Директорът на пловдивската опера Нина Найденова: 40% от гостите на Opera Open са чужденци

Как дойде идеята да се стартира оперен фестивал с ежегодно издание, какъвто е OPERA OPEN? Как се е променил през годините до днес?

Opera Open е наследник на "Верди фестивал". Емблематичен за Пловдив фестивал, основан преди повече от 40 години от Борислав Иванов, дългогодишен директор и диригент на операта. Фестивалът се е радвал години наред на посещаемост от туристи от цяла България и страните на източния блок. По това време към културата е имало особено отношение на респект и съпричастност.

В годините между 2000 г. и 2010 г. изкуството ни преживява кризисен период, породен от политически намеси, реформи и съкращения, а от там и отлив на публика. В този контекст и "Верди фестивал" губи своя блясък и имидж. С идването на нашия екип през 2013 г., вече на прага на съревнованието за Европейска столица на културата, трябваше да реагираме бързо и да предложим нова концепция за фестивала. Така се роди платформата Opera Open на Античния театър, която искахме да бъде по-широка и жанрово застъпена и по-отворена към различните публики. Като творческа концепция решихме да не се ограничаваме само до опера, а да предложим всички музикално-сценични жанрове като класически балет, съвременен танц, оперета и мюзикъл и, разбира се, симфонична музика и жанрови концерти - джаз, поп и дори по-твърди стилове. Бяхме водени от интереса на публиката, но и от нашите професионални търсения, всичко това - в едно такова вечно пространство като Античния театър.

Съвсем естествено 2019 г., когато Пловдив бе Европейската столица на културата, бе и онзи голям скок, който нашата трупа направи. Осъществихме партньорства с театри в Европа и поканихме световни имена да дойдат тук при нас и участват в спектаклите ни. Това ни накара да се развиваме бързо и смело. Обозначихме се на културната карта на България, а и не само, като различен театър със силен собствен профил. Отъпкахме един път с видима перспектива, в която различни творци от чужбина все повече искат и приемат да работят тук, в Пловдив, на Античния театър, в представления на Държавна опера - Пловдив.

Колко души посещават ежегодно фестивала?

В най-силната си година - 2019 г., всички спектакли (които са обикновено между 12 и 15) в рамките на целия фестивал са посетени от над 25 хил. зрители в рамките на месец - месец и половина.

Дори в сложното време на пандемията, през тези две години успяхме да направим такива програми, които предизвикаха интерес и върнаха публиката тогава, когато всички ги беше страх да бъдат на места с много хора. За 2020 г. и 2021 г. цифрите за публиката са зависими от действащите противоепидемични мерки с ограничения на 30% капацитет на Античния театър през 2020 и 50% през 2021 спрямо зрителите през 2019 година. Тогава направихме представления с по-камерни състави заради ограниченията, но включихме новите изразни средства и заложихме на провокиращи творчески концепции. Поканихме млад артистичен екип, който съчета съвременно визуално изкуство чрез дигиталната техника със звука, излизащ от музикалните инструменти, сменихме местата си с публиката - те бяха на сцената, а ние в аудиториума на Античния театър.

Прогнозно публиката за 2022 е 29 хил. души.

Фестивалът беше открит с концерт, посветен на мира, с участието на 500 деца от хоровете на цяла България, в който местата на аудиторията и артистите бяха разменени Фотограф : Александър Богдан Томпсън

Казвате, че фестивалът има за цел да развива международеноперен туризъм в България - има ли повече туристи през лятото в Пловдив заради Оpera Оpen?

Над 40% от нашата публика е чуждестранна. Вече има и хора, които идват на оперен туризъм в Пловдив специално заради Opera Оpen. Работим с различни туроператори и търсим за партньори други фестивали в Европа, разработваме пакетни програми със заглавията от фестивала. Това, което се опитваме да направим като фестивална платформа, е да можем да включим и друга част от културната инфраструктура на Пловдив като съпътстваща програма на нашия фестивал.

Започнахме една такава програма с партньори от "Старинен Пловдив" - "Музика, време, пространство", изпълнение на камерна музика в Голямата базилика. Така посетителят може да разгледа музея и в същото време да слуша концерт на високо професионално ниво. Партнираме си и с други организации и местни пловдивски фестивали, което със сигурност привлича допълнителен интерес на туристите към самия град.

Направихме проучване, че за един уикенд един турист, който идва на опера в Пловдив, харчи 400 лв. в културната инфраструктура и в бизнеса, като посещава музеи, галерии, ресторанти, хотели. Така при приблизително 40% от международната ни публика в рамките на два месеца в Пловдив могат да останат 3 млн. лв. директно в икономиката на града и през фестивала Opera Open.

Повечето дати обаче не са през уикенда. Как се избират дните, в които да се провеждат спектаклите?

