300 лв. и 5%: Грешните сметки и реалната тежест на купения вот

Питайте полицията

В самия квартал "Надежда" е сравнително пусто, а причините са три. Първата е, че голяма част от жителите са заети да гласуват. Втората е, че по време на изборния ден над града се изсипва порой и по улиците има малко хора. Третата е, че там така или иначе населението намалява заради постоянната емиграция към чужбина. В края на деня от 8600 души, които са регистрирани там официално, гласувалите са едва 1300, но ниската активност е статистическа заблуда. Реалното население на постоянно живеещите в квартала според жителите му е под 3000 души, от които не всички имат право на глас.

"Тази година тук са само ГЕРБ", казва Георги* (името е сменено с цел запазване на анонимност), собственик на магазин, който по случайност се намира точно до празна остъклена сграда, облепена изцяло в плакати на ГЕРБ и водача на листата в областта Десислава Танева. Добавя, че никой не идва да купува гласове нито при него, нито при семейството му. "Хората, които биха продали гласа си, могат да се познаят отдалеч. Ние не сме такива."

Фотогалерия: Изборният ден в Сливен

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

Цялата галерия

Георги е отново в България от няколко години насам. Преди това прекарва над две десетилетия "на гурбет" в Испания, където възнамерява скоро да се върне. Причината: според него кварталът умишлено се държи беден, без асфалтирани улици, без аптека, а през последната една година и без течаща вода за повече от три часа на ден. И има отговор къде да се търсят виновниците: "Всичко в този квартал става със закрилата на полицията. Проституцията, наркотиците, купуването на гласове, всичко минава през полицията."

Георги греши, поне частично, за партийното присъствие на изборите. Проследяването на данните от изборите в неделя показва, че в квартала не са "само ГЕРБ" - в някои от секциите в училище "Братя Миладинови" например доминира ДПС, най-често с между 40 и 50% от избирателите. В други обаче екстремните стойности са видимо в полза на ГЕРБ и в крайна сметка партията печели областта с 30.8% от гласовете, а ДПС взима 8.2%. Активността е значително по-висока, отколкото средното за страната - 56% към 17 часа.

Оптимистична теория за българския купен вот

Историите за купен вот не са нищо ново. През последните 20 години има направени десетки репортажи за търговия с гласове, от които практическият резултат е нулев. Проблемът по-скоро се банализира, отколкото се решава. Когато има действия като тези на прокуратурата в дните преди вота на 4 април например, те изглеждат насочени по-скоро към пренареждане на пазара, а не към решаване на проблема. Всичко това е лесно обяснимо: трудно е да се очаква, че държавата ще реши проблема с пазара на купен вот, когато партиите във властта имат практически монопол над него.

Нещо повече - държавата не само не се бори срещу купуването на гласове, но вероятно го и контролира. По време на консултациите при президента Румен Радев преди изборите Цветан Цветанов поиска ротация на шефовете на областни дирекции на МВР, за да се намали купуването на гласове. А той е компетентен по тази тема.

В действителност директно купеният вот е малко парче от пъзела на нечистия вот в България. Условно казано, нечистите гласове - тези, които не са по съвест - могат да се разделят на четири вида: директно купен вот, корпоративен вот, административен вот и организиран етнически вот, като последните две категории могат да бъдат повод за дълги философски спорове дали проблемът е юридически или морален. В някои случаи те могат да се смесват - например корпоративният вот да е придружен от парична облага, най-често под формата на бонуси, което го прави много труден за улавяне.

През последните години някои социолози и организации активно се опитват да разберат каква е реалната тежест на директно купения вот, може би единствената форма на нечист вот, която е възможно да бъде изчислена - чрез разглеждане на данни и чрез анонимни интервюта сред гласоподаватели. Макар оценките да варират, особено при подхода с данни, където могат да се поставят различни критерии, малко по малко се оформя консенсус, че купеният вот е около 5% от всички гласове при средна избирателна активност 50% според списъците на ЦИК.

Притесненията за изминалите избори бяха, че активността ще бъде ниска, в който случай купеният вот щеше да има по-голяма тежест, но този сценарий не се осъществи. Всъщност много по-високата активност от очакваната до голяма степен обезсмисли немалката "инвестиция" в продадени гласове.

