Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив е втората най-голяма депозитна библиотека в страната, като цялостният ѝ фонд е около 2 милиона библиотечни единици. © Димитър Марков

Пловдив

По коридорите и пикселите на пловдивската библиотека

Втората депозитна библиотека в България се опитва да оцелее в дигиталната епоха, като е качила онлайн всичките си съкровища

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Ваня Гривова

Темата накратко

Студентите са основната движеща сила в ползването на библиотеката офлайн.
140-годишната библиотека сега е напълно дигитализирана и достъпна през онлайн платформа.
Основният проблем е с модерната литература, за която няма права за разпространение онлайн.

Първата отпечатана карта на България, издания на вестник "Кокошка" от 1885 г., цялото течение на отдавна забравения вестник "Пловдивски панаир" - всичко това може да бъде открито с няколко клика в сайта на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив - втората най-голяма депозитна библиотека в страната. Цялостният фонд на пловдивската библиотека е около 2 милиона библиотечни единици. Внушителното книгохранилище на библиотеката е с размер от 14 етажа на височина 210 см, пълни с литература, книги, карти - всичко, което библиотеката съхранява от момента на своето основаване през 1879 г.

Движен от интереса да разбере какво се случва в тези позабравени хранилища на знание, "Капитал" посети библиотеката в слънчев делничен ден по време на изпитната сесия за повечето университети. Още преди влизането в библиотеката впечатление прави присъствието на множество студенти, включително много чуждестранни, пред сградата. Техните разговори неочаквано освежаваха една структура, която често се приема за остаряла. Посещаемостта изглежда доста добра за дигиталната ера, в която библиотеките все повече изглеждат като могъщи, но забравени артефакти на бързо отдалечаващо се минало.

Посещаемостта от чуждестранни студенти е свързана със статута на библиотеките в голяма част от Западна Европа, където те отдавна са място за учене, осъществяване на неформални събирания и обмен на опит. Присъствието им е част от скока на потреблението на библиотеката от млади хора в последните години, каквато наблюдават работещите в библиотеката.

Затова и директорът на пловдивската библиотека Димитър Минев се радва на това, което определя като значителен ръст в използването през последните години и "определено внимание от страна на младите хора към книгата и към информацията, която тя съдържа".

Посещаемост

Пловдивската библиотека е депозитна библиотека, откакто е ратифициран Закон за свободата на печата през XIX век. Това означава, че всичко, което се отпечатва на български език в българско издателство, се разпределя с един безплатен екземпляр в нея и два в националната библиотека в София. Това са и двете пълно депозитни библиотеки в страната.

Заемането на книги за вкъщи обаче отдавна не е основната функция на библиотеката. Посещенията могат да бъдат свързани с използването на читални зали или на масива от дигитални ресурси, който е свободен за използване в интернет, като потреблението на дигиталната библиотека също се отчита.

За 2021 г. регистрираните потребители на библиотеката са над 7 хил. (от които над 1.2 хил. студенти), а общите посещения - над 124 хил. Според директора на НБИВ това потребление е доста по-голямо през 2022 г., през която няма налагани противоепидемични мерки.

Интересно е, че през пандемичната 2020 г., когато повечето хора седяха затворени в домовете си и можеха да посещават само паркове, библиотеката е имала с 33% повече регистрирани потребители от 2021 г. Посещенията през 2021 г. обаче са пораснали с 10.6%, въпреки ограничения капацитет от 30 до 50% и лимитирания престой между 30 и 120 мин.

Причината е повишеното използване на онлайн заявки през платформата "Моята библиотека", където всяко читателско влизане се отчита като посещение.

През 2021 г. един читател използва библиотеката, независимо дали реално или електронно, по 15.8 пъти. С други думи, библиотеката е постигнала нещо, което медиите отдавна искат - по-малко, но по-активни регистрирани потребители.

Цялата информация онлайн. Когато може

Дигиталната ера променя библиотеката много съществено. Това е нещо съвсем закономерно, очаквано и не би могло да се заобиколи. Във века на информационните технологии, ако библиотекарите решат да принудят потребителите да ползват само книжния вариант на съответната литература, това означава да ограничат достъпа ѝ до хора. Ние се опитваме да използваме всички възможности, които дава информационната среда.