Планирането на целия фестивал е изключително сложно, защото Античният театър е пространство, достъпно за много организации и продуценти. Ние сме привилегировани, защото имаме голям брой дни, тъй като освен представленията имаме и дни за репетиции. В същото време обаче не сме фестивал, който започва на една дата и завършва 10 - 15 или 20 дни по-късно, а започваме, след нас има нещо друго, после пак има спектакли от нашата програма и така цяло лято. Това разпокъсване усложнява процеса, тъй като всеки път има различен период за репетиции, а и трябва да се ангажират артисти от цял свят - всеки със своята си програма. В същото време цялата логистика по качване и сваляне на техника и декори се удвоява, което води до много по-големи разходи.

Този тип организация се дължи на приетата общинска политика. Няма куриране на датите и изявите, всеки има достъп и всеки може да наеме Античния театър, като никой не може да определи какво той ще прави на тази антична сцена. Тази либерална позиция, приета от общинския съвет, е понякога и автогол за самия град. Начинът за достъпност, който е определен, е по реда на подаване на заявления за ползване на сцената, заради което става и едно ненужно състезание между организаторите и се изостря напрежението между тях.

В същото време градът не припознава приоритетните си фестивали. Ние знаем, че няма как да е само опера на Античния театър, затова се съобразяваме и си партнираме с всички. По-лесно за всички организатори и за нас би било, ако се знае, че в рамките на примерно 20 дни ще е само Opera Open и нещата се случват в неговата фестивална логика.

Как се финансира фестивалът?

Оперното изкуство е едно от най-скъпите изкуства, то се доближава повече до киното, отколкото до театралното драматично изкуство. Най-напред заради броя участници - няма представление, в което да участват по-малко от 150 - 200 души - артисти и технически служби. Има и производствен процес като в една малка фабрика - ателиета, в които се произвеждат сценографията и костюмите. Така например за едно представление костюмите могат да достигнат до 300 - 400, декорите са тонове желязо и дърво. Тези производствени процеси трябва да бъдат обезпечени и изискват голям бюджет. Към това се прибавят и хонорари за артисти, музиканти, постановъчни екипи, наеми на сцени пространства, оборудване с техника и музикален инструментариум за всяка нова премиера.

Един от големите ни уроци и възможности за развитие през 2019 г. беше възможността да се учим да привличаме финансиране чрез проектна дейност. Кандидатствахме и спечелихме грантове и развиваме уменията си да работим чрез проектно финансиране. В момента около 40% от средствата за фестивала се осигуряват от фондация "Пловдив-2019" по проекти и от община Пловдив, 10% от спонсори, а останалите 50% - от собствените приходи на операта в Пловдив, която работи в условията на делегиран бюджет и приходите от билети се дотират от държавата по определена формула. Бюджетът на фестивала за директни разходи (без щатни възнаграждения на колектива) е в рамките на 600 хил. лв., като за 2022 средствата по програма "Наследство II" на Пловдив - ЕСК 2019, са в размер на 200 хил. лв. Годишният бюджет на операта в Пловдив се определя от Министерството на културата и е в размер на 3.75 млн. лв.

В световната практика е доказано, че оперните институции няма как да се издържат само от приходи от билети. И в България финансирането на сценичните изкуства към момента се поема от държавата в лицето на Министерството на културата. От изключително значение за културата на България е тази система на държавно финансиране да се запази и развива. Стремим се приходът от билети да покрива директните разходи за фестивала - техническа реализация, наем на Античния театър, реклама и други, а гостуващите международни артисти да се осигуряват чрез проектно финансиране.

В тази връзка как се запазват ниските цени на билетите?

Това е наша вътрешна дилема, провокирана от постоянни анализи какъв тип ценова политика трябва да имаме за билетите. Оперното изкуство отговаря на един много висок клас на цена на билета. Смело можем да кажем, че 80-100 лв. са реалните цени, които зрителите трябва да плащат, за да гледат световни имена на сцената.

Но тази концепция за отвореност на изкуството, с което се занимаваме, е да може максимално да разшири достъпа на хората до нашите продукции. Затова ние се придържаме към един среден ценови клас на билетите, съобразявайки се с пандемията, а сега и с инфлацията и с покупателната възможност на средния зрител.

Какви са акцентите в тазгодишната програма?

Новата ни премиера на "Ана Каренина" е много високо постижение на нашата млада балетна трупа, която работи с големия хореограф Лео Муич. След успеха на представлението трупата ни стана много по-видима и се заяви да работи в стила, който в най-голяма степен отговаря на нашата опера - балетът да не е класически, да не е съвременен, а да е спектакъл с много силна драматургия и авторски режисьорски почерк, отправящ послания, каквито са и оперните ни и мюзикълни представления.

Едно от най-емблематичните ни представления, за което със сигурност можем да кажем, че води туристи от чужбина в България, е "Орфей и Евридика" на Стефано Пода. Много силна премиера заради времето, в което живеем, беше на "Набуко", защото сюжетът на тази опера винаги засяга много деликатни теми като религията, желанието за надмощие, за власт и всъщност ситуацията на тези размирни времена много помогна да се оцени високо това представление. Открихме с внушаващ концерт, посветен на мира, с участието на 500 деца от хоровете на цяла България заедно с нашия оркестър.

