Между литературния и банковия превод

Доста повече от Google Translate

Ролята на професионалния преводач често се доближава до съавтор на книгата. Той не пренася просто значението на думата от един език на друг. Преводачът има за цел да разкаже историята по такъв начин, че да предизвика същото усещане и смисъл у българския читател, какъвто и оригиналът за човек, запознат със социалните и културните специфики на чуждестранната книга. Затова и работата им често включва множество проучвания и четене на странична литература.

Александър Маринов-Санчо и Весела Еленкова са сред двигателите на отвореното писмо на преводачите. Фотограф : Надежда Чипева

В секцията "Художествена литература и хуманитаристика" в Съюза на преводачите в България (СПБ) членуват 158 души. Макар всеки от тях да има индивидуален подход на работа, организационната рамка е подобна.

Обикновено издателствата работят с познати преводачи и избират най-подходящия според тях за превод на нова чуждестранна книга. "Водещи критерии са професионализмът, предишен опит и отношение към книгата като ценност", коментира пред "Капитал" Захари Карабашлиев, главен редактор на Ciela. Двете страни сключват договор, в който е посочен срокът за изпълнение на превода, цената за една страница и прехвърлянето за определен срок на авторските права, които се държат от преводачите. След изчистване на спецификите по договора преводачът започва работа върху произведението, като задължително правило е преводът му да се случва от оригиналния език на написването му.

Въпрос на подход

"Прочитам книгата и проучвам нейния социокултурен и литературен контекст. От коя епоха е и какво я характеризира, какви други творби има около нея - всичко това е нужно за тълкуването на текста. Какво е имало тогава, когато книгата е писана, и какво има днес, когато книгата ще бъде преведена: там, където е писана, и тук, където ще се превежда. После за мен следва езиковедски анализ; отделно много държа на ключовите думи и разгърнатите метафори, които се старая да могат да се проследяват и на български език", разказва пред "Капитал" Весела Еленкова, преводач от и на английски език с 30-годишен опит в професията.

"Има смисъл да се борим за разработване в академичен план на критика на превода и създаване на видимост на професията преводач в обществото", смята Александър Маринов-Санчо. Фотограф : Надежда Чипева

Преводачът от и на английски език Александър Маринов-Санчо се доверява на интуицията си, а работата си описва като "вихрушка от думи, която се върти над главата ти и ти като един опитен харпунджия трябва да уцелиш във въздуха точната дума и да я сложиш на листа, за да предадеш смисъла, който седи в оригиналния текст".

По-специфична е работата на Стефан Русинов, който от 10 години се занимава с превод на китайска художествена литература, а заради ниския интерес в България е принуден сам да подбира китайски книги и да намира издатели за тях. "Наскоро приключих превода на научнофантастичната трилогия "Земното минало" от Лиу Цъсин, за която си набавих и изчетох много справочници и нехудожествена литература на тема астрофизика. Отделно имах консултации със специалисти по отношение на техническите въпроси. Потърсих хора от Софийския университет и БАН, с които общувах активно", разказва той за работата си.

Самият превод обикновено се случва бавно. При пълен работен ден преводачите споделят, че успяват да преведат около четири страници от средно лесен художествен текст. Има и изключения, когато работят цял ден над превода на едва няколко изречения. Така книга от 300 страници отнема около три месеца. Следват първа и втора саморедакция, при която преводачът прочита отново книгата. "Първата ми чернова е доста по-обстоятелствена. След това сгъстявам текста, за да звучи естествено и плавно на български език. Така допълнителната работа ми понижава хонорара, защото стават по-малко страници. Но за мен единственото важно е качеството, което ще предоставя на читателя", обяснява Стефан Русинов.

Третият прочит обикновено се прави от редактор на издателството, който работи плътно с преводача. Следва корекция и така книгата може да бъде издадена.

Целият процес по предварителна подготовка, превод и редакция, както и времето, което отнемат, са свързани с желанието за качествено изпълнение на работата от страна на издатели и преводачи. Практиката познава обаче и случаи, при които книги се превеждат машинално, за кратко време и без редакция, от което най-ощетен е крайният читател.

Ден за разплащане

Обикновено цената за превод на страница художествена литература се определя предварително, като в някои случаи може да се промени в процеса на работа. "Тарифите зависят от сложността на оригиналния текст, езика, от който ще се превежда, и от качеството на предадения превод", коментира пред "Капитал" Наталия Стоева, управител на издателска къща "Хермес". По думите на Весела Еленкова и Александър Маринов-Санчо масово цената за страница за превод на художествена литература от английски език е около 7 лв. В зависимост от произведението рядко, но може да достигне и 12 лв. Тарифата за превод от китайски за всеки от томовете от трилогията се заплаща на Стефан Русинов по 12 лв. на страница.