Димитър Минев

директор на библиотеката

Библиотеката предлага огромно количество дигитализирано съдържание, което може да бъде търсено по ключови думи, а в дигиталната колекция с периодични издания може да се търси дори по думи, които са изписани със стар правопис.

Платформата е създадена от специалисти към Института по математика и информатика и включва приложение с изкуствен интелект, което трансформира думи, изписани на съвременен български, и предлага съвпадения в дигитализираното съдържание. Проектът е реализиран благодарение на КЛаДА-БГ и на Института по математика и информатика при БАН и Института по електроника към БАН. Това прави достъпен печатен материал от 250 периодични издания.

Точно когато е бумът на онлайн използването на ресурси обаче - през част от 2020 и 2021 г., библиотеката не е достъпна. Това се дължи на срива на електронната платформа "Дигитално културно-историческо наследство на община Пловдив", част от която е Дигиталната библиотека на НБИВ. Първоначално отговорният за това зам.-кмет по културата твърди, че сривът ще се поправи за няколко седмици. Оказва се, че платформата е офлайн много по-дълго.

Каталогът и онлайн платформата "Моята библиотека" дават възможност да се посещава библиотеката с вече готови заявки, да се правят поръчки по интернет, да се следи състоянието на взетата литература. Услугата е създадена през 2016 г., когато е използвана 662 пъти, а към 2021 г. - вече над 24 хил. Скоро предстои и инсталиране на система за радиочестотна идентификация (RFID) за контрол на изнасяната литература, която ще бъде поставена на входа, за да отчита всяка книга, като по този начин и инвентаризацията може да стане автоматична.

Предизвикателствата пред модерната дигитална библиотека

Големият дефицит в библиотеката е предлагането на книги в електронен вариант, защото не е решен въпросът с авторското право. Библиотеките не могат да предлагат дигитално съвременна литература, която има авторски права, а поради ограничения бюджет нямат възможност и да плащат такива права.

През 2014 г. Европейският съд постановява, че библиотеките имат право да дигитализират книги, без да получат разрешение от издателя, но книгите могат да бъдат четени само на отредени за това терминали. Още по-строго решение е взето от Европейския парламент през 2018 г. - въвеждане на изискването онлайн платформите за споделяне на съдържание да проверяват предварително качваните в техните сървъри материали за наличието на авторски права, както и правото на медиите да изискват заплащане за публикуването от трети страни на линкове и кратки описания на тяхното съдържание. С това решение Брюксел се опитва да балансира отношенията между интернет компаниите и създателите на съдържание.

"Голяма част от младите хора се обръщат само към дигиталното потребление на литература, а голяма част от съвременните издания не могат да бъдат дигитализирани. Друга опция е писмено споразумение с авторите, в което те казват, че не възразяват тяхната книга да бъде представена в електронен вариант, но това не е устойчив подход за мениджмънта на повечето библиотеки. Ако бъде взето решение на централно ниво, тогава в дигиталните библиотеки ще се появят много повече актуални и съвременни издания", коментира директорът на библиотеката.

С бебе на библиотека

Недалеч от сградата на библиотеката - от другата страна на градската градина, се намира малка къща с много цветя по прозорците. През лятото дворът ѝ се изпълва с нещо много нетипично за една библиотека - шум. Или по-точно детска глъчка от двора на детския отдел, в който е оформен кът за игра.

Към детския отдел е развит и проектът "Бебеландия". Той е първият в България, насочен към създаване на навици към четенето. Чрез най-различни методи и подходи се развива и стимулира ранното детско четене за възраст от 0 до 6 години.

Библиотеката предлага и немскоезична читалня по споразумение, сключено с Гьоте институт, които осигуряват литература на немски. Осигурява се връзка с езиковите гимназии в града и Пловдивския университет, за да бъдат реализирани множество събития, изложби и създаване на научни материали. Към библиотеката има подобен център и за американска литература по споразумение с фондация "Америка за България" и посолството на САЩ.

