Морето на Пловдив

Марица е големият шанс на втория град да се отърве от хватката на сушата. Това е напълно постижимо, но изисква визия, амбиция и много работа

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Повечето български градове не обичат водата. Освен ако не зависят от нея за поминъка си, градовете тук, дори онези, които са на големи реки, бягат от водата, крият се, опитват се да я държат настрани (в случая с дунавските градове - доста буквално). Историческата връзка вода - град - живот изглежда разкъсана.

София, естествено, е ултимативният пример за това с нейните подземни канали, в които са вкарани реките в града, и неглижиране на всички водни пространства.

Пловдив с неговата Марица - най-пълноводната рeка в страната, не бяга от нея. Тя все пак е основният му водоизточник (което е странно за град, намиращ се до планина, но за това друг път). Тя минава през центъра му, гордо и бавно, разсичайки го на две. Но ключовата дума е "разсича". Реката, която може да бъде източник на редица предимства - зеленина, паркова среда, разхлаждане, зона за спорт и почивка, шумоизолационна бариера и разбира се, попивателна при наводнения, в момента тече тихо и почти незабележимо през града.

Пловдив е град с много проекти и много идеи за бъдещето си. Също така е град, който има нов кмет и който продължава да расте, което обещава много грижи за общината. Ако има обаче една тема, по която почти никой напоследък не говори, а тя е от особена важност за Пловдив, това е бъдещето на Марица и как тя да бъде използвана. От една страна, защото по-доброто познаване и опитомяване на реката ще позволи тя да бъде по-малка заплаха при променящите се климатични условия. От друга, защото тя е единственият голям шанс за повече зеленина и паркова среда, която тук е така или иначе много по-малко от другите големи градове.

Но трето, и далеч не последно - защото нито разширените булеварди, нито тротоарите, нито оправените градинки, нито дори велоалеите или по-доброто събиране на боклука могат да дадат на Пловдив това, което Марица може да му даде: водно измерение на един град, заклещен на сушата.

От траките до "Тракия"

Това, разбира се, не е нова идея. Логиката на основаване на градове в древността принципно е свързана с използването на тази безплатна инфраструктура на придвижване - водата. Има достатъчно исторически доказателства, че през античността и чак до Османската империя Марица е била малко или много плавателна река. Има намерени следи от пристанища, исторически документи, както и рисунки, доказващи слизането на кораби чак до Бяло море.

В просторен изследователски материал на в. "Дума" от преди десетина години се цитира арабският географ и историк Ал Идриси, който през 1153 г. пише, че реката е имала много имена: Хебър, Хеброс (влажен, мокър, вода), Евър, Еврос, Мерич, Марич, Мерис (река към морето). Променя името си на Марица (със старотракийски корен, означава блато, езеро, голяма вода), защото в нея се вливат много други реки.

Построените бентове, изсичането на горите, спадането на нивото на реката, различни природни бедствия, както и начинът, по който е управлявана тя, води до края на това. Всъщност това, което се вижда днес в Пловдив, е резултат на разбирането на урбанизма от преди 70 - 80 години за това как една река да бъде опитомена и вкарана в правилни форми.

Коритото в града е широко и право, с високи стени. Това не е типичният начин, по който реката преминава през низината. Както сочат данните на Басейнова дирекция - Пловдив, наклонът в Пловдивското поле е много малък - 0.13%. Това кара водата да се разлива и извива. След като излиза от Пазарджик, Марица приема множество притоци и се разстила в областта преди Пловдив. Влизайки в града, тя започва да тече право и подредено в бетонното си корито, заобикаляйки множество малки и големи острови.

Дължината на Марица на територията на община Пловдив е около 13 километра, а широчината й се променя от 100 до 600 м. Има изградени три шосейни моста, един жп мост и един пешеходен мост. В участъка са установени два прага със заскаляване при пешеходния мост и при моста на панаира.

Плавателна отново?