Така за работа върху средна трудност, книга от 300 страници, преводач от английски ще получи възнаграждение около 2100 лв. Това са по 700 лв. на месец, или с 80 лв. по-малко от минималната работна заплата в България. Именно тези сметки провокираха стотици преводачи да се обединят в средата на януари и да публикуват отворено писмо с две конкретни искания - установяване на минимална тарифа от 10 лв. на страница и задължително сключване на договори с издателствата за отстъпване на авторските права. "Това е нещо, за което отдавна се говори в нашите среди, но сега заради високата инфлация става все по-трудно. Писмото е опит за диалог с издателите и за солидарност", казва Александър Маринов-Санчо.

По принуда не професия, а хоби

Негативите от ниското заплащане на преводачите на художествена литература имат отражение в няколко посоки. Безспорно очевидната е, че тези от тях, които държат на качествената и задълбочена работа, не могат да се издържат само от преводаческа дейност. Затова много от тях търсят допълнителна заетост - било то като преподаватели, редактори или чрез устни преводи. "За един работен ден устен превод получавам заплащане като за половин месец работа по книга", казва Стефан Русинов.

"Ако една книга има по-дълъг живот, ще бъде икономически оправдано да се вложат в нея и повече пари", обяснява Весела Еленкова. Фотограф : Надежда Чипева

От това страда и качеството на превода, като професията се превръща повече в хоби, отколкото в работа, и остава на по-заден план във финансовите приоритети на преводачите. В допълнение - ниското заплащане прави преводачеството непривлекателна дейност за младежите. Интересът към професията и специализацията в нея намалява и с преводачество започват да се занимават любители, без опит, непознаващи в дълбочина техниките на работа.

Същевременно преводната литература в България се увеличава, което засилва и нуждата от преводачи. През 2021 г. издадените преводни заглавия са 2703, или с 13% повече спрямо година по-рано, показват последните данни на НСИ. Това означава, че всяка седмица се издават над 50 нови преводни книги. От тях над 56% са преведени от английски език, 6% от руски и около 5% от френски и немски език. Желанието за постоянно обновяване на рафтовете в книжарниците изисква бърза работа от страна на издателства и преводачи, което често води до спорно качество. "Ако една книга има по-дълъг живот, ще бъде икономически оправдано в нея да се вложат и повече пари. Ако само се появи на рафта в книжарницата и после бъде сменена със следващата, това не позволява тя да се усвои като литературен факт и няма място за разговор за качество", категорична е Весела Еленкова. По думите на Стефан Русинов обикновено именно книги, които не са толкова пазарно привлекателни, са качествени и трудни за превод.

Минимум 10 лева

Затова сред исканията на преводачите, подписали се под отвореното писмо, е установяването на минимално заплащане 10 лв. за една страница превод на художествена литература. "Тарифите могат да се повишат чрез колективно договаряне или минимални ставки. Включително Европейската комисия излезе с насоки за колективни трудови договори между самостоятелно заети лица, които няма да бъдат санкционирани", казва Весела Еленкова.

От СПБ пък публикуват на сайта си минимални препоръчителни възнаграждения в размер на 12 лв. на страница, като тази година ще ги актуализират заради инфлацията. "СПБ многократно е инициирал дискусии по въпросите за възнагражденията и сред своите членове, и с някои издателства, но от тях невинаги е срещал разбиране и подкрепа", казват те пред "Капитал". Във връзка с отвореното писмо от съюза инициират и срещи дискусии с Асоциация "Българска книга", Министерството на културата и Комисията за защита на конкуренцията, като по думите им предстои организирането им.

На въпроса дали подобен минимум би бил бизнес, оправдан за издателствата, от "Хермес" коментират, че за много от изданията това би означавало да се формира непосилна корична цена. "Ако това е минималната тарифа, на която ще се работи, издаването на редица книги, особено на по-обемни заглавия и такива с по-ограничен пазарен потенциал, ще стане невъзможно. Защото парите, с които се плаща преводът, не се дават от издателя, а от читателя", казва още Наталия Стоева от издателството. Захари Карабашлиев от Ciela коментира също, че цената на превода не може да бъде константна. "Освен от посочените професионализъм, опит и умения на преводача, както и от вида на превода, те зависят и от условията на пазара", допълва той. Според Стефан Русинов дори тези 10 лв. са крайно недостатъчни за достойно съществуване на преводачите и изобщо съществуване на професията.

"Преводната литература представлява историята на автора, преминала през индивидуалността на преводача", казва Стефан Русинов. Фотограф : Цветелина Белутова

Разбира се, административно налаганата цена далеч не е оптимално решение. На първо място, то не адресира причината за проблема на пазара на преводаческия труд, а симптомите му. А освен това дори и при евентуалното му въвеждане спазването трудно може да се следи. Като нежелан страничен ефект може да е и снижаване на качеството - някои издателства може да се окажат изкушени да търсят по-млади и неопитни преводачи, склонни да работят "на черно".