Как се попълва фондът

Бюджетът на библиотеката идва от републиканския бюджет и се гласува всяка година. През 2021 г. той е над 2.7 млн. лв. Всяка библиотека получава държавен бюджет, а общините имат задължението да дофинансират определени дейности на библиотеките. През 2021 г. община Пловдив отпуска 121 хил. лв. на пловдивската библиотека.

"За щастие, ние получаваме добро общинско финансиране, но има много случаи в страната, където библиотеки не получават достатъчно дофинансиране. Има и други начини - това са многото проекти, в които нашата библиотека също участва. Те носят допълнително финансиране за допълнителни неща, които не бихме могли да си позволим със собствени средства", казва Димитър Минев.

Другото много интересно наблюдение, което той има, е развитие в дарителството на книги и други материали. През 2021 г. дарителите са 139 частни лица и десетки държавни и обществени институции, неправителствени организации, фондации и издателства. Това надгражда една стара традиция. По коридорите, по които минаваме, висят картини на големия пловдивски художник Енчо Пиронков. Той дарява много от своите платна на библиотеката с изискването те да не стоят във фонд, а да бъдат в помещенията, където минават хора. Много други художници също следват неговия пример.

През 2021 г. Пловдивската библиотека отделя над 150 хил. лв. за купуване на нова литература, като това изключва книгите, получени по депозит. Според директора на библиотеката това е най-големият бюджет за всички библиотеки в страната за купуване на нова литература.

"Библиотеката е една институция, която над 140 години се надгражда във всички направления, за да достигне нивото, на което е в момента", казва Минев. "И няма лимит на това надграждане."

Цяла година книги срещу 6 лева

Цената на потребителската карта за една година до този момент е символична - 6 лв., като тези за ученици и пенсионери са 3 лв. Всеки с документ за самоличност може да получи литература, като процедурата по заемане на книги е по-сложна за хора, които не са регистрирани жители на град Пловдив. За тях се предлага услугата за междубиблиотечно заемане, като по този начин се обвързват с библиотеката в тяхното населено място.

Междубиблиотечното заемане става със заявка към библиотеката в населеното място на потребителя. Пловдивската библиотека изпраща желаната книга и от там предаването и връщането на книгата се поемат от другата библиотека. Тази услуга е използвана 355 пъти през 2021 г., като НБИВ е изпратила 212 книги и е получила 126 от библиотеки в страната и 17 от библиотеки в чужбина.

Съкровищата на Пловдивската библиотека

"Специални сбирки": В края на миналата година Пловдивската библиотека отбелязва 100 години от създаването на отдела, в който се съхраняват старите ръкописи, най-старият от които от XII век.
"Изкуство": Друг отдел, който също празнува годишнина наскоро - 60 години. Той започва като музикален отдел и в него се съхраняват много произведения на композитори. Към него има и читалня, където могат да бъдат прослушвани оригинални музикални произведения.
"Пловдив през обектива на първите фотографи": Албум в голям формат с множество снимки от фонда на библиотеката. Издаването му е спонсорирано от фондация "Пловдив 2019". В него е разгледано началото на фотографията в Пловдив и региона - още от 1860 г., и е описано творчеството на 15 фотографи и техният поглед върху лица, събития и сгради от историята на града.
Карта на България: В дигиталната библиотека може да бъде видяна една от първите отпечатани карти на България. Тя е издадена в Страсбург през 1843 г. от Димитър Хаджирусет, и е притежание на пловдивската библиотека. Метално копие на тази карта е окачено на историческата местност Петрова нива.
Офортите на Рембранд: Част от фонда на библиотеката са и офортите на Рембранд, издадени като три тома и направени по техниката, с която е работил самият Рембранд. Тритомникът включва всички 353 офорта на Рембранд и е издаден в Париж през 1880 г. в ограничен тираж от 500 екземпляра. Притежаваният от Народна библиотека "Иван Вазов" екземпляр е с №351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Купен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus в Лайпциг за 338 златни лева.