"Директно купеният вот е надценен феномен. Според изследванията ни от изборите през 2013 и 2014 г. той е около 4-5% от всички гласове, но понеже всички партии купуват гласове, те се разпределят и съответно резултатите със или без него не биха били особено различни", казва пред "Капитал" Алексей Пампоров, социолог и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. В абсолютни числа това са около 150 хил. гласа.

Пампоров добавя, че тежестта на директно купения вот се надценява от всички страни, защото статистиката е неактуална. "В България избирателната активност всъщност е висока, средно около 60% на парламентарни избори, ако се водим по реалната статистика, а не остарелите данни в избирателните списъци. Същите статистически проблеми има и например в ромските квартали, които се свързват пряко с центрове на купен вот - там живеят в пъти по-малко хора, които имат право на глас, отколкото официално ги оценяват проромски активисти или антиромски експерти."

Картография на съмнителните секции

Седмица преди изборите "Антикорупционен фонд" представи своя карта на секциите при изборите през 2014 и 2017 г., където има сериозни отклонения от електоралното поведение и съответно се предполага, че е много вероятно да има купуване на гласове. Моделът дава две оценки - консервативна и либерална, според които броят на гласовете в рисковите секции е между 4 и 18% от вота.

Макар картографирането на изборите и използването на данни за оценка на тежестта на директно купения вот върху изборите да е необходимо, в модела все пак има някои сериозни пробойни - като например, че хваща в себе си и етническия вот, който по правило е екстремен. Другият проблем е, че той включва в себе си всички гласове в рисковите секции, а в тях със сигурност има и чист вот.

"Нашата калкулация е на база общия брой гласове. Тоест дори при консервативната оценка трябва да се има предвид, че най-вероятно не всички гласове в секцията са купени или контролирани. Обмисляхме да направим някакво допускане - например само част от гласовете на победителя или част от всички гласове, но е изключително трудно, отчитайки различните схеми за купуване на гласове, които съществуват. Така например, доколкото знаем от експертите, с които говорихме, в последните години партиите не купуват цели секции, а си ги разделят, т.е. не само гласовете на победителя са купени", казва Марио Русинов, анализатор в АКФ.

Данните, които методологията ни показва, са, че през 2017 г. има по-високо натрупване на неконвенционално електорално поведение в източната и североизточната част на България и по-конкретно Бургас, Кърджали, Разград, Шумен. Други по-сериозни стойности се наблюдават във Враца и Благоевград. Същевременно трябва да се отбележи, че има относително равномерно дисперсия из цялата страна и контролирания вот е фактор в цялата страна. Над 2/3 от рисковите секции се намират в села, което е естествено.

Марио Русинов

анализатор в “Антикорупционен фонд”

Въпреки че от АКФ са категорични, че в България има сериозен проблем с купения и контролирания вот, има и много нюанси. Русинов добавя, че заради метода на най-големия остатък, по който се разпределят мандатите в парламента, се оказва много трудно предвиждането от страна на партиите какъв точно ще е ефектът от пазаруването.

"Купеният вот е важен за политическите играчи за достигане на малките партии до праговете за субсидия - 1%, както и до прага за влизане в парламента от 4%. От друга страна, политическите играчи се радват на имиджовите ползи на по-високия брой гласове, а и я има мотивацията за купен вот при вътрешнопартийна конкуренция, например в борбата за преференции", казва още Русинов. Примери за последното не липсват: надпреварата между кандидатите за евродепутати на ГЕРБ в Симитли през 2019 г. показа нагледно какво прави вътрешната конкуренция за преференции.

Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда, който следи изборните процеси в страната от 15 години насам, казва, че "купуването на гласове е фасадата на по-сериозни проблеми в политическата система". На практика нейното мнение повтаря това, което казва и Георги от кв. "Надежда" в Сливен: "Мрежите за натиск се целят в общности, които в по-малка или по-висока степен са уязвими. За да си го представят хората - това е начин на живот, при който човек на сутринта трябва да мисли дали ще има какво да яде вечерта. С което не казваме, че тези българи са склонни да продадат гласа си, но това е рисковият контингент, над който брокерите на гласове с най-висока степен на успех опитват да окажат натиск", казва Лазарова.