Наша амбиция е и да развиваме фестивала ведно с образователни платформи. Тази година се проведе конкурс за млади тенори в памет на нашия колега и приятел Камен Чанев - включиха се над 40 кандидати от Европа, Латинска Америка и Азия. Това са имена, за които скоро ще чуваме все по-често, и се радваме, че тези млади артисти ще свързват името си с Пловдив и с България.

В тазгодишната програма е и премиерата на балета "Ана Каренина" с хореограф Лео Муич Фотограф : Александър Богдан Томпсън

Виждаме интерес към операта в Пловдив. Иронично обаче, в града никога не е имало сграда, в която да се помещава това изкуство. Как сеотразява липсата на постоянна зала на пловдивската опера - къде репетирате, къде поставяте през зимата?

В момента операта наема зали допълнително и общината ни дава възможност да работим в Дом на културата "Борис Христов". Парадоксът е, че вторият по големина град и оперният театър, който в момента е от водещите не само в България, но и на Балканския полуостров, е принуден да работи на ръба на професионалните си възможности. Това се отразява на чувството за сигурност. Всеки път се надяваме, че нещата ще ни се получат, но не сме сигурни именно поради липсата на достатъчно време за репетиции на сцена и зали, в които да работим. От една страна, имаме продукции с големи световни имена, а битът ни принизява до това да крием как създаваме тези продукции, защото ако кажем публично, ще изглеждаме непрофесионално.

През зимата имаме 8 спектакъла месечно - по 2 в седмица. Но работим наполовина на капацитета ни - трябва да имаме 16, което се отразява и на получавания от държавата бюджет. Така, ако съседен оперен театър има 240 спектакъла, ние имаме 100 - 110.

В оперния театър се играят опера, балет, съвременен танц, симфонична музика, камерна музика - има пет задължителни творчески платформи, които трябва да се изпълняват, и винаги ощетяваме една от тях за сметка на друга, която имаме шанс да представим в краткия период, който имаме на сцена. Можеше да работим паралелно по всички тях. Ако имахме сграда, в която да можем да провеждаме всичките си репетиционни процеси нормално, мисля, че нямаше да можем да бъдем стигнати.

През юни т.г. кметът заяви, че е готов да предостави терен за операта, който обаче не е в центъра на града или на реката, както е логично, а е в края на жилищен квартал на границата на индустриална зона, точно до зала "Колодрума", която не се използва много често - какво мислите за това?

Това е въпрос на визия на общинското ръководство как си представя бъдещето. В много страни има и такава практика - оперните сгради се изнасят в индустриални райони или в райони, които не са развити, с цел операта да изпълнява интегрираща функция. Но в такъв случай още със самото им създаване и организиране на творческите им програми се имат предвид тази образователна и социална функция. А такива не са заложени пред нас, напротив - ние представяме Пловдив и България пред света с международния ни оперен фестивал в Античния театър.

Другата световна практика, която е и класическата, е, че операта се разполага в самия център на града - тя е визитната картичка, там се събира общността по всички важни поводи и празници, за да може да общува и формално, и неформално, покрай самите представления, т.е. тя е сърцето на един град.

И все пак има ли развитие по въпроса?

Не, всичко е в застой. Може би до предизборната кампания, когато ще очакваме нови предложения. Всичко би имало развитие, ако самата община търси такова развитие. Разбира се, заедно с държавата. Ремонтът на Концертната зала, в която се помещавахме, се бави вече 6 години поради процедурни проблеми, което показва капацитета на това как се управляват такива процеси от страна на държавата и от страна на общината.

Разчитаме на тази далновидност, че в бъдеще ще се търсят решения, така че изграждането на сграда за операта ще гарантира и духовността на града не само в античността - какъвто римски театър са ни завещали предците ни, а днес - за бъдещето на децата ни. Тази година операта в Пловдив ще стане на 70 години - толкова време не може да се реши дали тази институция е важна и необходима за жителите и културата на града. Ако го бяха решили - тези стъпки щяха да бъдат свършени.

Продължаваме да бъдем оптимисти - ние от операта в Пловдив обичаме да казваме, че нямаме собствен дом, но имаме собствен град, защото градът ни е припознал и доказваме непрекъснато, че сме необходимост на гражданите му.

Преди известно време имаше предложение да ви предоставят изцяло за ползване Дом на културата "Борис Христов" - защо не се случи?

Остана на ниво идея. Всъщност дефицитът на зали в Пловдив е огромен - имаме един драматичен театър и един дом на културата. Дано скоро да имаме тази мултифункционална концертна зала, която е на финалната си права и трябва да бъде избран изпълнител на проекта. Надяваме се да няма процедурни забавяния, има осигурено финансиране и до 2 години да имаме нова зала. Няма как една-единствена зала, каквато е Домът на културата, да поеме всички събития, дори и тези, предвидени по културния календар, които се случват извън летния период - фестивали, форуми, чествания и пр. И не на последно място, София много обича да играе в Пловдив и много техни спектакли се провеждат на същата тази сцена на дома.

Интервюто взе Наталия Бекярова