Реки, нови паркове, пешеходни алеи: нека останат и след фестивала

Инициативите за по-добри места в българските градове се обединяват. Остава общините и държавата да им подадат ръка

За трета година се организира фестивалът "Реките на София", този път облагороденият участък е до "Топлоцентрала"

Анина Сантова

За трета година се организира фестивалът "Реките на София", този път облагороденият участък е до "Топлоцентрала" © Велико Балабанов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този уикенд в столицата отново се провежда фестивалът "Реките на София", който за пореден път събира хората около реките и показва потенциала им като места за общуване и разходка. Редом с това обаче този път бяха поставени и основите на първата в България "placemaking" организация, която цели да мащабира този ефект и да създаде мрежа от подобни инициативи по градовете. Дума за този вид дейност все още няма на български, но най-просто казано това значи да се правят и облагородяват пространствата и средата в града. Новината бе обявена в петък в сградата на Сточна гара - паметник на културата, която не се използва, както и пустеещите индустриални земи покрай нея.

В залата хората обаче имаха много идеи - как линиите да се върнат към познатите им функции, да се създаде парк по сега пустеещите (но все още зелени) терени, да се направи връзка с гара "Подуяне", как да се свържат северните и южните квартали. Но трябва и подкрепа - от община и държава, в лицето на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Именно това е задачата - фестивали като "Реките на София", "На зелено" в "Бадечка", или инициативи като градското земеделие, които сега са някак непостоянни, да бъдат припознати от общините и институциите. Идеята е те да помагат и да ги развиват, вместо да си затварят очите и да пречат, както често се случва, например, в София.

Подобни дейности носят много позитивни за градовете и ги правят живи, защото активират техните ядра - хората. А те отключват нови места и по този начин се създават социални центрове. Това е което показват всички - дали в Пловдив ("Капана", което само по себе си е бранд, облагородената "Тракия Икономическа зона" от Градоскоп"), дали във Велико Търново (Варуша Север и Юг), дали "Реките на София", 100 стола, трансформацията на "Бизнес парка" от това лято.

Всички те променят средата - чрез фестивали, временни намеси, нови пространства и показват колко хубаво може да бъде и без да се наливат милиони, ами само с желание и обединени сили.

Над 120 човека от различни български организации и градове ще станат част от българската плейсмейкинг мрежа, която става платформа за обмяна на опит и разпространение на добри практики , благодарение на организаторите BG Бъди активен, "Градоскоп", Imp-Act Agency.

Намеси, които показват проблемите

По-голямата цел зад това е да се види смисълът от малките промени и да се припомни, че могат те могат да останат за постоянно - например улиците да бъдат пешеходни и да говорим за духа на стара София не само по време фестивал "КвАртал", или да има достъп до реките не само докато трае "Реките на София".

Вече има редица организации, инициативи, неправителствени организации, фондации, граждански активисти, които предлагат идеи, сами се ангажират в "местоправенето", формират общности. Има и каузи, свързани със създаването на изцяло нови места - като например за Зеления ринг в София - пешеходен и веломаршрут, който да минава по старите жп линии и да обикаля цяла София.

Но това, което често липсва, е връзката с институциите - общини или държавата, които изглеждат по-скоро дръпнати от тях, вместо да са активни участници. Реално по-голямата част от решението на задачата е в техни ръце - дали чрез отчуждаване на имоти в неизползваеми паркове (от което има нужда "Бадечка" в Стара Загора например), дали чрез изграждане на канализация и чистота (примера с "Реките"), дали чрез изкупуване/прехвърляне на терени, така че да бъдат използваеми отново (както със "Зеления ринг"). Другото е, че трябва да се действа по-бързо.

Повече природа за хората

Във всеки град вероятно има много места, чийто потенциал остава скрит заради различни проблеми. В София например хората не се събират около реките, защото знаят, че са мръсни, няма и създадени пространства за тях. "Реките на София" работят по този проблем. "Искахме да ангажираме всички и да ги уведомим за проблема - оказа се, че хората го знаят, но решенията им звучат много страшно. Започнахме с действие - за да трупаме доверие. Сега правим и първата перманентна намеса до "Топлоцентрала". Развиваме общността и в другите градове", обяснява Гергана Илиева от "Реките на София". За да се случат паркове от реките общината обаче трябва да инвестира в изграждането на канализация и в поддръжката на тези пространства.