Мнозина са се опитвали през годините да върнат блясъка на Марица. Има безброй хидроинженери и архитекти, които са си въобразявали какво и как може да стане.

Основните две идеи са превръщането й в плавателен канал или превръщането на коритото й в много по-урбанизирано място и свързването му с града. Двата лагера имат свои аргументи и спорят един с друг отдавна.

За да стане плавателна обаче, Марица трябва да претърпи огромни намеси. Трябват бентове и шлюзове, както и допълнителни канали по цялото й протежение, ако говорим за плавателна река до долната част на течението. Това е грандиозен проект, който никоя власт към момента няма да предприеме, особено без икономическа полза - една от причините превозът по Марица исторически да западне е развитието на жп мрежата.

Ако говорим за плавателна част само в рамките на Пловдив, това също изисква сериозни инвестиции. Създаването на плавателен канал в рамките на града няма да има никаква сериозна транспортна функция (основните потоци в града са север - юг, не изток - запад) и спокойно може да бъде заместен от езеро, например като планирания втори гребен канал.

Воден парк

Основната идея в градоустройството в последните вече 20 - 30 години е градовете да се доближават до реките си. Навсякъде по света - от САЩ и Западна Европа до Азия, градовете, които разполагат с водни ресурси, се стремят да ги приобщят в градската си среда.

Това има няколко функции. Първо, разширява спокойните зони в града - реката е място за почивка, лишено от коли, способно да играе ролята на транспортен коридор, но не за кораби, а за пешеходци и велосипедисти. Второ, разширява парковата част - Пловдив има по-малко зеленина на глава от населението от Варна и София и няма никакви изгледи това скоро да се промени с настоящото застрояване. Това има реални ефекти върху здравето - както заради въздуха, който дишаме, така и заради психологическите ефекти от липсата на зелени пространства и заради повишеното биоразнообразие. И трето, но не по важност - позволява по-добро справяне с опасността от прииждане на водата, защото такива пространства се планират на принципа на гъбата - да попиват и спират водни вълни, ако са добре изчислени и изпълнени, с правилната растителна среда и почва.

Принципно Марица и коритото й са изчислявани на 100-годишната вълна - най-високото ниво, което може да се постигне за този период от реката. През 2005 г. реката стигна до ръба на подпорните стени и преля в околните улици. С промяната на климата опасността от наводнение ще става все по-реална и всяко пипане на реката ще трябва да се съобрази с това.

Реката на града

Според Мартин Янков, създател на "Колектива" и организатор на фестивала "Реките на София", Марица има голям потенциал, но трябва да се подходи внимателно. "Речното ниво се променя и водата става опасна. Това да се вземе предвид, преди да се правят големи планове и мечти. За да се доближи един град до реката си, трябва да се направи система за ранно предупреждение, която да е умна. Тя може в реално време да "вижда" колко се вдига нивото на реката и с каква скорост", казва Янков.

Той признава, че такава система ще бъде сравнително скъпа - няколко милиона, но е неоценима в бъдеще за безопасността и допълнителните ефекти, които ще дава на града. За нея ще се изчислят водосборните райони на реката, ще се тестват различни модели на прииждане и ще се заложат прагове. Такива системи включват сензори, камери и други системи, които позволяват рискът от водата да бъде минимализиран. "Полицията и общината ще са ангажирани с това. Както парковете си имат охранители, така и реката трябва да има", посочва урбанистът. Той посочва, че в България вече функционират структури, като например Gate института към СУ, които се занимават с правенето на цифрови двойници на градовете, и такава система може да бъде разработена.

Янков и колегите му всъщност са предложили на Пловдив 2019 г. вариант за обживяването на част от реката - мястото между пешеходния мост и моста на панаира, където е най-широката градска поляна до Марица. Той не е бил одобрен, иначе е включвал поставянето на шатри, чадъри, шезлонги, както и сцена, с което това пространство да бъде включено в живота на централната градска част. То е било на принципа лесно разглобяеми елементи, които бързо да могат да освобождават терена, когато има вълна.

