. Може би най-важно е първо да отворим очите си: според последните данни на Евробарометър климатичните промени са четвъртата най-важна за европейците тема след инфлацията, войната и имиграцията. Но едва под 4% от българите я категоризират за важна в контекста на ЕС, държавата или икономиката, а още по-малко - в личен план. Причините за това са ясни, но това не прави избора по-адекватен - климатът ще се промени и без да му обръщаме внимание. Колкото по-добре се подготвим обаче, толкова по-малко болезнен ще бъде преходът към него.
Големите промени ще се случват в течение на години и десетилетия и ще изискват огромен публичен и частен ресурс. Само за модернизацията и доизграждането на поливната инфраструктура в България например са нужни около 350 млн евро.
Но за това ще помогнат и европейските фондове като над 25% от бюджета на структурните фондове на ЕС вече са обвързани с действия по изменение на климата, включително и за адаптация. От друга страна, бездействието ще е много по-скъпо. Според макроикономическия анализ в българската стратегия за адаптация, ако не се прилагат адаптационни мерки, загубата на реален БВП към 2050 г. ще е между 1 и 3.5% - т.е. нищоправенето може да изтрие целия годишен икономически ръст на страната.
По-сериозен проблем за предприемането на ефективни действия е сякаш фактът, посочен пряко и в самата стратегия, че хората, бизнесът и администрациите не са добре осведомени за климатичните проблеми и конкретните нужди за адаптация. На политическо ниво има разбиране за потенциалните последици от изменението на климата, пише в документа, но точна прогноза как те ще се проявят в различните сектори е много трудно да се направи. Още повече че както последиците, така и мерките в един сектор ще рефлектират и в други. Това означава, че институциите трябва да вземат предвид много фактори и да работят в синхрон заедно - нещо, в което те доказано не са добри. И това прави процесът още по-труден и несигурен.
8 коментара
Когато човек боледува , вдига температурата за да избие вирусите.
Когато планеата боледува , вдига температурата за да избие хората.
Хубаво, ама картата ви със средногодишни температури за 61-90 г. обхваща едни от най-студените десетилетия на 20-ти век, като ги сравнявате с некакви измислени сценарии от бъдещето за по-голем контраст. Чиста манипулация. Ами ако живеехме през споменатия период и го сравним с първата половина на 20-ти век, тогава може би требваше да говорим за глобално застудяване и да чакаме ледена епоха след 50 години?
Истината е, че винаги е имало цикличност между по-студени и по-топли периоди. Едва последните 10-15 години се наблюдава по-осезаемо затопляне, преди това и дума не може да става. Твърде кратък отрязък за сериозни заключения. Нито знаем колко ще продължи, нито каква част от него се дължи на човешка дейност.
И всекакви приказки за 2-3 градуса нагоре днес спрямо миналия век са жонглиране с фактите с пропагандна цел.
"При над 40 градуса плажовете се превръщат не в разхладително, а в опасно място. Лесни решения няма, а за презастроеното българско Черноморие те ще са особено трудни."
Още една манипулация. Точно черноморското ни крайбрежие е с най-ниски летни температури в България заради морския бриз (при горещи вълни дори в планината е по-горещо) и може би ще бъде най-слабо засегнато измежду всички летни туристически зони в Европа и Средиземноморието изобщо. Та не виждам от какви специални "решения" се нуждае, още повече пък "особено трудни".
Колкото повече фотоволтаици по покривите - толкова по-горещи градове, това осъзнавате ли го? Малко други повърхности генерират такава топлина. За справка, само 1/5 от слънчевата енергия се превръща в електрическа, останалото е топлина, която се отделя в околната среда, като ефективността пада рязко при повишаване на градусите. Съответно, докато си охлаждате зелените задници с ток от фотоволтаици, превръщате улиците в ад.
"И всекакви приказки за 2-3 градуса нагоре днес спрямо миналия век са жонглиране с фактите с пропагандна цел."
Страхотен извиод! Особено ако си стоиш на климатика в хола и си ползваш лаптопа.... за глупави опорки....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.