Реалната тежест на нечистия вот

Ако се вземе предвид само директно купеният вот, неговата тежест, изглежда, наистина е ограничена. Дори при премахването на всички гласове от рискови секции, които влизат само в един критерий на АКФ, промените при симулация на резултатите по брой мандати са пренебрежително малки и предимно в ущърб на ДПС - ефект от хващането на етническия вот (виж графиката). Нито една партия не изпада от парламента и нито една нова партия не влиза в него. "Ако заложим на консервативната оценка, която е статистически по-значимата, говорим за ниска до средна тежест на купения вот в условията на парламентарни избори", казва Марио Русинов от АКФ.

Не така стоят нещата, когато става дума за местни избори. Закупуването на 700 гласа от махалата при парламентарни, европейски или президентски избори има минимална тежест, но когато става дума за местна власт, същият брой гласове може да донесе със себе си няколко общински съветници.

Сметките биха били много по-различни, ако в тях влезе корпоративният, административният или контролираният по други начини вот. Българските партии са особено иновативни, когато става дума за печелене на гласове "по другия начин". Натиск може да се оказва чрез фирми за бързи кредити или чрез отписването на вересии от местната кръчма - прийом, познат в Северозападна България например. Колкото и абсурдно да звучи, това също е вид корпоративен вот. Още по-сложно става, ако се добави административният вот, където властта използва и моркова, и тоягата, за да накара държавните служители да гласуват.

Когато се сметнат всички тези фактори, може да се направи реалистична оценка, че около 500 хил. гласа, или около 15% от целия вот, са предварително "разпределени", при това в малък брой партии, които имат достъп до реална власт на местно и национално ниво. "Ако се направи съвкупност от корпоративния вот и гласуването на местната администрация и купения вот, то тежестта на контролирания вот става значително по-голяма и е в състояние да промени изхода от изборите", казва още Русинов.

Дори тази сметка не дава отговор на въпроса как точно биха изглеждали едни теоретични изцяло чисти избори. Изкарването на 150 или 500 хил. гласа от сметката не е коректно, защото много от тези хора биха гласували и без това, без значение по същия или различен начин.

Проблем има дори на ниво дефиниции. Макар България да има много по-големи проблеми, в даден момент излиза и въпросът къде точно е границата между агитация и купуване на глас. Продажбата на вот срещу 20 лв. е очевидно престъпление, но така ли е, когато те са изплатени в хранителни стоки? Или брандирана раница? Или външна батерия с логото на партия? Не липсват и по-крайни мнения, че самите предизборни обещания са вид купуване на вот с отложено плащане във времето.

Вот и битовизми

Най-големият проблем обаче остава един: купуването и контролирането на вот е силно банализиран процес. Жителите в кв. "Надежда" в Сливен - или поне тези, които имат желание да говорят - считат явлението за проявление на системата, а не за нейна деформация. Полицаите, които охраняват опашките за организиран вот, са наясно, че на практика са съучастници в престъпление, без значение дали съучастието е активно или пасивно.

Държавата също не разглежда купения вот като проблем. От една страна, по очевидни причини, защото самата управляваща партия се възползва от него и монопола си на пазара. Дори да приемем, че в един идеален свят държавата би била надпартийна обаче, огромната част от купуването на гласове се случва там, където държавата или отсъства, или има много малко възможности за влияние над процеса. Масовото купуване на гласове в центъра на София е невъзможно за сметка на малките села, където гласоподавателите може да са малко, но гласуват под строй и показват завидна изборна активност.

Картографирането на рисковите места за купуване на глас е добро начало и в бъдеще може да се ползва като важен инструмент при вкарването на ред в изборния процес - въпросът е има ли въобще кой да го използва. За момента постигането на сравнително точна оценка на купения, корпоративния и административния вот изглежда като много по-реалистична задача, отколкото справянето с тях.

Оптимизъм до голяма степен липсва. И публиката, и партиите са възприели нечистия вот като реалност, която не може да бъде променена - просто част от бита. "Купуването и продаването на гласове е престъпление" е не само граматически грешно изречение, но е и клише, което, изглежда, се повтаря само защото трябва да бъде повтаряно по закон. Ироничното е, че законът за вкарването на изречението в агитация се спазва далеч по-стриктно, отколкото закона, за който се отнася в действителност.

Фотограф : Йоан Запрянов