"За малко пространство като това можем да работим и просто с прогнозата в реално време. Но за огромни достъпни паркове е задължително да има ранна предупредителна система", казва Янков. Идеята им не е получила одобрение.

Всъщност тя стъпва на такава, вече реализирана преди десетина години от One Architecture Week, които обживиха пространството на същото място за фестивал. Тогава обаче огромна част от реакциите бяха изненадващо негативни.

Янков твърди, че тези стъпки са важни, защото са част от израстването. "Нас в София също ни хейтиха първия път, когато направихме фестивала. Втория път беше по-малко, третия още по", казва той. Марица беше включена с редица събития и в календара на Столица на културата през цялата 2019 г., като реката поне за малко стана истинска част от града.

Идеята на Загреб

Загреб e много подобен град на Пловдив. Той е малко по-голям, с население около 800 хил. души, но реката му - Сава, по подобен начин го разсича на голяма и малка част. Също като българските градове той дълго е бягал от нея, изолирайки я, вместо да я включи.

И точно като град, заключен на сушата, той също започна да търси начини да се свърже с водата през 2015 г. Тогава е обявен конкурс за "активация" на Сава и превръщането й в част от града. Студиото, което печели проекта - Openakt, от 2019 г. започна първата фаза от култивирането на бреговете на реката и превръщането на 7 км от нея в градска зона за рекреация, култура и спорт. Проектът е един от победителите в архитектурния конкурс Europan Europe и финалист в Европейския Баухаус.

Според водещия архитект в него Карлос Санц проектът използва евтини екологични материали, които позволяват бързото им разглобяване и махане в рамките на 72 часа от предупреждение за наводнение, и така позволява инвестиция в зона, която може да бъде залята от водата. Според Санц техният проект струва седем пъти по-малко от това да се построи изцяло урбанизиран парк.

Това не е единственият проект на Сава, разбира се. В момента тече огромен проект, съфинансиран от еврофондове, както и от няколко други програми, на стойност 1.2 млрд. евро, за построяването на 10 ВЕЦ-а, свързване на съществуващия канал Сава - Одра с реката, 17 нови моста и реконструкция на 6 съществуващи. Собственият принос на Хърватия в това е близо половината от парите, като страната, известна с морските си курорти, явно осъзнава, че водните ресурси са безценно богатство.

Разликата в мащабите е очевидна. Ясно е, че амбициите на Пловдив са по-малки - най-малкото не са подкрепени на национално ниво. Поне към момента градът няма и как да иска такова финансиране (въпреки че възможности да се намери точно в момента има).

Но е добре, че се почва от някъде. За следващия програмен период желанието на града е да финансира облагородяване на цялото пространство около реката с велоалеи и зелени площи. Този проект, въпреки че все още се върти из коридорите на пловдивската администрация, вероятно ще се случи. Той обаче отново ще работи с каквото Пловдив има, без да създава твърде много новости в градския пейзаж.

Според арх. Любо Георгиев - бивш ръководител на One Architecture Week, след това на "Визия за София" и вероятен бъдещ зам.-кмет на столицата като част от екипа на Васил Терзиев, Пловдив има нужда от цялостно преосмисляне на това какво ще прави покрай Марица. Георгиев посочва, че може да се намали трафикът около реката, да се терасира коритото, така че да позволи няколко зони на въздействие, да се "включи" реката в града, като се заличи острият праг в момента, т.е. хората да могат много по-лесно да я ползват и да се чувстват спокойни да го правят.

С две думи това, от което градът има истинска нужда, е цялостна визия какво да се направи с Марица. То включва международен архитектурен конкурс, местна амбиция, политическа воля и добро управление. Все неща, които Пловдив е демонстрирал в близкото минало, че може да прави, когато става дума за добри идеи. Това би могъл да е следващият голям проект на града. Да, по-сложен е от просто един булевард. Но след като толкова време се спъва в някакви дребни ремонти, може би е крайно време Пловдив отново да започне да мечтае.