Тя е тази която трябва да припознае и например инициативата за градско земеделие - като изгради ясни правила къде да има такива зони, както и да се поеме ангажимент за тяхното развитие. "Със "Софияплан" намерихме няколко такива терена, подходящи за тези цели", споделя Божидар Емануилов от организацията за градско земеделие "Корен".

За постигането на други проекти - като например "Зеления ринг" (или "Зелена линия София"), пък трябва и повече комуникация с хората, развиване на общностите и активизма, споделяне на идеята. Особено когато общината не работи достатъчно в тази посока. "Разбрахме, че трябва да закараме хората и да действаме - от септември започваме разходки, с цел да си говорим по трасетата и да търсим бъдещето", казва Светослав Александров от "Зелена линия София". За първата част от Зеления ринг (3 км от общо над 30 от линията) кметът на София Йорданка Фандъкова говори от повече от десет години. Изпълнението обаче все така не е започва. В петък главният архитект на София Здравко Здравков обясни, че всички проекти са участъка готови, но от години се води битка в съда, която спира процеса. И това е нещо, което се случва често, сподели той.

Нужда от политическа подкрепа има и например инициативата за пешеходна крайбрежна алея във Варна, за което се борят Varna Spaces. От там са облагородили за три дена алеята, създавайки места за спорт, разходки, за деца и култура, "без нито един похарчен лев, но с много помощ" и са видели как средата бързо се е променила.

"По принцип там минават коли, с които хората отиват към заведенията, и пространството е само начертани паркоместа", споделя Венци Недялкова. След срока за обжалване на процедурата от областния управител предстои да се разбере дали е възможно алеята да бъде изцяло пешеходна. "Хората имат право на град", казва Недялкова.

Комбинация с бизнеса

Други инициативи - като например betahaus или Botanic Lab наблягат върху работата си с клиенти върху средата и създават общности, които впоследствие променят градовете.

"Интегрираме природата в затворените публични пространства. Растенията са най-добрият и красив начин да се справим с високите температури, мръсния въздух. Те са красиви, но това, което се опитваме да направим, е да приучим партньорите ни към каузата. Трансформираме различни площи в градовете", споделя Нуша Огнянова от Botanic Lab.

Такъв е и примерът с новосъздаденото място "Чистилището". Мултифункционалното пространство на ул. "Индустриална" 7 ще се опита да децентрализира културния живот на София. "Устойчив бизнес, какъвто са заведенията, се превърна в нещо, което да прави град в града", казва Иван Стоичков, през годините свързван с места като Mixtape 5, "Петък", КУПЕ и най-вече актуалната версия на КЕВА (Клуб за естетическо възпитание на артиста). Целта е в "Чистилището" да има поне 16 ателиета, споделени офиси, бар и др. места, където да се събират хората и да говорят за средата. И Стоичков обаче споделя горчив опит с институциите. "Цялата комуникация е бавна, от типа писмо с гълъб", казва той, като пояснява, че новата placemaking мрежа би могла да помогне за този проблем.

Работа с "другата страна"

Въпросът оттук насетне - когато вече е създадена и официална placemaking мрежа в България, е как да се реализират по-лесно градските идеи и как да се работи по-лесно с общината. "Надявам се, че връзката с граждани, експерти и политици ще бъде по-силна", споделя урбанистът Калоян Карамитов от "Екипа на София". Той дава пример с инициатива за облагородяването на междублоково пространство - от една страна, гражданите са тези, които да кажат какво искат, после експертите преценяват доколко е реализируемо, а общината дава тласък да се случи.

Главният архитект на София Здравко Здравков в отговор изброи редица инициативи, като например реконструкцията на площад "Света Неделя", за която имаше международен конкурс, Зеления ринг, планът за "Овча купел 1" като добри примери. Но подчерта, че причината да се случват толкова бавно не бива да бъде подценявана - водят се битки в съда, които продължават с години.

Според зам.-кмета по култура на Варна Ралица Герасимова, която преди да отиде в общината се е занимавала с граждански каузи и активизъм (РеБонкърс", "Таляна"), един от проблемите е ниското доверие все пак в институциите. "Аз ще работя там, както съм работила преди", казва тя.

Арх. Емил Бурулянов, който поема по обратния път - от главен архитект на Бургас, до част от гражданско сдружение "Посока Бургас", трябва да се комбинират силните черти на експертите (в лицето на общината) и да се използва проактивната енергия на гражданите. Към момента все така няма много лостове, които да позволяват това да работи. Като първи стъпки обаче добре звучи идеята за повече работа в районите и граждански бюджет.