Всеки да си знае правата

Вторият въпрос, засегнат в отвореното писмо, са договорите с издатели, които предвиждат отстъпването на авторското право на преводача за определен срок. Това е по-често срещаната практика, при която обикновено двете страни сключват договор за период от пет години. "Ако искаме да продължим да издаваме книгата, сключваме нов договор, съответно отново плащаме на преводача за правото да ползваме превода му. Заплаща се хонорар, дори ако преводачът е починал, на неговите наследници - до 70 години от смъртта му", уточняват от "Хермес".

Като порочна практика подписалите се в писмото преводачи посочват т.нар. договори за поръчка, или възложителски договори, при които заплащането е еднократно. Всички са единодушно обаче, че тази практика вече е рядкост.

Възможни решения

Заплащането на труда на преводачите зависи от различни фактори. Според преводачите едно от потенциалните решения за подпомагане може да дойде през помощ от държавата - по-висок бюджет за финансиране на библиотеки. "Така част от тиража на книгите, които изпълняват библиотечните стандарти, ще бъде изкупен от библиотеките, а издателят ще покрие част от разходите си и ще може да отдели повече средства за превод", предлага Весела Еленкова. Към момента се случва точно обатното. Всяко печатно издание в тираж над 300 броя трябва да предоставя безвъзмездно 10 екземпляра на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", което увеличава допълнително разходите на издателите. "Коричната цена на една книга е сложно формулирано число от проценти, разпределени между всички участници по веригата - автор, литературни агенции или чуждо издателство, от което са купени правата за превод и публикуване, преводач, редактор, коректор, дизайнер, художник, страньор, бюджета за реклама, цената на печата и търговската отстъпка, която получават разпространителите (книжарници, търговски вериги и други), и най-последно е издателството", обяснява Захари Карабашлиев. Според доклада "Преводачите на корица" част от работния план на ЕС в областта на културата е за период 2019 - 2022 г. помощи от страна на държавата да може да се отпускат и под формата на стипендии и обучения за преводаческа дейност на място с цел повишаване на качеството.

Допълнителни приходи за преводачите могат да постъпват и чрез отчисления от библиотеките. Макар в България да не съществува подобна практика, тя е позната в други държави. "На всеки автор - писател или преводач, чиято книга се заема от библиотека във Финландия например, му се плащат по 31 евроцента за това заемане", казва Стефан Русинов.

Поставя се и въпросът за модела на заплащане на страница. При започване на работа преводачите не знаят какъв ще бъде финалният обем и при качествена редакция той често може да намалее, от което намалява и крайната цена. По думите на Русинов възможна промяна е предварително договаряне с издателите за цялата сума или процент от печалбата на продадените книги. "По всяка вероятност преводачите на "Хари Потър" са получили съответния хонорар въз основа на броя преведени страници, което е фрапиращо несъразмерно спрямо печалбата на "Егмонт" от използването на труда им", казва той.

Може би най-трудното, но и работещо пазарно решение в дългосрочен план е повишаване на броя на читателите в България, които си купуват книги. Литературното обогатяване би се отразило и върху очакванията и взискателността на хората към превода. "В България няма добре развита критика на превода. Случвало ми се е да прочета отзиви за чуждестранна книга, без да се каже и думичка за превода й. Има смисъл да се борим за разработване в академичен план на критика на превода и създаване на видимост на професията преводач в обществото", казва Александър Маринов-Санчо.

Целта на преводачите е работата им да се изкара на повърхността и имената им да не остават в сянката на авторите. Затова през 2021 г. американската преводачка от полски Дженифър Крофт, превела книгата на Олга Токарчук, за която получи Нобелова награда за литература, пое инициативата имената на преводачите да се изписват на корицата на книгата до имената на авторите. "При преводите хората не четат нито една дума, написана от писателя. Всяка дума е написана от преводача. Това е историята на автора, но тя е преминала през индивидуалността на преводача", обяснява Стефан Русинов. Затова дори технологичните решения да напреднат до ниво, в което езикът е съвършено преведен, той остава само текст. Художествеността му може да се предаде само от човек в лицето на преводача.

Краят на "Спасителят в ръжта" в превод на Светлана Комогорова-Комата гласи: "Шантава работа. Никога недейте разказва нищичко на никого. Разкажете ли го, за всички започва да ви домъчнява." За преводаческата професия обаче важи обратното. За нея трябва да се говори, защото благодарение на преводите се разширява културното богатство на едно общество, съставено от четящи и критично мислещи хора.